Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / „ДНЕС“ се зае със сл...
„ДНЕС“ се зае със случай на банков кредит, разбил семейство, при което синът фалира, а бащата умира

„ДНЕС“ се зае със случай на банков кредит, разбил семейство, при което синът фалира, а бащата умира



Павел Шаралиев от Сопот дължи на Райфайзенбанк близо 700 000 лева. Преди 8 години младият мъж решава да започне свой бизнес. Тегли кредит от 260 000 евро. Ипотекирал масивна търговска сграда, оценена за близо 1 млн. лева. Имотът бил строен от родителите му. Високата лихва, такси и банковите трансформации довели Шаралиев до фалит. На 22 декември м.г.,преди решаваща среща с банкови чиновници в София, баща му получил масивен мозъчен инсулт и умира. Мъжът е убеден, че смъртта на близкия човек е заради силното притеснение и взаимоотношенията с банката. Фалирал съм, няколко живота няма да ми стигнат да се издължа, казва Павел пред Plovdivutre.bg. 

Обречен си на фалит, ако искаш да правиш бизнес у нас 

Първоначалният кредит на Павел Шаралиев е в размер на 260 000 евро. Ипотекира масивна сграда на главен републикански път с атрактивно изложение. Експерт на Райфайзенбанк я оценява за 1 млн. лева. Лихвата по кредита е в размер на около 8%, като в задължението не се калкулира ослужването по заема.

За всяко разглеждане на молба на Павел – за отпускане на кредит, трансформация, предоговаряне на условията, обслужване и т.н. банката е искала такси в евро. Най-малката  била в размер на 150 евро. Ежегодишно само за обслужване на кредита мъжът е давал около 5500 лева. 

Заемът на ЕТ "Фреш-Павел Шаралиев" е отпуснат само след 3-месечна дейност на фирмата. Павел става клиент на карловския офис на банката. Заемът бил формулиран като различни продукти - кредитна линия, при която се начислява лихва без погасяване на главница. Другият бил под формата на инвестиционен кредит. 

През 2007-ма следват трансформации. “Кредитът бе с висока кредитна линия, при която се погасяваше само лихвата без главница. Реално ти можеш да плащаш 10 години и основното, което си изтеглил, да не се погасява, то си остава”. Затова по негова молба заемът е бил трансформиран в продукт, при който да се изплаща и главница. Служителите обаче не го попитали как иска да бъде променен пакета. “Веднъж след като са ти имопетикарали сградата, те определят правилата.” 

Междувременно Райфайзенбанк променя стойността на банковия ресурс /СБР/. “В договора ми за кредит е записано, че кредитополучателят на банката заплаща годишна лихва в размер стойността на банковия ресурс увеличена с 3.25 пункта надбавка. Т.е. 3.25% е лихвата+стойността на банковия ресурс. В случая дължимата лихва е неопределена. В определението на СБР са използвани неясни и изкуствено създадени от банката понятия. Използвани са и съкращения, неизвестни на никому”, обяснява Шаралиев. 

От 4500 лева на месец дължимата сума скача на 5500 

Той получава писмо от банката, от което става ясно, че вместо близо 4500 лева на месец, вече ще дължи около 4900. Предупреждава, че с тези техни действия му натоварват значително месечната вноски и може да бъде затруднен да изплаща кредита. Отговор не получава.

"За някой може 300-400 лева да не са много. Но който се е занимавал с бизнес в малък град, знае, че всеки един лев отгоре са натоварващи. Въпреки всички трудности, които съм имал по кредита, съм бил изряден и съм внасял вноските в срок. За мен е било важно да бъде коректен платец и никога не съм поставял под съмнение коректността на банката към мен", казва Павел.

След няколко месеца кредитополучателят получава ново известие. Във връзка с пазарните условия стойността на банковия ресурс /СБР/ отново се променя нагоре. На месец Павел трябвало да внася вече по около 5500 лева. 

Силно притеснен той мисли, че занапред няма да може да обслужва кредита. Отива към фалит. “Получаваше се така, че всичко, което изкарвах, трябваше да го внасям в банката”

Неуспешна се оказва молбата му лихвата да бъде върната в първоначално уговорения размер.

За да се справи, Павел отдава два от обектите си под наем. Идеята му е всичко, което взема от наемите, да отива за заема. А той да си потърси друга работа, с която да се издържа. Това обаче не се харесва на Райфайзенбанк. Изискали незабавно да възстанови овърдрафта предсрочно. Той го направил. За да не стане заемът предстрочно изискуем, представя допълнително обезпечение по кредита особен залог на приходите от наема.

Дейността на фирмата не е прекъсвана, променена е като "рентиерство", вместо "търговска дейност". 

През 2009 година кризата отказва наемателите на Павел. Прекратяват договорите за наем. В писмена форма той уведомява банката, че за да обслужва кредита, ще са му нужни нови оборотни средства, за да заработи отново. Отговарят му, че това няма да стане, тъй като фирмата няма дейност през последната година. Банковите чиновници го посъветвали да си потърси средства от друго място и след година ще го финансират. 

Когато ми ипотекираха сградата, ми дадоха кредит, после ме изгониха 

“Парадоксът е, че когато трябваше да ми ипотекират сградата, никой не ми искаше дейност на фирмата, а като исках да продължа да бъда изряден платец, те ми отказаха”, коментира Павел.

Мъжът обиколил всички възможни банки. Отпратили го с мотив, че след като е представил такова обезпечение на Райфайзен, би трябвало те да му помогнат отново. Най-честият отговор бил, че през 2009-та финансирането е ограничено и свито и с ресурса, с който разполагат, помагат само на техни стари клиенти.

Отново отива в офиса на Райфайзенбанк. Отсекли, че в момента не кредитират, а само "събират". 

Павел взема заем от 25 000 евро от друго финансово дружество. Кредитната компания е вписана в БНБ и по закон трябва да им заплати 10% премия, защото те стават гарант. Дължи и месечна гаранция от 95 евро. Ипотекира апартамент. Това била единствената възможност да се издължава на Райфайзенбанк. 

Зарежда магазина и започва работа. След 10 месеца отново иска оборотен кредит. Получава категоричен отказ, заради променената икономическа конюктура в страната. Банката не давала никакви бизнес кредити в региона, поради повишен риск за нея.

След месец обаче научава, че на 150 метра от неговия супермаркет откриват нов обект, финансиран от Райфайзенбанк. Оборотът на Павел пада с 80%. 

Затваря магазина, с продадената стока погасява част от кредита на финансовото дружество.

Единственият съвет от банката е да търси дялов инвеститор, който да го финансира. През 2011 година Павел решава да се свърже с кредитния център на Райфайзен в София, след като в Карлово не среща разбиране. В столицата научава, че е вписан в регистъра на БНБ като неизряден платец. Банката си иска парите в брой.

За 5 години той е внесъл между 250 и 300 хиляди лева /средно по 5000 на месец/. Отпуснали са му 500 000 лева. В момента дължи около 700 000 лева. Няколко живота няма да ми стигнат, за да го изплатя, притеснен е Шаралиев. 

Според експерти - в договора с банката има 19 неравноправни клаузи

Започва консултации с юристи и специалисти по банково дело. Според експертите договорът му с банката е пълен с неравноправни клаузи. “Те са се стремили по всякакъв начин да ме задълбаят с цел да фалирам. Има 19 неравноправни клаузи. По европейските закони и директиви кредитът би трябвало да се счита за нищожен.”

Павел Шаралиев е със запорирани сметки. Има покана за доброволно изпъление от частен съдебен изпълнител. Изпратил е жалба с искане за спиране на действията на ЧСИ. Извършен е опис на имота му. По думите му банката го вкарва в несъстоятелност, без да е обявила същото в съда. В прокуратурата той е завел иск за неравноправни клаузи в договора. 

Банката: Помогнахме с каквото можем 

Райфайзенбанк изпрати коментар от няколко реда:

“Банката е направила неколкократно усилия да облекчи клиента при изплащането на дълга, които включват реструктурирания и серия от други отстъпки." 

Казусът отива в Страсбург 

Историята на Павел Шаралиев е в ръцете и на експерти от Гражданско движение ДНЕС и Център за човешки права. Организациите вече са внесли жалба в Европейската комисия срещу чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, който касае своеволията на ЧСИ и банки. По думите на координатора на доброволците на  ДНЕС в Пловдив Милена Несторова всеки отделен случай на засегнат ще бъде изпращан в Страсбург. 

Източник: Пловдив утре


1061