Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Десните: Борисов може да се допълзи по корем до пълен мандат, но с него ще се пълзи и цяла нация

Десните: Борисов може да се допълзи по корем до пълен мандат, но с него ще се пълзи и цяла нация



Президентът подкрепя БСП да стане консервативна десница от Орбанов тип, смята десният политик

  • Възниква въпросът Борисов изобщо управлява ли държава или управлява само кризи, които сам е създал.
  • Разрушаването и на Реформаторския блок, и на т.нар. Патриоти въобще не е случайно събитие за ГЕРБ.
  • В политиката глупостта си има цена.
  • Когато един премиер предложи смени в правителството и те не бъдат приети от парламентарното мнозинство, това има само едно последствие и то е оставка на самия премиер.
  • Огромен риск има на следващите избори да се събудим с антиевропейско мнозинство в българския парламент, което никога не е било.
  • Боя се, че сме бавни в подготовката си. Не се колебая да го кажа.
  • Европа има само два пътя - превръщане във федерална, суверенна единица или пълен разпад. 

- Господин Кънев, изявлението на вицепремиера Валери Симеонов от началото на седмицата за проблемите в управляващата коалиция - за едноличното управление на Борисов, за лобизма и липсата на комуникация, поне привидно напомня за ситуацията с Вас в предходния кабинет "Борисов". Тогава Вие бяхте председател на ДСБ и участвахте в коалицията с Реформаторския блок. През 2015 имаше няколко случая, в които поставяхте ултиматуми на премиера и в крайна сметка напуснахте управлението първо еднолично, а после и партията Ви. Тази прилика само привидна ли е или наистина текат сходни процеси?

Има един елемент, който не е привиден. И той е, че подобно на Реформаторския блок в предходния парламент, и т. нар. "Обединени патриоти" са всичко друго, но не и единна политическа сила, която да може да преследва обща политика и да заема силни общи позиции пред по-големия партньор. А когато един без друго по-малък партньор е и вътрешно разделен, той е и крайно безпомощен в опитите си да прави политика.

Разбира се, тук има сериозно културно различие между лидерите на Реформаторския блок и тези на "Обединените патриоти", които правят шоуто много по-голямо и разбираемо за хората. Напоследък шоуто между Сидеров и Симеонов замества политиката в България. Това е тъжна констатация, но може би задоволява глада за зрелища на част от населението.

А има и една много голяма разлика, която определя защо никой не иска да си тръгва от сегашното управление. И това е, че все пак по-голяма част от проблемите между Реформаторския блок, или по-точно част от него, и ГЕРБ бяха за политика. Те бяха за много конкретни политически посоки, за решения, за това накъде ще се движи държавата - една битка, която в крайна сметка загубихме. И то не беше битката да стоим във властта или парламента, а именно битката за посоката.

- Да, при Вас основен проблем бяха законодателни различия. Сега обаче сякаш търканията са заради кадрови промени и междуличностни различия. Какво показва това за сегашното управление, каква е разликата?

Разликата е много голяма. Аз съм бил много критичен към част от Реформаторския блок и сигурно продължавам да бъда. Но не мога да отрека, че по много важни политически въпроси ние бяхме единни и удържахме единно смислени позиции. Ще дам пример с настойчивите опити на министър Горанов да открадне пенсионните спестявания на няколко милиона българи. По този въпрос в Блока тогава нямаше противоречия, когато нямаше - удържахме. Това беше просто политическо правило.

Това в момента е една системна криза, която се дължи именно на липсата на политика. Всичко друго е вторично. Основното е, че държавата е без посока. И самият премиер е без посока, без всякаква воля да наложи определени промени в управлението и оттам властта се свежда до подобни нелепи сблъсъци за постове и бягство от кризисен пиар в кризисен пиар.

И вижте къде е системната слабост. Аз дори бих казал системния провал на премиера Борисов. Той е именно, че бягайки от кризисно решение в кризисно решение, той започва да се спъва. В едно кризисно решение той искаше да прехвърли казуса "Гинка Върбакова" върху Теменужка Петкова. Не му се получи. В следващо кризисно решение искаше да прехвърли драматичното развитие на проблемите на майките на деца с увреждания върху социалния министър. Втори път не му се получи. Сега иска да прехвърли една трагедия, дължаща се на ужасяваща комбинация от корупция, некомпетентност и небрежност върху трима министри този път и да даде знак, че е способен да променя поне кадрово управлението, ако не като посока. Все повече се очертава, че пак няма да му се получи. И вече възниква въпросът - той изобщо управлява ли държава или управлява само кризи, които сам е създал.

-Добре, но изглежда, че и при предходния кабинет на Борисов, и при сегашния Валери Симеонов - а преди това Вие, започнахте да изразявате гласно и ясно проблените във властта около една година след създаването на коалициите. Защо се получава така и толкова дълго се мълчи за проблеми, които може би са били очевидни от самото начало?

Не съм съгласен. Първият остър конфликт, за който напомних и беше свързан с частните пенсионни фондове, избухна на 15 декември 2014 година. Тоест точно две седмици след съставянето на правителството. И беше много тежък през цялата тази година, която бяхме във властта се преминаваше от конфликт в конфликт и в основната си част бяха принципни по характера си. И в огромния брой от случаите постигахме поне частен успех. Така че да се твърди, че ние сме си мълчали една година, е нещо, което забелязвам, че започна да се превръща в публична истина, но в никакъв случай не е факт.

- Сам споменахте, че при последните две правителства, в които Борисов е в коалиция, той се коалира с партньори, които така или иначе имат вътрешни проблеми. Има ли нещо, което се крие зад този избор, или е единственият възможен вариант, както казва той?

Формално погледнато, той няма други възможности и в двата случая в рамките на парламентарното мнозинство. Отвъд този формален поглед Борисов и Цветанов много старателно подклаждат и насърчават вътрешните конфликти в коалиционния си партньор. Аз няма да се наема да кажа заедно или независимо един от друг, защото има белези и за двете. Тоест - разрушаването и на Реформаторския блок, и на т.нар. Патриоти въобще не е случайно събитие за ГЕРБ.

И парадоксално е... вижте, в политиката глупостта си има цена. Нежеланието да четеш и да се образоваш какво всъщност е демократичен политически живот, си има цена. С тази системна селска хитрост в името на дребни порции от властта ГЕРБ се набутват сами в тези кризи и сами се лишават от възможността да провеждат политика.

Това, обаче, е много страшно в сегашния свят и в сегашната Европа. В тази тежка обща криза, която се намираме, тази неспособност на нашата власт да води реална политика е далеч от това, че е малко жалка гледка. Жалката гледка можем да я преживеем, но липсата на воля за политически решения и фактът, че в сегашната ситуация лица от типа на Волен Сидеров изглежда имат значителна тежест при взимането на решения в държавата - това вече си е жива трагедия.

И още един мит, който виждам, че много приятно се насажда като опорна точка от хора, близки до ГЕРБ: че РБ и конкретно аз и колегите от ДСБ, сме участвали в управление със същия формат. Категорично не сме участвали в управление с Волен Сидеров и това въобще не е малка подробност. Волен Сидеров е дълбоко свързан с чужди интереси и дълбоко свързан с ДПС. Неговото присъствие или отсъствие от властта въобще не е нещо, което може да се пренебрегне. Това е ключов въпрос. И напомням, че през първия си мандат Борисов пак управляваше със Сидеров. Това не е сефте.

- Според Вас тази коалиция, с всички кризи, в които влиза, може ли да изкара пълен четиригодишен мандат? Изглежда сякаш премиерът този път твърдо е решил да не се стига до предсрочни избори, за да не му се подиграват, както той сам каза?

Да, само че той вече си е за подигравки. Има правила в демократичната политика и когато един премиер предложи смени в правителството и те не бъдат приети от парламентарното мнозинство...

- Както тази седмица Цветанов намекна, че ще стане.

Както вече се случи, както днес намеква Цветанов. Това има само едно последствие и то е оставка на самия премиер. Демонстрира, че от една страна е всевластен да раздава чуждите пари наляво-надясно, предполагам, че и с крадените пари също е толкова лесно, а същевременно не може да вземе елементарно политическо решение. Всичко това е много тревожно за това, с което Борисов си кичи ревера. Това руши стабилността в страната.

Ако ме питате може ли да изкара до края на мандата си - видимо е готов, да. И може да допълзи по корем до 2021 година. Така изглежда. Но нашият проблем е очевиден и той е, че по корем няма да пълзи само Борисов. По корем ще пълзи и цяла нация.

Продължава на стр. 2

 

*Заглавието е променено от редакцията

Източник: https://m.offnews.bg/
 

ВИЖТЕ ДРУГИ СТАТИИ, КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

Бойко, а ти кога ще си ходиш? (ОБНОВЕНО)

Четвъртата власт - Бойкова власт, или как всяка диктатура започва с цензура и свършва с премахването ѝ от... народа! (ОБНОВЕНО)

Ученикът надмина учителя си

"Шоуто на Слави" - Фактите говорят: ВИЖТЕ резила на всички партии на прехода >>

 


 


75031