Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / 2019-та - година на ...
2019-та - година на забранени реформи

2019-та - година на забранени реформи



2018 година се очерта като една от нелеките вътрешнополитически години, особено през втората й половина за кабинета "Борисов 3". Кое е събитието на изминаващата година, кои са позитивите и грешките на правителството, подобриха ли имиджа си институциите, за обобщение потърсихме политолога Димитър Ганев от "Тренд", който направи политическа прогноза и за следващата година. Ето какво коментира той:

Събитието на 2018 година и след него...

Недвусмислено това е европейското председателство. Ако трябва да му дадем оценка, мисля, че без изключение всички отчетоха председателството като успешно в административен и политически план, в това число и международни институции. Действително то успя да даде възможност на управлението за собствена политическа линия, сюжет и разказ, свързан с международната активност на правителството. Това беше много ясна политическа линия, подета още от началото на този кабинет.

Големият проблем обаче беше, че след неговия финал се изчерпа тази политическа линия и правителството трябваше спешно да се върне на вътрешен терен и то с нова политическа линия, с нов сюжет. Това беше огромно предизвикателство за власттa. Беше направен опит, според мен, с вдигането на заплатите в бюджетния сектор, доходите да се превърнат в нов сюжет. Само че в голяма степен то вървеше успоредно пък с други процеси, с вдигането на цените на основни стоки и услуги. Това до голяма степен парира този нов потенциален сюжет. 

Във втората половина от годината след края на европейското правителството нямаше нов разказ, нов сюжет, нов източник на позитивни новини, а единственото нещо, с което се занимаваше кабинетът, беше да тушира някакви скандали и съответно да играе ролята на кризисен мениджър, за да минимизира щетите. Всъщност правителството, ако трябва да направим обобщение, се нуждае от нова политическа линия, от нов разказ, който да даде достатъчно основания и да убеди хората, че то стои на власт, за да бъде полезно за хората, а не за да властва.

Помогнаха ли четирите оставки на министри да се тушира напрежението

До голяма степен инцидентът бе използван като повод да се разчисти теренът и от натрупани напрежения през последните месеци преди това - имаше такова около транспортния министър, Николай Колев-Босия беше дори в гладна стачка, търсейки оставката на транспортния министър още преди Своге. Около вътрешния министър имаше куп скандали, един от тях като че ли привлече най-много внимание с избягалия и убит затворник Владимир Пелов. Напрежение се създаде и около регионалния министър заради пътния инцидент край Своге. По този начин Борисов се опита да разчиства напреженията.

Валери Симеонов впоследствие беше доста по-труден казус. Не за друго, а защото не е просто един министър или вицепремиер, или член на Министерски съвет. Валери Симеонов е фигура със сериозна политическа тежест от гледна точка на факта, че той е председател и на една от партиите в Обединени патриоти, един от коалиционните партньори в това управление. Евентуално, ако неговата оставка бе поискана от страна на Борисов, без това да бъде по желание на Симеонов, можеше да се взриви буквално управленската конфигурация и да се стигне до разрив на управленското мнозинство, дестабилизация, до опит да се попълни тази празнина с "Воля", въобще нов кабинет трябваше да се прави. Валери Симеонов добре си даде сметка, че натискът върху правителството е толкова силен, че по-добре неговата оставка да бъде факт, да наложи нов вицепремиер и да успокои малко общественото напрежение.

Скандалите при Обединени патриоти

Обединени патриоти са в много особена ситуация. Конфликтите помежду им не спират, те и няма да спрат до края на този кабинет, когато и да е той. Въпросът е обаче, че това което ги държи заедно като част от парламентарното мнозинство, е техният общ политически интерес. А именно, ако част от Обединени патриоти решат да напуснат управляващото мнозинство или това предизвика предсрочни парламентарни избори, те тогава няма да бъдат в по-добра ситуация от тази в момента. Бих казал, че ще бъдат в много по-лоша такава. В момента Обединени патриоти са единствен коалиционен партньор, много добре представени са във властта, държат ключа към парламентарното мнозинство. На база на тяхната обществена подкрепа са изключително добре позиционирани. Всяко едно действие в една или в друга посока ще ги постави само в по-лоша ситуация.

Идентична е ситуацията и за европейските избори. Понеже спорят сега кой да води листа, какви листи да се правят, те добре си дават сметка, че ако се явят поотделно, техният резултат ще бъде много по-слаб и даже може да рискуват да нямат представителство в Европейския парламент. За сметка на това, ако се явят заедно, имат по-големи шансове за подобно представителство. Тази политическа логика държи патриотите заедно въпреки техните конфликти, които са неминуеми и излизат доста често в политическото пространство.

Кои са позитивите и грешките на това правителство

Първо - успешно завършилото европейско председателство. Второ - поддържането на доста добри макроикономически показатели. Практически всички икономически показатели сочат нагоре и се движим с добри темпове. Трето - докладът на ЕК в област сигурност и правосъдие, който за първи път от 11 години насам е позитивен. Задълбочаване на контактите с европейските институции доведе до отварянето на вратата за Шенген, което вероятно ще се реализира до края на мандата на тази ЕК. Предполагам, че до лятото на 2019 година ще ни приемат по въздух и вода. Благодарение на Европейското председателство България стана по-сериозен фактор в регионален план.

Основните грешки са допускане на множество комуникационни проблеми, невъзможността да се обяснят скандали, допускането въобще на тези скандали. Най-големият пасив, според мен, е че в момента управляващите нямат послание, нямат разказ, който да обясни защо те са много по-добри от това, което би могло да дойде. Те казват - ние ще седим на власт, защото това, което дойде, ще бъде по-лошо, обаче не казват те какво добро правят, т.е. нямат позитивна политическа линия. Борисов винаги е управлявал през някакви сюжети - магистрали, или преди това бе разказът за "ние ги хващаме, те ги пускат". С реформаторите пък се пробваха някакви реформи. Новата политическа линия, която бе свързана с повишаване на международната активност, се изчерпа с приключването на Европредседателството. И сега за първи път Борисов остава в състояние, в което няма сюжет.

Рейтингът на институциите

Институциите не са повишили рейтинга си. Съществена динамика няма никъде. Според данните за цялата година парламентът е на много ниски нива - малко над 20% одобрителна оценка за неговата работа. Правителството - малко над 30%. Президент - между 50% и 60%. Без да има някакви резки спадове надолу и скокове нагоре. За правителството имаше по-скоро ерозия вследствие на скандали.

Какви са прогнозите за евроизборите

Първото и най-важно в това отношение, че ключови за живота на този кабинет са два фактора, чийто отговор ще намерим в първата половина на 2019 година. Фактор №1 - социалното напрежение, е нещо, което няма как да се прогнозира. Януари и февруари са най-трудните за всяка една власт, по-високи сметки за комунални услуги, поизхарчили са хората повече пари по празниците, традиционната следпразнична депресия, по-студено време и други. Януари и февруари са месеците, в които може социалното недоволство да избие в посока протести. Няма човек, който да може да прогнозира дали това ще се случи или не, но то е опасно само по себе си.

Вторият въпрос, чийто отговор ще е много важен, е как ще завършат европейските избори. Ако ГЕРБ успеят да спечелят изборите, недвусмислено това ще даде тласък и кредит на доверие поне за няколко месеца след това. Ако загубят, ситуацията ще се влоши много и натискът върху управлението ще се увеличи.

Все още властта има определени ходове, които може да изиграе, за да се дистанцира от подобен сценарий. Имайте предвид следното - оставка на правителството не означава предсрочни парламентарни избори със сигурност. Възможности за нов кабинет в рамките на това Народно събрание е възможен. Той е труден политически, но възможен аритметически. Той може да бъде маскиран като програмен с определена програма, хоризонт. Аз не съм от тези, които смятат, че предсрочните парламентарни избори чукат на вратата и ето сега до месец два ще се реализират. Освен това Борисов много добре си дава сметка, че трета оставка би го поставила в ситуация, от която би могъл да излезе да агитира и да му се даде властта за четвърти път. Не на последно място е и поведението на Румен Радев. В последните година и половина той е поел по път на тотална конфронтация с властта. Предсрочни парламентарни избори минават през служебен кабинет. Тази му политическа линия ще се прехвърли върху служебния кабинет и той няма да бъде герджикоподобен, а ще се търси конфронтация с управляващите в момента. Това е сценарий, който ГЕРБ няма как да желаят.

Какво се очаква да направи ГЕРБ до края на мандата си

На мен лично много ми се иска да видя реформи. За мен реформата означава повишаване на ефективността на публичните разходи. Често тази реформа е свързана с плащане на социална цена, защото трябва да режеш и да преструктурираш, а това са все инициативи, от които секторите се боят, стават, излизат на протест и прочее. Влизаме в предизборна година, където реформите са практически забранени, защото всяка една води до ерозия в обществената подкрепа. След това влизаме в година и няколко месеца до края на мандата, което също не е добрият момент за реформи. Така че, въпреки че на мен много ми се иска да има реформи, няма да има време за смели инициативи в отделни сектори.

Image result for димитър ганев тренд

 Автор: Димитър Ганев, Тренд

***

 

 

85035