Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Гражданско движение ...
Гражданско движение „ДНЕС“ внесе в СОС предложения за изменение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община

Гражданско движение „ДНЕС“ внесе в СОС предложения за изменение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община



СТАНОВИЩЕ НА СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ ДНЕС”

 

ОТНОСНО: Предложения за изменение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община

 

  1. I.                   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ 

 

Сдружение „Гражданско движение ДНЕС” е юридическо лице с нестопанска цел, развиващо дейност в обществена полза. То се стреми да защитава гражданските права и интереси като съблюдава законосъобразността на приеманите подзаконови нормативни актове в цялата страна; работи за изграждане на система за граждански контрол върху действията и бездействията на институциите и служителите на публичната власт и налагане на корективи за всяко тяхно действие в отклонение от етичните правила; извършва системен мониторинг върху изпълнението на дадените от властта обещания; осъществява публични изяви за оценка на дейността и качествата на политическото представителство на националните интереси, както и интересите на местните общности и др. В изпълнение на дейността си сдружението оспорва пред съд незаконосъобразните актове на общинските съвети от цялата страна. Един от атакуваните актове е именно Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение № 332 по Протокол № 48/19.05.2005 г. на Столичен общински съвет, в редакцията – изм. и доп. с решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.

 

На интернет страницата на Столичен общински съвет /http://www.sofiacouncil.bg/index.php?page=news/ са обявени доклад от Вили Лилков вх. № СО-9300-246/03.07.2013г. и доклад от Радослав Тошев вх. № СО-9300-309/05.09.2013г. относно приемане на промени в Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община /НОДТСО/. Предложените изменения обхващат почти цялата НОДТСО /създават се нови текстове на членове от чл. 44 до чл. 153, отменят се приложения от № 9 до № 17 вкл./.

 

Софийският обществен съвет е изразил становище по 3 доклада /СО-9300-240/28.06.2013г., СО-93-00-246/03.07.2013г. и СО-93-00-309/05.09.2013г./ и е направил свои предложения по конкретни текстове.

 

От своя страна, сдружение „Гражданско движение ДНЕС” е внесло в Столичен общински съвет с вх. № СО-6200-917/19.08.2013 г. свои предложения за организацията на движението на територията на Столична община.

 

Настоящото изложение изразява становище по предложените промени в НОДТСО от общинските съветници, както и отразява дали тези промени принципно съвпадат с направените предложения от сдружение „Гражданско движение ДНЕС”.

 

  1. II.                СТАНОВИЩЕ ПО КОНКРЕТНИТЕ НОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ В ПРОЕКТА 

 

II.1. По предложенията в Глава IV „Паркиране”, Раздел 1:

В създадените с проекта за изменение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община нови членове от 44 до 52 включително, отново се допускат неясноти и се създават предпоставки за злоупотреба с права. В чл. 53 е предвидено следното: „Оперативните действия по чл. 52 се организират и осъществяват от „Център за градска мобилност” ЕАД, по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на Столична община”. От формулировката на тази разпоредба става ясно, че указанията на АССГ, I тричленен състав, адм. д. № 5765/2012 г. изобщо не са взети предвид при изготвяне на настоящия проект. Тъй като многократно в проекта се предвижда преотстъпване на властнически правомощия на дружеството „Център за градска мобилност”, както и се допускат неясноти във връзка с това, на тях ще се спрем в отделна точка.

 

II.2.1. По предложенията в Раздел 2 „Режим на платено паркиране на ППС”, раздел 2.1.

Сдружение “Гражданско движение ДНЕС” счита, че територията на централна градска част на Столична община е територия, в която са разположени голяма част от държавните и общински органи и институции, учебни заведения, но и територия, в която живеят граждани. Въпросът с паркирането следва да бъде решен в полза на гражданите и на живущите в централната градска част. Практиката показва, че движението е натоварено въпреки възможностите, които дава метрото. Има спешна необходимост от изграждане на многоетажни паркинги. Кметът на Столична община и Главният архитект трябва да изпълняват задълженията си съгласно закона и да осигурят терени за изграждане на многоетажни паркинги, както и да разрешават противоречията, свързани с изграждането на такива паркинги.

 

Идеите, които изложихме пред Вас със становище с вх. № СО-6200-917/19.08.2013 г. не са взети предвид при изготвяне на настоящия проект. С оглед на това, отново ги представяме на Вашето внимание, като се надяваме да отчетете полезността на предложенията, а не да се водите единствено от възможността за парични постъпления в общинския бюджет:

 

-       Да бъде възстановен режима на паркиране в „синя зона” за всички зони за платено паркиране при цена от 1 лв./час. По този начин ще се постигнат следните положителни резултати:

-   гражданите, попаднали в гранични зони няма да изпадат в ситуация да не знаят какъв талон и за коя зона да закупят;

-  ще се осигури паркиране на достъпна цена за принудените да работят в центъра граждани, както и за инцидентно посещаващи различни инстанции;

-  ако се твърди от Столична община, че са намалели паркиращите след увеличение на цените, което не е вярно, то тогава ще се уплътнят така или иначе определените, разчертани и сигнализирани места за паркиране. Мотивите на Столична община за „разтоварване” на центъра са несъстоятелни. Движението е натоварено заради липсата на алтернативни маршрути, а паркирането е свързано с обитаване и работа, така че няма как да бъде избягнато, а само добре регулирано;

-  във връзка с горното следва да се подчертае, че гражданите паркират по възможност най-близо до обекта, който посещават не толкова за удобство колкото за сигурност на МПС, която МВР далеч не е осигурила още по-малко – Столична община.

-       Да се премахне ограничението за паркиране в „Синя зона” до 2 ч. и в „Зелена зона” до 4 ч. Тези часови ограничения постигат единствено негативни резултати:

-  След изтичане на съответния разрешен период за паркиране гражданите са принуждавани да преместват колите си на друго обозначено място и по този начин не може да се постигне целеното с измененията на Наредбата понижаване на трафика и на вредните емисии във въздуха;

-  В центъра на столицата са разположени по-голямата част от държавните органи, учреждения и администрации към тях. Услугите, предоставяни от държавата, са свързани с определено време за изпълнение. Поставяйки времеви ограничения за паркиране се създава препятствия за гражданите, които имат работа в центъра. Ако например определено лице следва да извърши конкретно действие в Национална агенция по приходите, офис Център, на него може да му се наложи да чака часове докато дойде неговия ред. Поставяйки изискване за регулярно преместване на колата на всеки два часа това лице ще изпуска реда си постоянно. С оглед на това, не считаме, че е целесъобразно да бъдат поставяни часови ограничения на паркирането в съответните зони, уредени в чл. 55 НОДТСО.

-       Да се премахне платеното паркиране в „Синя зона” в събота. Не става ясно какви са аргументите за въвеждането на подобен режим. По принцип трафикът в центъра на столицата е засилен в делнични дни, като през почивните дни няма информация за подобни проблеми. Считаме, че въвеждането на режим за платено паркиране в събота е необосновано и нецелесъобразно;

-       Да бъде обмислена възможността МПС, с които се изпълняват доставни функции на конкретни адреси в централна градска част на Столична община /напр. доставят се стоки и МПС спира за кратък престой до разтоварване на стоката или родители карат децата си на училище или детска градина и МПС спира за кратък престой или др./ да имат преференциално заплащане за паркиране при изпълнението на тези доставни функции;

-       Цените за паркиране в центъра на гр. София следва да бъдат определени с НОДТСО, а не с отделно решение на СОС, както е предвидено в чл. 57 от настоящия проект. Държавните органи и администрацията следва да се водят от принципите на процесуална икономия и целесъобразност. На гражданите следва да им бъде максимално лесно да установят къде да паркират и колко да заплатят за престой на съответното място, а не да бъдат принуждавани да извеждат задълженията си от няколко подзаконови нормативни акта. Посоченото е предвидено и в чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове:”Обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен”. Считаме, че СОС следва да следи стриктно да не нарушава законите с актовете, които издава, како и за спазване на принципите, предвидени в българското законодателство.

 

II.3. По предложенията в Раздел 2 „Режим на платено паркиране на ППС”, раздел 2.2 „Служебен абонамент” и раздел 2.4 „Режим на паркиране на ППС за служебни нужди.....”.

 

Налице са редица незаконосъобразни разпоредби. Считаме, че чл. 63-70 от проекта следва да бъдат изцяло променени или премахнати.

 

На първо място, не става ясно при какви условия се предоставя възможност за платено паркиране на ППС в режим „Служебен абонамент”, както и какъв е редът за ползването. Както вече посочихме, СОС дължи уреждане на конкретните обществени отношения в цялост, като не следва да се делегира компетентност на друг орган или отношенията да се уреждат в няколко акта. Гражданите следва да бъдат максимално улеснявани в установяването на нормативната уредба, която ги засяга, а не неоправдано да им се създават затруднения и пречки. От друга страна, не се предвижда промяна в § 1, т. 3 от ДР на действащата НОДТСО: "Служебен абонамент" е режим на платено паркиране върху определени от Столична община и съгласувани с Направление "Пътна полиция - КАТ" при СДВР, фиксирани и обозначени за тази цел места на улици, площади и паркинги общинска собственост на територията на Столична община, на ППС на физически или юридически лица, на основание сключени от същите лица договори за временно и възмездно ползване на съответните паркинг-места с общинското дружество "ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ" ЕАД.

 

Предложения: Следва да бъде променено името на търговското дружество. Много по-съществен обаче е проблемът защо договорите за временно и възмездно ползване се сключват между посоченото дружество и физическите или юридическите лица. Безспорно е, че в случая се касае за общинска собственост. С оглед на това не е ясно как общината бива задължена по договори, сключени от „Паркинги и гаражи” ЕАД/”Център за градска мобилност” ЕАД и на какво основание дружеството управлява общинската собственост. Считаме, че това е налице сериозно разминаване, което следва да бъде поправено.

 

На второ място, в чл. 65 и чл. 66 от проекта е „скрита” уредбата относно режима на паркиране за служебни нужди. Не става ясно защо последния е ситуиран на две места – в раздел Режим на платено паркиране на ППС – „Служебен абонамент” и в раздел 2.4. Режим на паркиране на ППС за служебни нужди в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община. И тук е налице тотално незачитане на постановеното от АССГ решение № 1321/25.02.2013 г., I тричленен състав, адм. д. № 5765/2012 г.  В посочения съдебен акт се приема, че субектите, на които се предоставят привилегии за паркиране в платената зона на гр. София, следва да са изчерпателно изброени, а не да се създава генерална привилегия за автомобилите, собственост на Столична община, както и за тези, ползвани от административните, здравни и обслужващи звена на общинска издръжка. Дадено е указание на СОС да обоснове финансово това решение и да посочи прогнозираният брой на ППС, които ще бъдат паркирани по този ред. Съдът е приел, че е налице неравно третиране на субектите, както и че са нарушени редица принципи на АПК – на законност, обективност и съразмерност. Прието е, че е създадена привилегировано положение по критерий, който не е обективно оправдан с оглед на законовата цел.

 

Отново съдебното решение е пренебрегнато с проекта за изменение на НОДТСО. В чл. 65 и в чл. 80 от проекта допълнително е въведено и условието, че автомобилите, паркирани за служебни нужди, могат да бъдат освен собственост на Столична община, ползвани на друго валидно правно основание. Не е дадено обяснение какво може да бъде това друго валидно правно основание. На практика се разширява още повече приложението на режим, за който е установено, че е незаконосъобразен, тъй като нарушава законови принципи и неоправдано създава привилегии.

 

В чл. 82 от проекта е постановено, че списъкът с ППС за служебни нужди се създава и актуализира от кмета на Столична община. Това разрешение не води до ограничаване на привилегиите, не изброява изчерпателно правоимащите лица и не е издадено в съответствие с посоченото решение на АССГ. С оглед на това, считаме, че отново се създава една незаконосъобразна норма.

 

При обосноваване на проекта в доклада на общински съветник Росен Тошев отново не е дадена финансова обосновка за въвеждането на режим на паркиране на ППС за служебни нужди. Не е определен и прогнозируем брой на ППС-та, които ще попадат в този режим. Висящ остава въпросът за нуждата от подобно разрешение и за неговата законосъобразност.

 

В чл. 83 и 84 от проекта отново на търговското дружество „Център за градска мобилност” ЕАД се абсолютно противозаконно се възлагат властнически правомощия. На това ще обърнем специално внимание по-долу.

 

II.4. По предложения в Раздел 2, раздел 2.3 „Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране”.

 

Въвежда се режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползватели са от домакинството (по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК – съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Това право се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Отново е направено разграничение в режима на заплащане за първи, втори, трети и т.н. автомобил, като за първи автомобил се счита първият заявен. На съсобствениците се дава право да заявяват отделно автомобили. Сумата, която дължат собствениците, се определя с отделно решение на СОС. Самият режим се въвежда със заповед на кмета на Столична община. Винетните стикери се издават, анулират и контролират от „Център за градска мобилност” ЕАД. Във връзка с така направените предложения, моля, да имате предвид следните наши препоръки и възражения:

 

  1. Възможността за локално платено паркиране е дадена само на физическите лица. Юридическите лица, които се със седалище и адрес на управление в зоните за платено паркиране, нямат възможност за заплащане на по-ниски такси – те следва да плащат на общо основание. Това разрешение не е оправдано. То не е и мотивирано в доклада към предлаганите изменения на НОДТСО. Юридическите лица, които притежават право на собственост върху имоти, които попадат в зоните за платено паркиране, плащат данъци върху тези имоти и ги поддържат. С оглед на това необосновано е изключването им от правоимащите по раздел 2.3. От друга страна, налице е неравнопоставеност между различните видове търговци. Ако едно физическо лице извършва дейност и се регистрира като ЕТ ще бъде изключително трудно да се направи разлика между собствен на физическото лице имот и такъв, влизащ в търговското му предприятие. Същото няма да е затруднено да получи постоянен адрес на седалището и адреса на управление на ЕТ. Така ще бъде заобиколено предвижданото ограничение. Търговските дружества обаче ще заплащат на общо основание за паркиране на собствените им автомобили. На следващо място, проблем възниква и с юридическите лица с нестопанска цел. Същите се грижат за правата на гражданите, като не развиват дейност с цел печалба, а единствено в полза на обществото. Тези юридически лица обаче също ще плащат за паркиране в центъра на общо основание. С оглед на това, следва да се предвиди възможност юридическите лица със седалище и адрес на управление в зоните за платено паркиране, също да се възползват от предвидения в раздел 2.3. режим.
  2. В доклада към предлаганите изменения е посочено, че право на локално платено паркиране на ППС следва да се дава единствено на лицата, които са с постоянен адрес в съответната зона, но не и на тези с настоящ адрес. Като причина е посочено лесното регистриране на настоящ адрес, тъй като не се изисквала връзка между физическото лице и имота. Столичен общински съвет трайно не желае да спазва практиката на съдилищата на Република България. Това е особено опасно, тъй като съдебната система е призвана да се грижи за правата, свободите и законните интереси на гражданите. В Конституцията е залегнал принципа за обжалваемост на незаконосъобразните актове на администрацията, който принцип е доразвит и в АПК. Следва да се отбележи решение № 15599/17.12.2009 г. на ВАС, IА отделение, адм. д. № 6988/2009 г., в което ВАС изрично указва на СОС, че „постоянен адрес” е по-скоро адресът, на който гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт, и където той е вписан в регистрите на населението, и той може фактически да не живее на този адрес, докато „настоящ адрес” е винаги този, на който той действително живее”. В същото решение изрично е посочено, че:„няма логика от тази „привилегия” да се ползват само собствениците на ППС, живущи там по постоянен адрес, а да се изключат тези, живущи по настоящ адрес, тъй като и едните, и другите имат еднакви граждански права, гарантирани им с Конституцията”. В контекста на тези съдебни решения противоконституционно, незаконно и необосновано е въвеждането на разлика в режим между лицата с постоянен и тези с настоящ адрес в зоните за платено паркиране. Считаме, че същите следва да се третират еднакво.
  3. И тук са въведени термини, които остават без обяснение. Не става ясно какво се разбира под „правно основание, различно от правото на собственост”. С въвеждането на привилегията по раздел 2.3. СОС следва да изясни изчерпателно на какво основание може да се придобие правото на локално платено паркиране на ППС. В противен случай се създава възможност за злоупотреба, каквато не считаме, че е целта на инициираните изменения.
  4. Не считаме за обосновано двойно и тройно по-скъпата такса за втори, трети и т.н. автомобил. Не може да се ограничава правото на гражданите да притежават повече от един автомобил. Създава се дискриминация на основа местоживеене – гражданите, живеещи извън зоните за платено паркиране могат да притежават няколко коли и не следва да заплащат такси за нито една от тях, а тези, живеещи в центъра не само заплащат такси, но и последните се увеличават спрямо броя на притежаваните автомобили. Това несправедливо разрешение не може да се оправдае с желанието на Столична община да намали вредните емисии и трафика в столицата, тъй като засяга единствено живеещите в центъра. Гражданите извън зоните за платено паркиране също използват автомобили и произвеждат вредни емисии, но не плащат такси за паркиране пред домовете си.
  5. Отново се предвижда делегиране на правомощия на кмета на Столична община, както и въпроси, които следва да се решат допълнително от СОС. Цялата уредба относно организацията и движението на територията на Столична община следва да е в един подзаконов нормативен акт, а не да се разпръсква в множество такива. Както вече посочихме, това е в противоречие с принципите за целесъобразност и процесуална икономия и затруднява гражданите в установяване на правилата за поведение и тяхното надлежно спазване.
  6. И в този раздел се дават властнически правомощия на „Център за градска мобилност” ЕАД. На това законово нарушение ще се спрем по-долу.
  7. Цената на винетните стикери за локално паркиране следва да бъде еднаква за всички заявени от едно лице автомобили. Размерът й следва да зависи от разходите по издаването на винетния стикер и тези за неговото администриране.
  8. Да се обсъди възможност за по-високи цени на винетните стикери за имоти,  построени през последните 20 години, при действието на наредбите, изискващи осигуряване на достатъчен брой паркоместа, както и за сгради с променено предназначение през същия период.
  9. Следва да се променят и изискванията към издаване на винетен стикер съобразно с направените от нас предложения – да се включат като заявители и съответните юридически лица; да се предвиди възможност за представяне на документ, установяващ правото на лицето да ползва имота, влизащ в зоните за платено паркиране (например нотариален акт за право на ползване), а не да се ограничава само до документ, установяващ право на собственост или сключен договор за наем на недвижимия имот; да се предвиди документ, въз основа на който и лицата с настоящ адрес на територията на зоните за платено паркиране, да се ползва от възможността за издаване на винетен стикер.

 

II.5. По предложения в Раздел 2, раздел 3.1 „Режим на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора страйни увреждания”.

 

Този раздел урежда правото на паркиране на хора с увреждания. Създава се комисия, която да разглежда заявленията с искане за предоставяне на право на преференциално паркиране. На първо място, отново са уредени различни групи с лица, които притежават изброени заболявания и на които се предоставя привилегията по този раздел. В решение № 284/11.01.2013 г. на АССГ, V тричленен състав, адм. д. № 3240/2011 г. изрично е посочено, че такова право следва да се предостави на всички хора с увреждания, а не само на някои от тях. И в този раздел е налице пренебрегване на постановените съдебни актове и несъобразяване с дадените указания и препоръки. Още повече, че създадената комисия ще проверява именно наличието на предпоставки за предоставяне на привилегията.

 

Предложения:

-          да се даде право на преференциално паркиране по този раздел на всички хора с увреждания;

-          да се зададат критерии, на които да отговарят хората с увреждания, за да получат съответното право на преференциално паркиране – например определена степен на неподвижност, слабо зрение и др. Всяко заболяване може да доведе до различни последици за здравето на конкретните хора. С оглед на това не е целесъобразно да се изброяват заболявания, а следва да се посочат именно последиците, които водят до трудна подвижност и които оправдават предоставянето на преимуществото по този раздел. Комисията трябва да установява именно наличието на тези последици. Следва да се въведе и изискване за съблюдаване на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Такова искане направихме с предишното си предложение до СОС, но същото не беше взето предвид;

-          следва да се определи състава на комисията – от колко члена да е тя и какви професии да упражняват същите;

-          да се предвиди възможност за обжалване на актовете на въпросната комисия поради тяхната незаконосъобразност, тъй като такова обжалване не е посочено в проекта, което е нарушение на Конституцията и води до ограничаване на правата на гражданите и създава предпоставки за злоупотреба с права.

Отново на „Център за градска мобилност” ЕАД се дават властнически правомощия. На това нарушение ще се спрем в отделна точка.

 

II.6. По предложенията в Раздел 2, раздел 4 „Режим на безплатно паркиране на ППС”.

 

По принцип създаването на преференциален режим за собствениците на електромобили и двуколесни МПС-та е оправдан с оглед постигане на една от целите на настоящите изменения – намаляване на вредните емисии. Следва да се обърне внимание на факта, че електромобилите са скъпи, а двуколесните МПС-та не могат да се използват през цялата година. На практика в зимните дни, когато гражданите ще имат най-силна нужда от бърз превоз, тези МПС-та ще са неизползваеми. От друга страна, това разрешение може да се възприеме като дискриминация на гражданите, които не притежават нито един от посочените два вида ППС. И в този раздел търговското дружество „Център за градска мобилност” ЕАД отново е овластено да извършва непривична на целите му дейност.

 

II.7. По предложенията в Раздел 2, раздел 4.1 „Режим на безплатно паркиране на ППС със специален режим на движение и ППС на ОП „Социален патронаж” ......

 

Считаме за положителни и нужни уредените в този раздел преференции. Те засягат социални и обществени интереси и следва да се приемат без възражения. Дадените правомощия на „Център за градска мобилност” ЕАД ще обсъдим в отделна точка.

 

II.8. По предложенията в Раздел 2, раздел 4.2 „Режим на безплатно паркиране на ППС, обслужващи дипломатически представителства, държавни органи и организации – създадени със закон”.

 

Абсолютно неоправдано е създаването на преференциално безплатно паркиране за дипломатическите и консулските представителства и за държавните органи и организации. На първо място, няма никакви мотиви и причини за въвеждането на този режим. Сградите на консулствата са чужда държавна собственост. Съответният притежател на правото на собственост следва да предвиди места, на които да се паркират автомобилите. Ако сградата, която служи за дипломатически цели, влиза в зоните за платено паркиране, същите следва да заплащат такси на общо основание – както юридическите лица.

 

На второ място, държавните органи и организации следва да предвиждат паркинги за служителите си. Държавните служители не следва да се различават от останалите граждани с оглед паркирането на собствените им МПС-та. Всеки следва да заплаща еднаква такса или изобщо да не се плаща такса. Не е оправдано създаването на привилегии от този тип. От друга страна, отново СОС делегира правомощия на кмета да издаде заповед, с която да уреди отношенията по този раздел. Както няколкократно изтъкнахме, едни и същи обществени отношения следва да се уреждат с един акт с оглед на процесуалната икономия и защита правата на гражданите. Прехвърлянето на компетентност и разточителството на издавани актове ще има като резултат единствено негативни последици.

 

Предложения: да се преуреди изцяло преференциалния режим по този раздел. Следва да се има предвид факта, че освен живущите в централна градска част, множество граждани са принудени да работят в центъра на София; спецификата спрямо останалите градове е концентрацията на национални административни органи, в които работят хиляди служители. Тези служители поради придобито образование и стаж като държавни служители могат да се реализират единствено в такива структури. Държавните и общински органи имат нужда от техния труд. Придвижването им с МПС, а не с градския транспорт е обусловено не от желанието за комфорт, тъй като разходите за МПС трудно кореспондират с държавните и общински заплати. Във връзка с това правим следнитепредложения:

-                     организиране на превоз на няколко лица от семейството до различни работни места;

-                     организиране на превоз на деца до детски заведения отдалечени от местоработата и местоживеенето.

 

II.9. По предложенията в Раздел 2, раздел 5 „Принудително преместване на неправилно паркирани ППС”.

 

Принудителното преместване на МПС представляват принудителни административни мерки. Чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДВП изчерпателно посочва при кои хипотези може да бъде репатриран определен автомобил. СОС следва стриктно да се съобразява с установеното в закона и да не дописва допълнителни хипотези.

 

Таксата за репатриране на автомобил не следва да надвишава 20 лева. Тя следва да се заплаща по същия начин, както се таксува престоят – чрез СМС или закупуване на санкционен билет от служителите на СО, които въвеждат номера на автомобила както го и проверяват, със същите устройства. В случай, че не бъде платена до един месец сумата следва да се събира принудително заедно със съпъстващите разходи по реда на ЗМДТ и ДОПК.

 

Принудително преместване на МПС да се прилага след едно денонощие последователен престой и наложени глоби или при нарушение на общите правила за паркиране съгласно ЗДвП на места обозначени с табела „паяк”. Таксата за репатриране на автомобил да не надхвърля необходимите разходи, а наказателните паркинги да се разполагат единствено на общински терени, а не на частни.

 

Отново на „Център за градска мобилност” ЕАД се дават властнически правомощия, както и такива с неясно съдържание.

 

II.10. По предложенията в Раздел 2, раздел 6 „Блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез използването на техническо средство „скоба””.

 

Считаме, че е налице пропуск в уредбата на този раздел. Чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДВП постановява, че службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, която съответният общински съвет е определил, до заплащане на таксата и разходите по прилагането на техническото средство. Чл. 123 от проекта за изменение на НОДТСО постановява, че когато ППС е паркирано в нарушение на чл. 60, то може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба”. Чл. 60 и чл. 54, към който чл. 60 препраща, касаят правомощия на кмета на Столична община да въвежда зони за платено паркиране, както и да създава временни ограничения или промени в тях. Изобщо не става ясно какво нарушение следва да е извършило определено лице, за да бъде поставено на автомобила му техническо средство тип „скоба”. Не може да се прецени адекватно и съответствието на така формулираната правна уредба с цитираната разпоредба от Закона за движение по пътищата.

 

Предложения: Доколкото поставянето на „скоба” е свързано със санкция за нарушителите, следва ясно да се определи неправомерното поведение. Това може да стане чрез препращане към съответната разпоредба от ЗДВП или най-добре с ясно формулиране на подлежащото на санкция поведение. Следва да се има предвид и че нито чл. 54, нито чл. 60 от проекта за изменение на НОДТСО съдържат някакво задължение към гражданите. Посочените две разпоредби уреждат единствено правомощия на кмета, които няма как да бъдат нарушени от физическите и юридическите лица. Още повече, че законът урежда конкретно нарушение, за което може да се постави техническо средство за задържане на ППС – неплащане на определената такса, докато проектът за изменение на НОДТСО създава възможност за разширително тълкуване и добавяне на други хипотези, което е недопустимо.

 

Считаме за най-целесъобразно следното разрешение. Използването на техническо средство „скоба” да отпадне. Санкцията да се налага със залепяне на уведомителен стикер на предното стъкло на автомобила, като стикера се подписва от служител на СО и полицай. По този начин Столична община ще намали драстично разходите си за поддържане на работници и служители, технически съоръжения и гориво. Ако санкцията не бъде заплатена по сметката на Столична община в срок от един месец, същата да подлежи на събиране по реда на ДОПК и АПК.

 

И в този раздел кметът на Столична община бива оправомощен да издава актове за доизясняване на Наредбата. Създава се предпоставка за едни и същи обществени отношения да се издадат над 20 акта, вместо всичко да бъде уредено на едно място.

 

Отново се възлагат властнически правомощия на „Център за градска мобилност” ЕАД. 

 

Продължение на предложенията на "ДНЕС" за изменение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община ТУК