Гражданско Движение ''ДНЕС''

България

Начало / Актуално - България / ГЕРБ може да бъде по...
ГЕРБ може да бъде победен не от партия, а от партийна мрежа с точния човек в центъра

ГЕРБ може да бъде победен не от партия, а от партийна мрежа с точния човек в центъра



След предишните местни избори през 2015 г., когато ГЕРБ взе почти всички общини, премиерът Бойко Борисов каза – няма кой да ни победи, само сами можем да се победим.
Изборите вчера показаха, че в думите му има доста истина. Поне в Русе и Благоевград управляващата партия загуби заради погрешна кадрова преценка.

Сериозна бе заплахата и ГЕРБ да загуби София.
Изборите в столицата на една държава и големите й градове винаги казват нещо за политическото й бъдеще. Ердоган загуби Истанбул и заваляха въпроси идва ли политическият му край. Същото стана с Орбан в Будапеща. А в Гърция след като загуби местните избори, премиерът Ципрас отиде на предсрочни парламентарни. И вече не е премиер.

Резултатът в София също показва, че има промяна, макар и не така видима като при нашите съседи.
Гласуването в столицата извади на показ нещо, което социолозите отдавна наблюдават - налице е „подземно боботене“ в народните недра. Засега то се изрази в отлив от ГЕРБ. Но алтернатива не се показа - нито като политически субект, нито като лице.

Върна се нормалността, не беше нормално навсякъде да сме ние, категоричен бе Бойко Борисов.

БСП расте, а в София имаме два пъти повече съветници, изтъква лидерът на социалистите Корнелия Нинова.

Ако Манолова не беше на балотаж, Фандъкова нямаше да спечели изборите, е следизборният анализ на ген. Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“.

Можеше ли да има пробив в хегемонията на ГЕРБ в столицата?

За да победи някой ГЕРБ на изборите, първо трябва да стигне до балотажа.

И точно тук е заровено кучето – докато традиционната десница и БСП се гледат като кучето и котката, ГЕРБ ще управлява столицата с 30% от гласовете. Точно толкова – 32,68% има управляващата партия в Столичния общински съвет.

БСП показа, че може да излъчи кандидат за кмет на столицата, който да събира симпатии от всички страни. Социалистите не издигнаха тяснопартиен кандидат, заложиха на граждански, макар и излязъл от техните редици – Мая Манолова, в стремежа си да победят в столицата. Пред Манолова от самото начало на кампанията стоеше почти невъзможната задача да спечели гласовете на десните, но без да загуби гласовете на левите. И тя я реши доста добре. Но не достатъчно добре, за да победи – така стоят нещата в случая, когато крепостта бе щурмувана от ляво.

Как биха изглеждали, ако щурмът бе от дясно? Би ли могла обединяваща фигура с „дясна биография“ да вземе повече от Манолова? Би ли могла изобщо да стигне до балотаж?

БСП, може би защото продължава да бъде обременена от вината за тоталитарното минало, е доста склонна на компромиси. Видя се и на тези местни избори – на балотажите за районни кметове в столицата червените гласуваха за кандидати на „Демократична България“, за да не спечели ГЕРБ. Но обратното не се случи. Това става на пореден местен вот и червените трупат огорчения. Които на свой ред затрудняват едни утрешни преговори.

Кандидат на десните би стигнал до балотаж само, ако на първи тур БСП нарочно издигне отчайващо слаб кандидат, а десницата излъчи приемлива за червените фигура. Човек, който няма да ги нарича комунисти на ляво и на дясно и няма да говори от сутрин до вечер как ще бутне паметника на Съветската армия.
Надали има политически анализатор, който не би се разсмял при такава хипотеза.
Но колкото и да са склонни на компромиси, социалистите едва ли биха търпели високомерно поведение от страна на десницата. А ако десните не се бяха фокусирали толкова в своя антикомунизъм, нямаше да го има ГЕРБ.

През годините партия ГЕРБ прибра огромна част от десните гласове. През последните години непрекъснато губи вот, никога не е печелила с абсолютно мнозинство парламентарни избори, но продължава да изглежда силна заради слабостта на опонентите си. И заради отвращението от политическия живот на голяма част от хората, които или не гласуват, или „не подкрепят никого“.

Ясно е, че картината ще се промени, ако се появи „нещо ново“.
Но какво би могло да бъде то?

Социологът Андрей Райчев предвижда бляскаво бъдеще на Манолова.
Няма кой знае колко опитни, ползващи се с доверие и сред симпатизантите на левицата, и на десницата, разпознаваеми за гражданите политически фигури.

Ако това „нещо ново“ е политически проект от не партиен тип, в което партиите да кръжат като планетите от Слънчевата система, Манолова би могла да бъде едно от главните му лица. Опитът, който натрупа в кампанията в София би могъл да й бъде полезен.

Тя (или човек с подобен профил) би могла да бъде центъра на анти-ГЕРБ мрежа от политически субекти, която съдбата да хвърли върху ГЕРБ на следващите парламентарни избори. Има време да се изплете мрежата, те са през 2021 г.

Това е вариантът, при който се прави „нещо ново“, но се залага на познати лица. Такива бяха почти всички успешни политически проекти у нас през последните 30 години. Те възникваха като „алтернатива“ и помитаха „статуквото“. Така беше с НДСВ, после с ГЕРБ – най-ярките примери. Но такъв опит бе и ДБГ на Меглена Кунева, което показва, че моделът с партиите се изчерпва. И може би е време за „мрежите“.

Борис Бонев и „Спаси София“ е диаметрално противоположен опит - да се направи „нещо ново“ с нови лица. Този вариант сигурно е привлекателен за политическите инженери и би могъл да обере вота на поколението Z – родените след 1995 г., но България е страна със застаряващо население и по-възрастните са много повече (в България най-много деца са родени през 50-те години на ХХ век). А и да разделяш страната по възрастов признак е доста опасно.

Може да има и трети вариант – „ново вино в стари мехове“. Но той едва ли би успял срещу ГЕРБ, защото ролята на „стар мех“ биха могли да изпълнят само БСП или „Демократична България“. А те едва ли ще престанат да бъдат като кучето и котката.

Десните няма да престанат да бъдат антикомунисти, така както левите няма да се откажат от Бузлуджа.
Няма вечни победители. И ГЕРБ ще бъде победена един ден. Но по-вероятно е това да направи не партия, не дори коалиция от партии, а партийна мрежа с точния човек в центъра.

 

Автор: Красина Кръстева

 

 

Източник:http://epicenter.bg/


116133