Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / ГОРЕЩИ ПОЗИЦИИ… Граж...
ГОРЕЩИ ПОЗИЦИИ… Гражданско движение „ДНЕС“ е за намаляване на партийните субсидии и за строг контрол върху тяхното отпускане и разходване

ГОРЕЩИ ПОЗИЦИИ… Гражданско движение „ДНЕС“ е за намаляване на партийните субсидии и за строг контрол върху тяхното отпускане и разходване



Българско законодателство и практика

 

 

Съгласно Закона за политическите партии „(чл.26.) Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. ... (Чл. 27) за един получен глас на последните избори се предвижда субсидия в размер 5 на сто от минималната работна заплата (МРЗ) за страната за текущата календарна година.“ Това означава, че:

 

 

1. При МРЗ в размер на 310 лв. през 2013 г. за всеки получен глас на последните избори политическите партии получават субсидия в размер на 15,50 лв.

2. Всяко нарастване на МРЗ облагодетелства партийните централи.

 

 

В българското законодателство липсват ограничения за вида на разходите, които следва да покрива държавната субсидия. Партиите практически харчат получените средства освен за заплати, наеми и консумативи за централите си и за местните партийни клубове, също така и за рекламни материали, „дарения“ на различни социални групи (потенциален електорат) и др.

 

 

Международният опит

 

Международната практика по финансиране на политически формации е разнородна. „ДНЕС“ проучи опита на две страни-членки на ЕС – Германия и Великобритания.

 

За разлика от България, където субсидията е свързана с размера на МРЗ (без да е формулирана като субсидия за труд!), и в двете европейски държави субсидията се определя на база икономически анализи на присъщите за партиите разходи, като има въведени строги правила за определяне на понятията „присъщи разходи“, както и системен контрол върху отчетната документация за тях.

 

В Германия политическите партии получават субсидия в размер на 0.85 евро за първите 4 млн. гласа, а за всеки следващ получен на последните избори глас субсидията е 0.70 евро.

 

В Обединеното кралство не се плаща на база получени гласове, а се покриват само някои административни разходи на партиите. Субсидия се осигурява само за партиите в опозиция, а управляващата партия не подлежи на субсидиране.

 

Изводи

 

1. „Партийното строителство“ в България се е превърнало във високодоходно занимание, на гърба на данъкоплатеца;

 

2. Определянето на субсидията на база МРЗ създава предпоставки политическите сили (особено тези, които са в позиция на управляващи) да използват нарастването на МРЗ като инструмент за облагодетелстване, а не в унисон с общата икономическа политика и тенденции в страната;

 

3. Регламентацията на партийното субсидиране е непълна – не са дефинирани конкретните разходи, за които партиите могат да разходват средствата от субсидията, вкл. липсва системен контрол върху начина на усвояване на предоставените бюджетни средства.

 

 

Предложения

 

1. Да се приеме изцяло нова Глава трета („Имущество, финансиране и разходване на средства“) от Закона за политическите партии, в която:

 

а. Да се промени методиката за формиране на партийната субсидия, без да е обвързана с нивото на МРЗ, а да се основава на икономически анализ на присъщите за партиите разходи;

 

б. Да се конкретизират т.нар. присъщи разходи, за които партиите могат да разходват средствата от държавната субсидия, както и да се разширят възможностите за контрол по разходването;

 

в. Да се предефинира текстът на чл. 29 от ЗПП („Политическите партии разходват средствата си за подготовка и участие в избори...“), така че от обсега да бъдат изключени рекламни разходи, както и „купуване на електорат“ чрез партийни дарения за определени социални групи или инициативи;

 

г. Да се повиши прагът от 1 на сто от получените на последните избори гласове, като право за получаване на партийна субсидия. Новият праг да е не по-нисък от 2 на сто от гласовете.

 

2. Освободените средства, вследствие на промяната на регламента за субсидиране, да се насочат към социални програми и/или към приоритетни за икономиката и обществото сфери, като наука, образование, здравеопазване, социално подпомагане.


3221