Гражданско Движение ''ДНЕС''

България

Начало / Актуално - България / "Няма такава държава...

"Няма такава държава" - трета сила. Кирилов - най-нехаресваният министър



Едва 12% от българите твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях

 

Все още нерегистрираната от съда партия на Слави Трифонов "Няма такава държава" би заела трета позиция с 8,6 на сто, ако парламентарните избори бяха днес. Това сочат данните от последното национално представително изследване на "Алфа рисърч"*.

В електорален план ГЕРБ (21,7%) запазва предимство от около три и половина пункта пред БСП (18,2%). Съответно и лидерът на управляващата партия Бойко Борисов (29,6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от председателката на БСП Корнелия Нинова (20,8%). 

Новоучредената партия на Трифонов има потенциалната подкрепа на 8,6% от избирателите и конкурира ДПС (7,8%) за третото място.

 

"На този етап е трудно да се каже, дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече, че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т. нар. мобилни избиратели, чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30 годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места", коментират от "Алфа рисърч".

В парламента място биха намерили още поокастрената "патриотична" коалиция на ВМРО и НФСБ с 5,3 на сто, както и Демократична България - с 5,1 на сто.

"Воля" и "Атака" остават без парламентарно представителство.

"През 2019-а продължи ерозията в подкрепата за националистическите партии", отбелязват от агенцията. Лидерите им също плавно губят обществено влияние: одобрението за Красимир Каракачанов спада от 22,5% до 18,9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на равнище 9,1%, а във Волен Сидеров 6,4%.

За Демократична България предизвикателство продължава бъде слабото присъствие извън столицата.

Спад под 50 на сто в одобрението към президента Радев

2019 г. завършва с няколко негатива за управляващите - пробойни в имиджа, недоволство и протести в сфери, в които от години се трупат проблеми, изострена критичност към предложения в социалната система и здравеопазването, засягащи интересите на широки групи. Същевременно липсата на силно лидерство, на убедителни решения в най-проблемните сфери и на разминаването между декларации и реално поведение на опозицията по  теми, в които би могла да покаже реални алтернативи, не ѝ позволяват да оползотвори тези негативи - нито електорално, нито рейтингово.

На този фон най-силната политическа фигура извън управляващите продължава да бъде президентът Румен Радев. За втори път обаче, след изразеното от него несъгласие с покупката на самолетите F-16 в края на миналата година, личният му рейтинг пада под 50 на сто (48% одобрение срещу 15% неодобрение). Две основни причини биха могли да се крият зад този спад – първо, липсата на категорична и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има силна роля и второ, изострянето на конфронтацията с изпълнителната власт, което не се толерира от общественото мнение.

Правителството, след месеци на негативен тренд в оценките, възвръща в края на годината част от загубените позиции. Положителните мнения нарастват от 13% в началото до 19 на сто в края на годината, а отрицателните спадат с десет пункта – от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също неутрализира част от недоверието към себе си и личният му рейтинг в края на годината е 30% одобрение срещу 39% неодобрение.

Сред министрите най-нехаресван е Данаил Кирилов

Сред членовете на кабинета за пореден път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25,8), Красен Кралев (индекс 10,1), Екатерина Захариева (индекс 7,9),  Красимир Вълчев (индекс 6,3). За първи път от години позитивен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов достига индекс от 4,8, а полицията, с 29% одобрение,  е една от малкото институции с позитивен тренд през 2019-а. Към нея обаче определено продължава да има по-високи очаквания от показаните досега резултати, сочат данните на "Алфа рисърч"

На обратния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за бившия вече социален министър Бисер Петков. Социална политика, здравеопазване, правосъдие са традиционно критикувани направления в дейността на правителството.

Спад има в оценките за:

Красимир Каракачанов (спад в индекса за дейността му от +1.3 до -3.1 пункта)

Владислав Горанов (спад в индекса от -5.6 до -6.8)

Нено Димов (спад в индекса от -7.6 до -12.1).

Парламентът продължава да е най-силно критикуваната от обществото институция с одобрение от 10% и неодобрение от 51%. Председателят на НС Цвета Караянчева се ползва с  по-висок личен рейтинг (21%). 

Дебатите, съпровождащи избора на нов главен прокурор и отделни съдебни решения, привлякоха активно обществено внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом между отделните институции в правосъдната система, като общественото мнение започна да възвръща част от доверието си към съда, отбелязват от "Алфа рисърч".

За първи път от седем години оценката за работата на съда регистрира положителна промяна и ръст за миналата година - от 11% до 19%.

В края на мандата оценките за работата на вече бившия главен прокурор Сотир Цацаров се запазват в установените през последните месеци граници: 12% положителни срещу 45% отрицателни оценки. 

За една трета 2019-а е била по-добра от предходната

Личната равносметка на българите за 2019-а продължава в общи линии позитивната тенденция, характерна за последните пет години. Двойно повече хора -33%- оценяват изминалата година като по-добра за тях в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша от 2018-а (14%). Остава обаче най-значим делът (53%) на българите, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо.

Налице е известен спад както в положителните, така и в отрицателните. На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто, отбелязват от агенцията. Дали това е моментно колебание или е начало на по-сериозна промяна, ще стане ясно през следващата година. Данните сочат, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът – сред по-нискостатусните. По-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи. По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт, особено предвид нерадостната перспектива на ощетеното от втория стълб първо поколение пенсионери.

Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика – бавно подобрение (до 18%), но негативните (28%), както и неутралните (54%) продължават значително да доминират над тях.

Българинът се затваря в личния си живот

Личните прогнози за 2020 г. продължават да бъдат подчертано оптимистични – 55% очакват лично за тях тя да бъде по-добра, срещу едва 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три важни тенденции могат да бъдат откроени зад тази обобщена макро картина, според "Алфа рисърч":

  • Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти, като се затваря все повече в личния живот – тенденция, която беше потвърдена и от Европейското изследване на ценностите. В края на 2019-а основанията за позитивната равносметка и надеждите идват основно от семейния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018 г. казват, че чувстват подкрепата на семейството и близките си. 68%, спрямо 61% през миналия декември, се стремят да отделят повече време за себе си и семейството си и по-малко да се ангажират в професионалния и обществения живот. Сред работещите, осем от всеки десет е доволен от мястото, където работи. Логично, на другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот. Едва 26%, спрямо 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, или с 4% повече от 2018 г., но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест.

  • Второ, без да се подценява значението на личните доходи, все повече хора се фокусират върху средата на живот в тяхното населено място. За младото и средното поколение с високо образование и жизнен стандарт, вниманието върху средата започва да измества акцента върху доходите. В личен план тези социални групи могат да постигнат по-високи доходи, но в социален лошата среда „изземва“ значителна част от доходите им и влошава качеството на живот. Новото през 2019 г. е, че тази тенденция, тръгнала от София и няколко големи града, набира скорост и се разпростира във все повече места в страната. Ако през 2017 г. фокусът върху доходите, спрямо този върху средата, беше в съотношение 55%:29%, сега вече е 46% към 35%, като вече заема водещо място във всички активни групи.
  • Трето, демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление намират отражение и тук, като едва 12% твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях. Онова, което можем да очакваме през 2020 г., е засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората, тъй като тя е най-силно изразената точка на пресичане между личния и общностния им живот.

Най-значимите събития - местните избори и хакерската атака срещу НАП

Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. потвърждават вниманието на мнозинството  от хората върху вътрешните проблеми и действия с пряко отражение върху личния им живот. Като събития с най-значимо въздействие те посочват местните избори (38%) и хакерската атака срещу НАП (23%).

"Брекзит", както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на между 12 и 16 на сто от пълнолетните граждани. Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ „Белене“, решението за закупуване на самолетите F-16, се оценяват в момента като значими от 12 до 17% от анкетираните.

Равносметката за 2019-а показва, че българите продължават да споделят един като цяло позитивен, но по-скоро краткосрочен хоризонт, където най-силните репери са семейството и непосредствената социална среда. От това дали заложените във и от управлението стратегии, които на този етап остават отвъд хоризонта на мнозинството от гражданите, ще се превърнат в част от живота на хората и с какъв знак, ще зависи накъде ще поемат обществените настроения през 2020 г., коментират от "Алфа рисърч".

*Характеристики на проучването: Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 5 - 12 декември 2019 г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране -  пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

 

Източник:  https://clubz.bg/

 

 


118847