Гражданско Движение ''ДНЕС''

Актуално

Начало / Актуално - Актуално / Безработицата и ниск...
Безработицата и ниският стандарт на живот притесняват най-много жителите на Ямбол

Безработицата и ниският стандарт на живот притесняват най-много жителите на Ямбол



Това показват данните от социологическо проучване, проведено от агенция „ЕСТАТ“ и гражданско движение „ДНЕС“ в периода 11-20 април т.г. В проучването са обхванати 400 лица, на възраст 18 и повече години. Използваният метод на регистрация е „телефонно интервю в дома на респондента”. Целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите нагласи на населението в общината. 

Резултатите от проучването бяха представени официално на пресконференция в гр. Ямбол, на 6 юни 2012 г. и са предоставени на кмета на града – Георги Славов. 

      Социално-икономическа ситуация в община Ямбол 

Изследванията на ЕСТАТ от последните години показват, че приемането на България за пълноправен член на ЕС е много важно събитие, както за страната като цяло, така и за отделните региони. Настоящото изследване установи, че под една- четвърт от гражданите на Ямбол намират живота си за по-добър от 2007 г. насам. Това е типична картина за по-малките градове, в които има по-бавно икономическо развитие. Младите, висшистите и хората с високи доходи са по-доволни от промените след 2007 г. Положително отговарят 37% от жителите между 18 и 39 г., 34% от получилите висше образование и 51% от хората с високи доходи. Именно тези групи са с повече перспективи и възможности за развитие, което обяснява получените резултати. 

Сходни са и отговорите на въпроса дали Ямбол е добро място за живеене и положителен отговор дават 35% от анкетираните. Въпреки все още ниските стойности, този дял се е увеличил в сравнение с миналата година, от 32%. Оптимизмът на споменатите групи не се отнася до този въпрос. Напротив, младите и хората  с висше образование най-рядко отговарят положително. Подобно различие се дължи на разграничаването на понятията „мой живот“-„мой   град“.   Подобряването   на   живота   е   по-абстрактно   като   понятие, следователно дава положителни нагласи на добре осигурените материално граждани, тези с образование и по-далечен жизнен хоризонт, докато подобренията в конкретно място за живеене са с по-конкретни очертания. На цялостното позитивно усещане за принадлежност към европейското семейство и за отварянето на повече врати се налагат спирачки, когато същите тези групи се сблъскат с наболелите проблеми в града. 

Въпреки негативното отношение към общината като място за живеене обаче, само 18% от населението имат планове да се преселят в друго населено място или в чужбина. Желаещите са предимно сред по-мобилните, млади хора до 39 г. (45% отговарят „да“), както и сред хората без доходи (38%). Най-малко планове за преселване има сред възрастните, хората с основно и по-ниско образование и населението с доход под 300 лв. 

В класацията на основните проблеми в Ямбол, с категорично предимство е икономиката (58%), следвана от социално-икономическите проблеми (28%), общинската инфраструктура/озеленяване (25%) и чистотата (13%). Недостатъчното развитие именно  в тези направления със сигурност понижава оценката за общината. Важно е да се отбележи обаче, че делът на икономиката като проблем е отбелязал значителен спад, в сравнение с миналата година, когато е стигал 78% от всички отговори, а делът на социално-икономическите проблеми е нараснал с 3%. Транспортът, екологията и образованието са на опашката на класацията от тази година, с по под 2%. 

Отговорите на въпроса „Кой от изброените проблеми трябва да бъде решен най-спешно?“, позволяват още по-задълбочен поглед върху слабите места в развитието на общината. Първото място в тази класация е заето от безработицата (48%), изпреварваща ниските заплати и пенсии (19%) и ниския стандарт на живот (15%). Следват здравеопазване, с 5.3%, чистота (4%), инфраструктура (3.5%) и лоша администрация, с 3%. Подобни дялове позволяват да се идентифицира своеобразно ядро на основни/спешни проблеми, естествено обединени по своя социално-икономически характер.

 Безработицата е първа по спешност за всички социално-демографски групи, освен за хората с доход над 700 лв, за които „трън в очите“ е предимно ниският стандарт на живот. 

След запознаването с двете класации (на основните и на спешните проблеми) не е изненада ниската оценка, дадена на икономическото състояние на общината. Средната оценка на всички анкетирани от 3.35 е малко по-висока от миналата година (3.16).  

      Как се управлява общината? Оценка на кмета, администрацията и общинския съвет

Като се има предвид сериозността на изброените проблеми, ниската оценка за управлението на общината е очаквана. Въпреки ниските стойности обаче, всички институции са с по-високи оценки, отколкото миналата година. Това до голяма степен се дължи на скорошните местни избори и склонността за по-положително отношение в началото на мандата. 

Същевременно, е важно да се отбележи, че между 50 и 150 души изцяло отказват да отговорят на въпросите, свързани с оценка на работата на кмета, съвета и администрацията. Подобна тенденция не е нова за Ямбол, като нежеланието на анкетираните да отговарят може да се обясни с притеснението да се дават оценки на управляващите, или на липсата на критерии за работата им.

 

Кметът Георги Славов, който бе преизбран за втори мандат през ноември 2011 г., е оценен с добър 3.96. През същия период миналата година, оценката му е била 3.46. Най-много слаби оценки на работата на кмета дават мъжете (23%), възрастните (22%), хората без доход (31%) и тези с основно и по-ниско образование (23%). Отлична оценка се дава рядко - делът и е под 10% сред всички социо- демографски групи, с малки изключения. 

Оценката на Общинския съвет е най-ниска - добър 3.59, като слаби оценки (слаб 2 и среден 3) се отреждат от 45% от анкетираните, а само 16% дават оценка много добър 5 или отличен 6. Хората над 60 отново са сред най- недоволните (23% оценяват със слаб 2).

 Работата на администрацията е оценена най-високо - само тя минава прага за 4-ка, със средна оценка от 4.15. Хората с висше образование и среднодоходните групи (между 301 лв. и 500 лв.) са най-благосклонни към администрацията на община Ямбол. 

      Политическата реалност в община Ямбол

Като цяло, гражданите са политически активни и 80% са гласували на последните парламентарни избори, при средна избирателна активност за страната от около 60%. Въпреки това обаче, делът на отговорилите, че биха се кандидатирали за избираема длъжност, е само 10%. Подобно нежелание да се „забъркват“  в  политиката  е  вероятно  да  се  дължи  на  слабото  доверие  в политиците. Ниското самочувствие от страна на избирателите също може да допринася за тази тенденция.

 

Само 3% от анкетираните отговарят, че местните политици представляват интересите им в голяма степен, на фона на 38% от отговори „никак“. Малко по-добра е картината по отношение на изпълнените обещания, където преобладава мнението, че политиците изпълняват ангажиментите си в средна степен (32%). И при двата въпроса обаче отговорите, изразяващи неудовлетвореност, доминират в съотношение около 3:1. 

Хората без доходи и безработните са най-склонни да дават отговори „никак“ или „в  малка  степен“  на  въпросите, свързани с политическото представителство и спазените обещания, като делът варира между 63% и 75%. Тези групи са най-уязвимите, следователно е висока вероятността хората с тях да не смятат интересите си за добре защитени. На противоположния полюс са мненията на гражданите с високи доходи, сред които около 40% изразяват удовлетвореност. 

В Ямбол се наблюдава ниска степен на гражданско участие. Жителите на града не членуват в организации, независимо от техния характер (политически, синдикални, спортни и др.) са те. Само 27% от анкетираните заявяват принадлежност към поне една организация, като сред висшистите и хората с доходи, над 500 лв, има най-много членуващи. Подобна зависимост не е изненадваща, имайки предвид, че  за  членство в организация  обикновено трябва да се инвестират повече време и средства.

 Ако се предприемат граждански инициативи за контролиране и коригиране действията на политическия елит и управление, 53% от населението в община Ямбол биха участвали активно. Техният профил показва, че мъжете, хората с висше образование и с доходи над 500 лв. са групите, които е най-вероятно да участват в подобни действия - делът на далите този отговор е между 59% и 75%. Най-слабо желание се наблюдава сред възрастните, хората с основно и по-ниско образование и респондентите с доход под 300 лв.

 

      Обобщения

  • Животът на населението на Ямбол е слабо повлиян от присъединяването на България към ЕС - само 24% смятат, че това събитие е довело до положителна промяна в живота им;
  • Градът на богинята на лова е добро място за живеене според 35 % от изследваните. Сравнително малкото позитивни оценки се дължат предимно на ключови проблеми в областта на икономиката;
  • Най-чувствителни към безработицата като спешен проблем за решаване са по-уязвимите групи на възрастните, хората със средно или по-ниско образование и, разбира се, безработните;
  • Съдебните дела срещу преизбрания кмет Георги Славов не са довели до по-ниска оценка за работата му, която е оценена с 3.96. Освен това, 62% не биха го сменили, ако зависеше от тях;
  • Макар и населението на общината да е политически активно, само 10% биха се кандидатирали за избираема длъжност. Това може да се дължи на липсата на вяра в политиката, или на ниско самочувствие.
  • Наблюдава се прогрес по отношение на готовността за присъединяване към граждански инициативи, насочени към контролиране и коригиране на действията на политическия елит и управлението - малко над половината анкетирани дават положителен отговор по този въпрос;
  • 40% от анкетираните смятат, че местните политици не защитават техните интереси, а според 25% поетите политически ангажименти не се изпълняват.
  • Въпреки ниските проценти на удовлетвореност от управлението и политическото представителство, само 19% от населението са участвали в протести. 

КОНТЕНТ АНАЛИЗ

Успоредно с количественото изследване, е направен контент анализ (анализ на съдържанието) на публикациите в два от основните ежедневници в региона - вестниците „Делник“ и „Време“. Обект на изследване са изказванията и изявите на политиците, с цел да се набере информация за най-обсъжданите и актуални теми, които са в обсега на внимание на местната власт. Получената информация ни позволява да се оцени степента, в която тези теми се препокриват с мнението на гражданите за сферите, заслужаващи повече внимание. Сравнението се  извършва с помощта на индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред. Изследването на съдържанието обхваща публикациите в двете издания през месец март 2012 г. За този период са регистрирани общо 90 материала, отразяващи изказвания, коментари или изяви на местни политически лидери и представители на местната власт.

      Медийно представяне 

Двете изследвани медии са печатни и се издават като традиционни вестници. „Време“ има и електронно издание, но за настоящия анализ са използвани единствено материалите, публикувани в книжното издание на медията. 

В разглеждания период преобладават материали с предимно информативен характер, при които се посочва конкретен проблем или събитие, но липсва задълбочен коментар или анализ по съответната тема. 

В сравнително малка част от публикациите за месеца няма идентифициран говорител (21%), чието мнение или активност привличат интереса и са обект на отразяване от страна на съответния вестник. Откроява се присътвието на кмета на Ямбол Георги Славов (в 18 % от материалите за периода). В 61% от случаите медиите отразяват мнението и активността на представителите на местната власт (заместник-кметове на общината, административни ръководители и др.под.), областният управител, народни представители от Ямболския избирателен район и други. 

      Проблемите на Ямбол според неговите управници 

Според честотата на срещане на основните теми в  разглежданите публикации, може да се състави следната подредба - икономическата тематика е отразявана в 32% от материалите, следвана от политическата (26%), социално-политическа (24%) и културната (18%) теми. Що се отнася до конкретните проблеми, отразени в анализираните материали, на челно място са социалните проблеми (20%), следвани от икономика/инвестиции, инфраструктура и култура и религия, всеки с дял от по 16%. Работата с европейските и международни институции е централен проблем в 13% от материалите, образованието – в 12 %, а екологията и финансите на общината са централен обект в 8% от публикациите за периода. За сравнение, най-често посочваните от гражданите проблеми, в хода на количественото изследване сред населението на общината, са: 

  • икономика – 58% от случаите;
  • социално-икономически проблеми – 28% от случаите;
  • общинска инфраструктура – 25% от случаите;
  • чистота, сметосъбиране – 13% от случаите;
  • други инфраструктурни проблеми – 13% от случаите;
  • местна администрация – 10% от случаите. 

При подобно разпределение на проблемите в класацията впечатление прави основно високият процент на материали, посветени на културата и религията. Останалите дялове отговарят, в една или друга степен, на вече очертаната картина на слабите места в развитието на общината. 

      Индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред 

Резултатите от контент анализа показват, че в обсега на политическото говорене попадат почти всички теми, които представлват интерес и вълнуват жителите на общината. В сравнение с данните от проведеното през 2011 г. изследване, различията между управляващите и пълнолетните граждани на Ямбол намаляват. Изчисленият индекс на съвпадение е 37.5%. За сравнение, измереният изминалата година индекс на съвпадение е бил 27.5%. 

Сравнително по-високата степен на сходство между основните проблеми, стоящи на дневен ред в политическия и обществения живот, най-вероятно се дължи на проведените в края на 2011 г. местни избори. По време на всяка предизборна кампания логично се наблюдава засилване на обратна връзка за основните проблеми в общината, тревожещи и вълнуващи гражданите. Ямболските политици все още разполагат с актуална информация и на тази база се стремят да насочат изказванията и активността си в адекватна на обществените очаквания посока. Въпреки по-високия индекс на съответствие, все още се наблюдава дефицит на внимание от страна на управляващите към някои сфери на обществения живот.


254