Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Божков и паралелната държава – какво още може да се случи

Божков и паралелната държава – какво още може да се случи



Малко вероятно е тази „напаст Божкова”, която сполетя водещи политици и бизнесмени през последните месеци, да разболее фатално паралелната държава

 

Малко вероятно е атаката на Божков да разболее фатално паралелната държава. Най-много може да предизвика някоя министерска оставка, но едва ли ще взриви модела, пише в коментара си Петър Чолаков.

Ако публиката е дванайсетият играч на футболния терен, то собственикът на отбора е тринайсетият. След като могъщият олигарх Васил Божков-Черепа внезапно загуби благословията на държавата, изтънялата нишка на съдбата на ПФК „Левски” попадна в ръцете на премиера Борисов и бизнесмена-депутат Пеевски. Отдавна има спекулации, че г-н Борисов и г-н Пеевски са сенчестите собственици на клуба, или че, най-малкото, са се стремели да го овладеят. Факт е обаче, че след „остракизирането” на г-н Божков на терена удобно се отвори празно място за други „добре облечени бизнесмени”. Също така е факт, че г-н Борисов и г-н Пеевски застанаха в светлината на прожекторите рамо до рамо (и) в българския спорт. Първият бе джиросан или „надарен по неволя” с акциите на „Левски” от г-н Божков, а вторият даде 500 хил. лева на клуба, чрез компанията „Интръст”.

Разбира се, ако г-н Борисов изобщо е имал някакви апетити към „Левски”, той категорично не е искал те да стават публично достояние. В това, изглежда, е и смисълът на “жеста” на г-н Божков към премиера: „Знам, че искаш този залък, ха дано ти приседне!” – като че ли това бе посланието, закодирано в джиросването на министър-председателя.

"Време е за избори"

Г-н Божков продължи със „закачките”, осмивайки неохотата на г-н Борисов да приеме акциите на „Левски” (според повечето юристи, след „подаръка” министър-председателят де юре е новият собственик – независимо дали желае това): „Когато един премиер се страхува или не може да се подпише, идва време за избори”, изтъква бизнесменът. Макар г-н Божков да призовава феновете да посочат желаят ли новият собственик на акциите да бъде определен чрез електронен вот, изречението „време е за избори” е двусмислено. То може да се разбира и като призив за разходка до урните за определяне на нова изпълнителна власт.

Какво обаче мотивира г-н Пеевски, другият дарител в тази трагикомична история, в която като че ли всички замесени богоугодно навеждат смирено глави и се надпреварват да покажат повече щедрост и скромност?

През последните месеци политикът от ДПС и медиен магнат Пеевски раздава стотици хиляди наляво-надясно. Например, той дари 184 хил. лв. за спешния център „Пирогов”, както и за болници във Видин и Кюстендил, подкрепяйки усилията в борбата срещу Ковид-19. Сега допринася за изтеглянето на „Левски” от блатото. Всички тези жестове са, без съмнение, впечатляващи, имат благородна обвивка. Но дали са чистосърдечни, в съзвучие с Кантовия категоричен императив? - Възможно е.

Универсален "перилен препарат"

Все пак, ако бъдем недотам доверчиви, трябва да кажем, че първата полза за г-н Пеевски от самарянската му дейност е в това да поизбели кафявия си имидж. И през 2020 г. никой не иска, така да се каже, публично да го покани на танц, да „поданси” с него. А даренията могат да бъдат универсален перилен препарат. Помощта срещу пандемията, както и това да спасиш отбор, кръстен на Апостола на свободата, тим с милиони фенове, в чийто пантеон са играчи-легенди като Гунди, е като да поръсиш сам себе си със светена вода.

Все пак не е сигурно, че „перилният препарат” ще сработи – някои от феновете вече поискаха отборът да върне парите.

Но не е само пиар. Даренията могат да доведат и до значителни данъчни облекчения за дарителя. Например, когато са в полза на здравни и лечебни заведения, тогава „за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба)” – чл. 31 (1) от ЗКПО, съответно „до 5 на сто от сумата от годишните данъчни основи на физическите лица” – чл. 22 (1) от ЗДДФЛ.

Няма да коментирам спорния механизъм, чрез който се правят въпросните дарения – чрез фирми, а не от личните банкови сметки на г-н Пеевски. Би било и твърде заядливо (макар и не без основание) да поставим въпроса каква бълха, така да се каже, всъщност хапе г-н Пеевски при тази благотворителност на фона на богатството му? Тоест, какво в нетни стойности допринася „милостинята му” за обществото, особено ако, както се твърди, състоянието му е натрупано от съмнителна дейност?

Атака срещу модела?

Малко вероятно е тази „напаст Божкова”, която сполетя водещи политици и бизнесмени през последните месеци, да разболее фатално паралелната държава. Разкритията за „съпроти”, намеците за овладяването на медии като „Нова” в полза на властта, ядът, който г-н Божков, считан за некоронования крал на престъпния свят в България, излива по доскорошните си партньори, може и да предизвикат някоя министерска оставка, ала едва ли ще взривят модела.

Ако не вярвате, погледнете жокера, който ни дава етимологията: и „джиро”, и апетитният „гирос” имат общ корен – старогръцката дума γῦρος („кръг”, „въртене”). Дали става дума за въртене на пари и акции или за други апетитни хапки, все тая. Докато суверенът лениво консумира гирос/джиро и брифинги, без да посяга към юздите на собствената си съдба, и най-големият скандал ще остане медийна дъвка, която бързо ще изветрее и омръзне.

 

Източник: https://fakti.bg/

 

 


126358