Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / "Апартаментгейт" - С...
"Бивол"и bTV с нови, тежки разкрития: След Цецо, Цецка и Пламен Георгиев, наблажил с изгодни имоти и бившият зам. гл. прокурор, настоящ директор на НСлС
ВИЖТЕ всичко по темата ТУК >>" title=""Апартаментгейт" - СКАНДАЛЪТ НА ГОДИНАТА
"Бивол"и bTV с нови, тежки разкрития: След Цецо, Цецка и Пламен Георгиев, наблажил с изгодни имоти и бившият зам. гл. прокурор, настоящ директор на НСлС
ВИЖТЕ всичко по темата ТУК >>" />

"Апартаментгейт" - СКАНДАЛЪТ НА ГОДИНАТА
"Бивол"и bTV с нови, тежки разкрития: След Цецо, Цецка и Пламен Георгиев, наблажил с изгодни имоти и бившият зам. гл. прокурор, настоящ директор на НСлС
ВИЖТЕ всичко по темата ТУК >>



Институциите си прехвърлят горещия картоф "Златен век"

ДНСК препрати към съда въпроса валидно ли е разрешението за строеж на проекта на "Артекс"

И Дирекцията "Национален строителен контрол" (ДНСК) не даде категоричен отговор дали небостъргачът, изграждан от строителната компания "Артекс" в столичния кв. "Лозенец", има валидно строително разрешително в момента. Единствените категорични изводи от проверката на строителния контрол, започнала след избухването на скандала с изгодните апартаменти на представители на властта, е, че има нарушения при изпълнението на строежа и той е законен.

Не е ясно обаче дали в момента законно издадените му строителни книжа са валидни и до кога.

Темата за небостъргача "Златен век" излезе на дневен ред, след като стана ясно, че бъдещият бивш председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов си е купил изгодно жилище от "Артекс". От същата компания при добри условия са пазарували също министърът на правосъдието в оставка Цецка Цачева, бившите зам.-министри на спорта Ваня Колева и на енергетиката Красимир Първанов, както и депутатът Вежди Рашидов. Преди да се сдобият с новите имоти парламентът гласува поправка в Закона за устройство на територията, която "Артекс" посочват като основание за удължаване на валидността на строителното разрешително на "Златен век" до 2020 г.

В сряда главният архитект на София Здравко Здравков даде подробни обяснения по случая и на практика прехвърли решението по казуса на строителния контрол. Той заяви, че срокът на строителното разрешително е бил до ноември 2017 г. и е можело да се презавери до ноември 2018 г., но това не е направено. Но обяви, че ДНСК трябвало да каже дали високата сграда се изгражда с валидни документи.

В четвъртък от ДНСК му върнаха топката и прехвърлиха решението за валидността на разрешението за строеж на съда, който бил сезиран за случая от инициативния комитет на граждани от "Лозенец".

От дирекцията за строителен контрол обясниха, че строежът е законен, тъй като за него има издадени строителни книжа. И въпреки че според главния архитект Здравков той не е удължавал или презаверявал строителното разрешително за "Златен век", според директора на ДНСК арх. Иван Несторов все пак го е направил. Несторов се позова на заповед на Здравков за изменение на инвестиционния проект и на съдебна практика по друг казус - за сграда в Бургас, според която при подобен акт се удължавало и строителното разрешително.

От Столичната община коментираха, че според закона единствено презаверяването на разрешителните за строеж удължава срока им, а не заповедите за допълване на разрешителните заради промяна на инвестиционните проекти.

Несторов не цитира текст от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на който се основава заключението, че и заповедите за промяна на проекта удължават сроковете за строежа, нито пък посочи категоричен срок, до който е валиден този докумчент за "Златен век", издаден в далечната 2007 г.

За сметка на това подчинените му служители открили някои нередности при строежа на небостъргача, кръстен "Златен век". Те били свързани с отклонения от одобрения проект и "евентуално" ще доведат до частично спиране на строежа. От думите на представителите на ДНСК се разбра, че това спиране ще засегне основно подземните нива, където са открити и разминаванията.

Другото нарушение е, че арх. Весела Мирянова е едновременно проектант, изпълнител на строежа и строителен контрол, което е конфликт и нарушение. От ДНСК обаче не уточниха за какъв период от време Мирянова е съвместявала тези роли. Според Търговския регистър тя е излязла от фирмата "Стройконтрол инженеринг" на 1 септември 2017 г. Официалните документи, публикувани на страницата на направлението "Архитектура и градоустройство", показват, че въпросната фирма е упражнявала строителен надзор на обекта поне от март 2017 г.

"В съдопроизводство сме"

"Има Закон за устройство на територията и съгласно него една сграда е незаконна, когато няма издадени строителни книжа. Тази сграда има издадени строителни книжа". С това изречение започна обясненията си арх. Несторов.

След това добави, че неговото становище по казуса е в "синхрон" с това на главния архитект Здравков. "Но има практика на Върховния административен съд (ВАС), който е издал решение за подобен казус в Бургас. В решението се казва, че с всяко допълване на разрешителното за строеж срокът му автоматично се удължава", заяви Несторов. След това приложи съдебната практика към казуса с небостъргача на "Артекс" и обясни, че последната заповед на Здравков за допълване на разрешителното е от август 2018 г. С нея се променя инвестиционният проект за "Златен век". "Налице е валидно разрешение за строеж, тъй като то е допълнено със заповед за изменение на проекта", констатира Несторов.

Тук синхронът му със Здравков приключи, тъй като ден по-рано главният архитект заяви, че заповедите за изменение на проекта не касаят срока на разрешението за строеж. А Несторов твърди обратното, позовавайки се не на текст в ЗУТ, а на съдебна практика.

"Всички издадени заповеди, касаят единствено промени в одобрените инвестиционни проекти и нямат отношение към подновяване на срокове на действащото разрешение за строеж. Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗУТ само презаверяването на разрешение за строеж подновява неговия срок. Нормите на чл. 153 (сроковете на разрешителните - б.а.) и 154 от ЗУТ (промяна на инвестиционните проекти - б.а.) касаят две различни административни производства, за които се представят различни документи", коментираха от Столична община. Становището на местната администрация се разминава с обявеното по-рано от Несторов, който пък се позовава на съдебна практика.

"Не мога да тълкувам закона. Върховният административен съд налага такава практика", обясни директорът на ДНСК. И повтори това всеки път, когато журналистите го питаха по силата на какво разрешението за строеж на "Златен век" е валидно в момента. А на въпрос задължен ли е да се съобразява с решение на ВАС по друг казус отговори: "Мен лично решението на ВАС не ме задължава, но съм длъжен да се съобразя". Добави, че има и образувана прокурорска проверка отново по сигнал на жители на лозенец. По нея била наредена спешна проверка през пролетта на 2018 г., но до момента резултат няма.

Освен това Несторов на няколко пъти каза, че държавният строителен контрол не може да каже дали разрешението за строеж е валидно, тъй като това трябвало да посочи съда, който бил сезиран от недоволни граждани. "В момента съм в съдопроизводство. Тече и прокурорска проверка", каза Несторов.

Неясен срок

Той така и не посочи категоричен срок, в който към момента изтича строителното разрешение за сградата на ул. "Златен рог" 10 в "Лозенец". Първоначално спомена "нов тригодишен срок", след това цитира 2020 г., посочена в писмо на зам.-регионалния министър Валентин Йовев и цитирана от главния архитект Здравков в негова заповед за изменение на инвестиционния проект на "Златен век", след това каза, че изменение на инвестиционния проект удължавало срока на разрешението за изграждане "в рамките на 5-годишния срок" на валидност.

Според "Артекс" сградата "Златен век" има разрешение за строеж до 11 януари 2020 г. Те се позовават на промяна в ЗУТ, внесена от депутата от ГЕРБ Александър Ненков, и гласувана от съпартийците му, включително и от клиента на "Артекс" Цветан Цветанов, в началото на 2017 г. Според нея строежите от първа и втора категория имат разрешения за строеж, валидни 10 години от започването на строителните работи. В случая със "Златен век" те са започнали на 11 януари 2010 г. Така небостъргачът се явява заварен случай за прилагането на закона. Според писмо от зам-регионалния министър Валентин Йовев, цитирано от главния архитект Здравков в документ за изменение на проекта, новият текст трябва все пак да се приложи за заварения случай на "Артекс". Нещо, което твърдеше преди година и половина и Здравков, позовавайки се на тълкуването на регионалното министерство.

В сряда той обаче посочи, че това не може да стане. Няколко дни преди това вносителят на поправката Ненков обяви, че законът не действа със задна дата. Същото каза в четвъртък и Иван Несторов, цитирайки "Цветан Цветанов и други уважавани юристи". Въпреки това шефът на ДНСК цитира 2020 г. като срок на валидност на строителното разрешително, позовавайки се на документа на главния архитект.

На въпрос дали смята, че заповедта на главния архитект за допълване на разрешителното е законна, след като се позовава на текст от ЗУТ, който е неприложим за "Златен век", Несторов отговори: "Ние сме контролен орган, но работим по документи. Само главният архитект може да издава тези документи, а те се обжалват по съдебен път".

Нарушения

Макар че проверката на ДНСК по случая "Златен век" не даде отговор на основния въпрос за срока на строителното разрешително, тя все пак е открила някакви нарушения по строежа. Основното е, че в някакъв, неясен към момента период, арх. Весела Мирянова, съсобственик на "Артекс", е била едновременно проектант, строител и строителен надзор на обекта. "Контролирала е сама себе си", каза зам.-шефът на ДНСК арх. Петър Духлински.

Той добави, че досега това обстоятелство не е проверявано и отказа да посочи срок, в който е действало нарушението. Несторов добави, че до момента строителният надзор е сменен няколко пъти, а последно е в ръцете на фирмата "Стройконтрол инженеринг". Весела Мирянова е била в дружеството до септември 2017 г. показва справка в Търговския регистър. Според официалните документи на сайта на общината тази фирма упражнява строителен надзор на "Златен век" поне от март 2017 г.

За това нарушение санкцията е от 30 000 до 150 000 лева, но сумата още не е определена, а и може да се обжалва, както установяването на нарушението, така и глобата.

Другото съществено нарушение при строежа е отклонение от инвестиционния проект. Според него сградата има три подземни нива, които трябва да се ползват за гараж. Колите трябва да стигат от нулевото ниво до подземните етаж с асансьор. "Артекс" обаче не са направили отвори за този асансьор, което означавало, че смятат да приложат друго решение за достигането на подземните гаражи, което обаче не е одобрено. Заради това строежът ще бъде временно спрян само в частта с липсващите отвори за автомобилните платформи.

Другите нарушения засягат неукрепен изкоп в съседен имот, който също се ползва от "Артекс", липса на предпазна мрежа на строежа, която обаче не била предвидена до момента и според документите, както и забележки по обезапосяването.

За всяко от тези нарушения санкцията е от 1000 до 10 000 лева, но и за тях конкретните суми още не са определени.

Недоволните граждани искат оставка

"Становището на ДНСК от 28.03.2019 г. прилича по-скоро на акробатика достойна за цирк Балкански, отколкото за държавна институция", коментираха в писмо до медиите от инициативния комитет срещу изграждането на високата сграда на ул. "Златен рог" 10. Те отново поискаха спиране на строежа и привеждането му с изискваният на действащия устройствен план за района, който допуска сграда с височина до 26 метра.

"Невярно е твърдението на архитект Несторов, че съдът е ангажиран да каже дали сградата е законна или не. Съдът е сезиран с жалба, която иска от съда да застави ДНСК да се произнесе по законността на строителството", допълниха от инициативния комитет.Те настояват за оставката на директора на ДНСК арх. Несторов заради бездействието на институцията по отношение на "Златен век".

 

Източник:https://www.mediapool.bg/

***************************************************************************

И лицето на антикорупцията се оказа "необяснимо" богато

Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който трябва да провери "Апартаментгейт", пазарува имоти под данъчна оценка

"Искаме всичко да се разрови от игла до конец, за да няма никаква капка съмнение, че сме проверили всичко." С тези думи председателят Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев искаше да демонстрира волята да извърши убедителна проверка на аферата "Апартаментгейт", довела до оставките на Цветан Цветанов, Цецка Цачева и двама зам.-министри.

Встрани от доказаната ниска ефективност и предубедени действия на КПКОНПИ, заявката на Пламен Георгиев, че ще проведе обективно разследване, олеква още повече предвид факта, че самият той дължи редица отговори за имущественото си състояние.


Ако трябва да обобщим в едно изречение, за последните 10 години Георгиев е продал един апартамент в "Люлин" през 2014 г., придобил е два апартамента в "Гео Милев" и е получил три ипотечни кредита, като два от тях е погасил предсрочно. За всички имоти той е декларирал, че ги е придобил на стойност, която е значително по-ниска от данъчната оценка на имота. Това не е забранено от закона, но поставя под сериозно съмнение каква е реалната стойност, която той е платил за апартаментите.

Проверка на "Капитал" в Агенцията по вписванията за придобиваните от него имоти и получавани и погасявани заеми, анализ на декларираното през годините, консултиран с бивши членове и експерти на КПКОНПИ и финансисти, показа, че между приходите и разходите, направени от Пламен Георгиев, има сериозно несъответствие. Направените сметки включват консервативни допускания за разходите за издръжка семейството му.

Според различните оценки несъответствието варира между 150 хил. и 600 хил. лв.

И не на последно място - последното жилище, което шефът на антикорупционната комисия е придобил през 2017 г., е с декларирана квадратура, която е значително по-ниска от посочената в нотариалния акт.

Въпросите около имуществото на Пламен Георгиев бяха поставени тази седмица от сайта "Биволъ" покрай "Апартаментгейт". Той отказа да отговори на въпроси на "Капитал". Но в две интервюта, дадени за близки до властта жълти сайтове, разпространи няколко разминаващи се с документите твърдения.


Жилище тук, жилище там 

 

През 2012 г. Георгиев и съпругата му купуват апартамент от 99 кв.м с подземно паркомясто в новопостроена кооперация до "Алея Яворов" в София. Сделката е на стойност 106 хил. евро (при данъчна оценка 264 хил. лв.), а върху имота е учредена ипотека от Първа инвестиционна банка. Отделно от това той купува още едно паркомясто (също на цена, наполовина под пазарната).

Георгиев не отговори на въпросите на "Капитал", но ден по-рано коментира пред жълтия ПИК тази сделка така: "Придобит [е] 2012 г. на Акт 15 за 106 хил. евро, което е пазарна и нормална цена за периода." От нотариалния акт по сделката обаче се вижда, че сградата, в която Георгиев купува жилище, е била въведена в експлоатация няколко месеца по-рано, т.е. той е купил имота в готова сграда с акт 16.

 

 


Пред сайта "Блиц" Георгиев казва, че сделката е финансирана с продадено жилище: "Апартаментът е 99 квадратни метра и е придобит за сумата 106 000 евро. Преди да купя въпросното жилище, съм продал друго, което ми беше дарено от моите родители." Шефът на антикорупционната комисия отново се разминава с официалните документи и подадените от самия него декларации, според които е продал дарения от родителите си апартамент в "Люлин" през 2017 г., а не през 2012 г. Всъщност продажбата на въпросното жилище в "Люлин" е единствената сделка, която Георгиев прави при пазарни цени и така си осигурява голям легитимен доход.

Пет години след тази покупка - през 2017 г., Георгиев и съпругата му купуват друго жилище в същия квартал, което се намира срещу зала "Универсиада". Според декларацията на Георгиев, подадена пред Народното събрание, при избора му става дума за "апартамент с тераса от 48 кв.м" с обща площ 156 кв.м. Декларираното от шефа на антикорупционната комисия се разминава със записаното в нотариалния акт, в който е посочено, че става дума за жилище на три нива (тризонет). Първото е 156 кв.м (от които 48 кв.м тераса), второто е 16 кв.м и 186.5 кв. тераса, а третото е 33 кв.м.

 

Данъчната оценка на имота е 450 хил. лв., но Георгиев купува имота за 293 хил. лв., като част от сделката е финансирана с ипотека от Първа инвестиционна банка за 185 хил. лв. От показани кадри от bTV се вижда, че описаните тераси са усвоени от собствениците на апартамента. С отделна сделка председателят на КПКОНПИ купува и гараж (при данъчна оценка 42 хил. лв. той плаща половината - 19 хил. лв.).

"Имам много голям кредит, който ще погасявам години наред заедно със съпругата ми. Докато този кредит не бъде изплатен, второто жилище ще остане собственост на банката", коментира пред "Блиц" Пламен Георгиев. От вписаната в Имотния регистър договорна ипотека се вижда, че въпросният ипотечен кредит е за срок от седем години (т.е. годините наред, които Георгиев трябва да изплаща кредита, са шест), а съдейки от предходните два ипотечни кредита, е твърде вероятно да бъде погасен предсрочно.

На базата на информацията от декларациите му от 2007 г. насам и данните от имотния регистър и с консултации "Капитал" направи анализ на паричните потоци на председателя на антикорупционната комисия и съпругата му. В него са включени допускания за приходите на семейството (базирани на самите декларирани от тях данни), техните разходи за издръжка, погасяване на вноските по кредитите, закупуване на автомобили и недвижими имоти (вижте таблицата). Дори и в хипотезата, че Георгиев действително е придобил жилищата на цената, която е декларирал, при него се получава дефицит от близо 150 хил. лв. Ако се приеме, че сделките са станали на данъчни оценка, несъответствието нараства двойно, а при пазарни цени (взети от исторически справки за обявите на сайта imot.bg) надминава половин милион лева.

Източник на "Капитал", който е бивш служител на КПКОНПИ, коментира, че ако се използва методологията на комисията, дупката може да стане още по-голяма, тъй като например имотите се оценяват на пазарна стойност към момента на проверката, а не към закупуването им.

И какво от това?

Кариерата на Пламен Георгиев започва през 1998 г., когато е назначен за младши следовател, а от 2007 г., когато е прокурор в Софийската районна прокуратура, той трябва да декларира имуществото си. С идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. кариерата му бележи скок - той е командирован в специализираното звено за противодействие на корупцията към Върховна касационна прокуратура. След като през 2011 г. не обръща внимание на подслушаните разговори между тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов и премиера Бойко Борисов (т.нар. скандал "Мишо Бирата", при който министър-председателят изважда проверяващи митничари от фабрика на бизнесмена Михаил Миков), Георгиев става последователно зам.-шеф на Специализираната прокуратура, зам.-министър на правосъдието, а в края на 2012 г. е назначен за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която през 2018 г. беше надградена и с антикорупционни правомощия, а Георгиев - отново избран за председател с шестгодишен мандат. Единствената институция, която може да провери действията на Пламен Георгиев, е Народното събрание, тъй като по закон антикорупционната комисия се назначава и отчита пред парламента. Ако се самосезират, със случая могат да се занимават и от прокуратурата и НАП, с които бившият прокурор засега действа в синхрон. Едно е сигурно - Георгиев без съмнение е инвестиция на управляващите, с която те трудно ще се разделят. Още повече когато трябва да ги проверява.

 

Източник:https://www.capital.bg/

***************************************************************************

 

Задължителна оставка! >> Председателят на КПКОНПИ обвини бТВ и Антикорупционния фонд в активно мероприятие

Пламен Георгиев публикува нотариалните си актове: Пробват се да ме пришият към актуалните имотни скандали

Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев разпространи отворено писмо до бТВ и медиите, с които обвинява телевизията, че е извършила груба манипулация. Снощи телевизията излъчи репортаж, в който твърдеше, че има разминаване между подадената имотна декларация и реалните владения на Георгиев.

Ето и целия текст на позицията на Пламен Георгиев: 

В предаването „бТВ Новините“ от 27 март 2019 г. бе извършена груба манипулация, целяща единствено да ме дискредитира като Председател на КПКОНПИ с несъстоятелни твърдения за разминаване в имотната ми декларация.

Напълно съм наясно, както с причините, така и с истинските автори на това активно мероприятие. През последните години ръководената от мен Комисия постигна съществени резултати в противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Бяха отнети и запорирани имоти с недоказан произход за милиарди лева, което неминуемо засегна интересите на много хора. И ответната реакция на засегнатите не закъсня. Извършената срещу мен медийна манипулация е част от тази ответна реакция, организирана от обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от Комисията, но които продължават да имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медиии да контролират неправителствени организации", написа Георгиев. 

"Колкото до твърденията на т.н. „Антикорупционен“ фонд, че не съм декларирал като лична собственост плоския покрив на сградата, в която живея, както и опитът изкуствено създаденият казус с моя апартамент да бъде пришит към имотните скандали от последните дни, намирам същите за крайно тенденциозни. 

Представителката на фонда Лора Георгиева, коментираща осъществената от мен сделка в предаването, явно има добри математически способности, поне при изчисляването на „пазарните“ цени на имотите. Предвид твърдението й, че реалната пазарна цена на закупения и заплатен от мен апартамент не била 293 хиляди лева, а 670 хиляди лева, заявявам напълно сериозно, че съм готов веднага да й продам апартамента на тази „реална“ според нея цена. 

А сега някои факти за непредубедените наблюдатели: С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот No 193 от 26.04.2017 г. Пламен Георгиев и съпругата му са придобили собствеността върху апартамент, находящ се гр. София, ул. проф. Георги Павлов No21 за сумата 150 000 евро, равняващи се на 293 374,50 лв., от които 103 874,50 лв. заплатени по банков път след изповядване на сделката, а остатъкът от 189 500 лв. заплатена чрез кредит, отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД съгласно договор за банков кредит от 24.04.2017 г. Сумата 103 874,50 лв. има за произход продажба на собствен на продавача наследствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин с площ от 103 кв. м., продаден за сумата от 129 084 лв. 

Във връзка с твърденията, че сделката е сключена за цена, значително по-ниска от данъчната оценка на имота в размер на 452 785,70 лв., следва да се има предвид, че тази сума според Удостоверение за данъчна оценка изх.No 7221014673/ 08.03.2017 г. на Столична община, ДОП, отдел ОП-Слатина, включва и оценката на „тераса на второниво“ на площ от 186,57 кв. на стойност 197479,70 лв. 

Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл.38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. 

Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, вкл. и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика /Решение No 75 от 26.02.2010 г. по гр.д. No 395/ 2009 г. на 2 г.о., Решение No 220 от 18.10.2013 г. по гр.д.No 2922/ 2013 г. на 1 г.о., Решение No 54 от 18.05.2018 г. по гр.д. No 1493/ 2017 г. на 1 г.о./. 

На това основание е очевидно, че припадащите се на терасата-покрив 197 449,70 лв. следва да бъдат приспаднати от данъчната оценка на обекта. При това положение данъчната оценка на имота, представляваща сбора от оценките на елементите, формиращи придобитото жилище, всъщност е 255306 лв., т.е. значително по-малка от договорената и заплатена продажна цена в размер на 293374,50 лв. 

Това е цената, върху която са заплатени дължимите за прехвърлянето данъци и такси, съгласно чл.46, ал.2, т.1 от Закона за местните данъци и такси. 

Колкото до придобитите през 2012 г. недвижими имоти /апартамент с две подземни паркоместа, закупен с Нот.акт No 195 от 09.07.2012 г./ и подземно паркомясто /закупено с Нот.акт No 166 от 07.10.2014 г./, моля да се има предвид, както следва:Цената, заплатена от купувачите по първата сделка, е в размер на левовата равностойност на 106 000 евро, т.е. 207317,98 лв. Данъчната оценка на обектите е в общ размер не на 264 310,30 лв., колкото по неизвестни за мен причини е посочено в нотариалния акт, а 165 192,70 лв. /според Удостоверение за данъчна оценка ДСЛ19-ГР94-10/28.03.2019г., при което е очевидно, че уговорената и заплатена продажна цена е в размер, значително по-голям от данъчната оценка.Следва да се има предвид също така, че според законодателството към момента на сключване на сделките от 2012 г. и 2014 г. паркоместата не бяха възприети като годен обект на право на собственост, при което гражданите заплащаха за такива на собствен риск, за да обезпечат нуждата си за паркиране на собствените си моторни превозни средства. 

Едва с промените в Закона за устройство на територията /ДВ, бр.101 от 2015 г./ беше създадена нова ал.4 на чл.37 от ЗУТ, според която в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект, вкл. чрез предвиждане на отделни места за паркиране със статут не на самостоятелни обекти, а на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата /т.3/. 

Следователно, към онзи момент по принцип би било оправдано закупуване на паркоместа на цена, по-малка от данъчната им оценка, тъй като от формално правна гледна точка такива договори са имали невъзможен предмет. Както стана ясно обаче, за предмета на сделката от 2012 г., включващ апартамент и 2 бр. паркоместа, съм заплатил цена, значително надхвърляща данъчната оценка на обектите.

 

*Заглавието е променено от редакцията

Източник:http://epicenter.bg/

***************************************************************************

Синът на шефа на НСлС е на 21 години и с апартамент за 540 000 лв.

Апартаментгейт продължава в съдебната власт, пише сайтът ”Биволъ” и разкрива подробности за това, че синът на Борислав Сарафов, който е шеф на Националната следдствена служба, е на 21 години и е с апартаменти за 540 000 лева. Пазарната им цена е поне 800 000 лева.

Синът на шефа на Националната следствена служба Боби Борислав Сарафов е роден 1997 г. През 2018 и 2019 той е купил апартамент, ателие и гараж в луксозния комплекс Еделвайс в Бояна за общо 540 000 лв. Младежът трудно може да обясни този разход, тъй като няма участие във фирми и няма сключени ипотечни кредити. Баща му Борислав Сарафов не е обявил такива суми в декларацията си пред Инспектората на ВСС.

Цената на апартаментите определено изглежда преференциална. На пазара подобни имоти се предлагат значително по-скъпо, установи проверка на Биволъ.

 

Продава в Люлин, купува в Бояна. С печалба.


Първата имотна придобивка на младия Боби е на 9 август 2018 г. когато купува ателие 133.700 кв. м. с тераса 76,80 кв.м. за 291 030 лв. и гараж 57 кв. м. за 57 600 лв. И ако цената на гаража е пазарна, то за ателието Бобчо би трябвало да плати поне 80 000 отгоре според обявените цени в сайта на комплекс “Еделвайс”.

 

.

.

Вторият апартамент е купен на 12 март 2019 и отново се води ателие – мезонет с площ 122.100 кв. и тераса – 86,50 кв. м. Цената на този ансамбъл е само 192 000 лв. Подобен мезонет в момента се предлага на сайта на комплекс “Еделвайс” за 189 000 евро.

 


.


.

В случая с Боби Сарафов сделката е сключена с фирмата “Еделвайс – 3 Бояна”, която до 2015 г. е собственост на “Артекс Инженеринг”, а сега собственик е “Евро Пропърти БГ”. До редакционното приключване на статията не дойде отговор на запитването, изпратено до фирмата относно това дали тези сделки са на пазарни цени и как е извършено плащането.

 

Откъде пари?


По-сериозният проблем на “Бобчо” и на баща му е, че няма как да се докажат такива доходи. Наистина, през последните години семейството продава стари имоти, но сумата им не е достатъчна за новите придобивки. Освен това липсват данни за сключен ипотечен кредит както на името на Боби, така и на името на родителите му.


През 2017 и 2018 г. родителите на Боби продават две по-малки жилища в София за 97 000 и 86 000 лв или общо 183 000 лв. А през 2019 г. лелята на Боби и сестра на главния следовател на Републиката му дарява наследствена панелка от 65 кв.м. в кв. Люлин. Както писахме по-горе, Боби Сарафов успява да продаде панелката много изгодно за 132 966 лв..

В крайна сметка доказаните приходи на семейството от продажби на имоти стават общо 315 966 лв, което е твърде недостатъчно, за да се покрие дори декларирания разход от 540 000 лв. за новите луксозни апартаменти на Боби.


Кой е Сарафов и кой ще го разследва?


Бившият зам.-главен прокурор Борислав Сарафов беше избран от ВСС за шеф на Националната следствена служба през 2017 г. като беше единствен кандидат за поста. Преди това той се забърка в няколко скандала, сред които арогантно държане и заплахи срещу разследващ полицай, работещ по преписка, свързана с “Агромах”, както и ругатни срещу следователя Страхил Каменички, работещ по делото “Хитрино”. Каменички дори заведе дела срещу Сарафов, но те бяха прекратени заради функционалния му имунитет.


Данните за съмнителните придобивки на сина на Сарафов са основание той да бъде проверен от КПКОНПИ, но самият шеф на Комисията “Антикорупция” е замесен до ушите в скандала Апартаментгейт, след като стана ясно, че е изповядвал системно имотни сделки на цени много по-ниски от пазарните. Една от хипотезите е, че това е правено, за да се прикрие недостиг на законни доходи за придобивките.


Главният прокурор Сотир Цацаров също беше разкрит от Биволъ още през 2012 г. преди да бъде избран на поста като бенефициент от имотни сделки на занижени цени. Тогава той коментира, че това е нормална практика и става дума за “симулативни сделки”, в които не виждал нищо нередно.

 

Източник: https://bivol.bg/

  

***************************************************************************

Луксозният му тризонет е изповядан на сума под данъчна оценка

В декларацията за 2017 г. по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев има неверни данни. Декларирана е придобивка на апартамент с площ 156 кв. м. и тераса 48 кв.м. По нотариален акт обаче става дума за апартамент на три нива – тризонет, с две големи тераси – 186 кв. м. и 48 кв.м. Голямата тераса от 186 кв. м. просто липсва в декларацията.

 

Терасата с площ 186 кв. м. липсва в декларацията на Георгиев

Освен това сделката е изповядана на цена много под данъчната оценка. По принцип това не е незаконно, ако се платят местните данъци и такси на данъчна оценка.

По нотариален акт сделката на Пламен Георгиев е много под данъчната оценка на имота.

Апартаментът на Пламен Георгиев е тризонет в нова сграда на ул. проф. Георги Павлов 21. Първото ниво на кота +14,60 и е с площ 106,76 м2 и тераса с площ 47,99. Второто ниво на кота +17,40 е с площ 16,08 и тераса с площ 186,57 м2, надлежно описана в нотариалния акт. Третото ниво на кота +19,90 е с площ 33,08. Данъчната оценка на имота е 452 785,70 лв.

Описанието на тризонета на Пламен Георгиев в Кадастъра включва и двете тераси

За такова екслузивно жилище цената няма как да е по-малка от 1500 евро на кв. м. за апартамента и 500 евро на кв.м. за терасите или минимум 700 000 лв (350 000 евро), което прави усреднено по 900 евро на кв. м.

Пламен Георгиев обаче е декларирал по нотариален акт цена 150 000 евро или средно по 384 евро на кв.м. Като произход на доходите е посочил банков кредит от ПИБ и продажба на друго жилище. Продавачът не е фирма, а частно лице, което обаче има строителна фирма.

Дали ниската цена по нотариален акт е, за да се прикрие фактът, че Георгиев не може да докаже доходи, за да плати луксозния апартамент на пълната му цена, или е преференциален жест от продавача към овластено лице, трябва да изясни оглавяваната от самия Георгиев комисия КПКОНПИ.

Системно деклариране на имоти под данъчна оценка

По-рано Биволъ разкри, че апартаментите и гаражите закупени от председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев и съпругата му през 2012 и 2017 г. са вписани в имотните му декларации на значително по-ниски цени, отколкото цените, на които са закупени и отразени в Имотния регистър.