Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Христо Комарницки: Гражданският провал

Христо Комарницки: Гражданският провал



 - Обрисувай ми системния ни проблем, но с думи - както ти го виждаш в момента.

- Системният проблем е, че - както винаги - имитираме някакви неща, както си ни е навик от сто години или повече. Т.е. формално правим нещо, но всъщност наподобяваме нещо, което е модно навън. И то е само фасадно.

- Според мен никак не успяваме да го наподобим.

- Доколко успяваме, няма да коментирам, но това е системният проблем. Няма нищо, което бих определил като “дълбокоценностно”.

- Нещата не почиват на поне сравнително добре стратифицирана, т.е. етажирана ценностна система?

- Абсолютно точно казано. Аз съм убеден, че ако утре някой - дали ще е Бойко Борисов или друг - каже, “ОК, братя българи, аз ставам диктатор – забранявам партии, забранявам медии, ще ви давам всеки месец пари, храна, бензин и лекарства!”, никой няма да протестира. Или ако протестират, ще са някакво пренебрежимо малцинство.

- “Ще са” или “ще сме”?

- Е, добре, ще сме, но това няма да промени нищо.

- Какво, по твоему, стана с прословутата енергия за протести за промяна? Говоря за евентуалния отглас от дългите протести 2013-14, по повод нашия общ любимец Пеевски?

- (смях) Аз, по обясними причини, съм бил свидетел на много такива „дълги протести“ и преди това. И сега не знам дали тези хора си дават сметка за какво са стояли, каква промяна точно са искали и искат, каква промяна очакват. Също така не съм сигурен каква част от обществото са тези хора, дали няма да се размият в множеството.

- Да кажем, че от техните редици произлязоха нови демократични филизи.

- Ми не ми се вижда много сериозно. Той целият ни политически живот изглежда несериозен. И сбъркан. В смисъл, че политическите субекти не изразяват някакви групови интереси.

- Освен клиентелистки? Плюс вид културологично “rus in urbe”, или, както казва големият съвременен поет Хазарта, “селото се оказА тъкмо във града”?

- Да, това са клиентелистки организации. Колкото до десните или “демократичните” – те са, малко или много, изкуствени образувания. Тоест, нямат някаква здрава основа, дълбоки корени в народностния чернозем.

- Защото у нас, като цяло, няма “здрава основа” за дясно мислене и средна предприемаческа класа? Или?

- Да. Връщаме се към началото на въпроса за ценностите на демокрацията. Това ще прозвучи много клиширано, обаче аз не виждам някаква политическа организация, която да каже, “аз отстоявам тези и тези ценности – основни за демокрацията”. И всеки път, когато се нарушава по някакъв начин някоя от ценностите, тя да скочи и да каже, “не, ние стоим зад това и това”.

- Не е съвсем така. Част от хората вдясно/демократично го правят поне два пъти седмично. Както се ходи на фитнес.

- (смях) Те го правят, но пак го правят избирателно, по мои наблюдения. Т.е., ако някой от техните е засегнат, те скачат. Не го правят на някаква принципна основа, на основа на самите ценности.

- Т.е. ти не вярваш в честните намерения на извънпарламентарната дясно-демократична общност?

- Не. Имам съмнения, че просто им липсват „екстрите“ на властта.

- Ако поровим по-надълбоко в социокултурните пластове, може ли да се твърди, че понеже българите най-често са живели под източна вертикална власт от стар византийски тип, се е изгубила “хоризонталната” основа за дясно мислене и предприемачество?

- Да, но по тези по-сложни въпроси ти ще кажеш. Аз смятам, че отношението към частната собственост е много показателно. Последните примери като този с “Дунарит” ясно показват, че някой може да открадне нечия частна собственост, и то през държавата. И като казах за евентуалния диктатор – ако той каже, че национализира всички приватизирани предприятия, пак никой няма да гъкне. Даже ще са доволни хората. Ще има 80% подкрепа, може и повече.

- В такъв случай какво ни спасява от тази хипотетична ситуация, която “рисуваш”?

- Кого да спасява? Нас индивидуално, или народа, или кого? Защото това са различни спасения.

- Да кажем, нас. Онези, които никога няма да се примирят с подобно развитие. Какво ни пази от това нещо?

- Добре, ти наясно ли си, че 65-70% от населението на България подкрепят Русия - срещу около 30%, които са за Запада и Щатите? Спасението е индивидуално.

- И войните ли са индивидуални? Единият с туша, така да се каже, другият с перото, а не “момите с иглата, учений с умът” и т.н.?

- Битките са индивидуални, да. Това е другият голям проблем - че нямаме колективно мислене. Много дървета, а не се получава гора.

- Всъщност, на едно друго, мета-ниво, имаме твърде много колективно мислене, твърде силна колективистична култура; по моему, част от проблема е, че българският егоизъм “от затворен тип” никога не метаморфира в градивен индивидуализъм и проактивност. Това ли задушава развитието?

- Не бих казал, че точно това задушава развитието. За мен проблемът е тази ирационална привързаност към Русия и всичко, което следва от нея. Когато това са тежащата маса хора, те по някакъв начин определят и посоката. И рано или късно това ще се случи. По най-прости физични закони.

- Ще завием към “евразийското”, един вид?

- Ами най-вероятно.

- Нали си даваш сметка, че ако това се случи, може и да няма къде да си публикуваш карикатурите?

- Това ми е последната грижа и последният проблем. Винаги мога да се преместя и да публикувам някъде другаде, това не е толкова страшно. Въпросът е какво се случва с тази страна и дали изобщо ще ме е грижа тогава, ако това се случи.

- Защо видимо още те е грижа? Нали и аз, и ти, всеки по своему, се борим с “дебелите” и hijacked state?

- Защото все още нещата са малко или много на кантар - не е нещо предрешено. Това е тенденция просто. Дебелите все още не са надделяли, има някакви баланси. А и е много... мишешко да напускаш кораба, докато е над водата.

- Т.е още не е ясно дали ще потъне?

- Да.

- Всеки път, когато видя подобен квазиоптимист, примирам от тъжна възхита.

- (смях) Да даваме надежда до последно.

- Опиши ми процеса на на раждане на една твоя карикатурна творба.

- От една страна, има механизъм, който вече е отработен и следва някакъв стереотип, от друга - всеки ден е различно и това го прави интересно. Образно казано, седиш край един поток и гледаш какво тече по водата, какво се носи, и нещо ти привлича вниманието – защото плават различни неща, нали, галоши, смачкан вестник, някаква кофа или нещо. И като видиш нещо интересно, го хващаш. Хвърляш въдицата, слагаш го в тигана и горе-долу е така (смее се). Има и субективни моменти, разбира се: да речем, някой път нямаш настроение или музата я няма... Малко е сложно, понеже са намесени различни фактори.

- Т.е. ти си хем вид журналист-коментатор, хем артист-рисувач?

- Точно така. Давам си сметка обаче, че хора като теб се борят с писан текст, а не с визуализация, и аз затова се отказах да пиша преди години. Защото има сериозна криза в журналистиката.

- Да кажем, че приличаш на онези от Клондайк – клечиш край потока и пресяваш тонове зловонна, но и евентуално златоносна вода.

- Чудесно казано. И ако преди десетина години по-лесно оставаше нещо в ситото, сега, за да намериш едно зрънце, трябва да пресееш един тон жълти и кафяви медии. И пак е съмнително, че ще намериш нещо. И това е голямата криза.

- Защо рисуваш Еднокнижния извънмерно дебел? Че даже ти се поразсърди веднъж?

- (смях) Значи, първо той по този начин естествено отмества въпроса от есенцията на карикатурата, от сатиричното й съдържание, към някакви външни белези. Второ, това говори за някаква суетност. А защо всъщност го рисувам дебел? Защото по този начин искам да кажа, че е преял с власт. Че се оял, образно казано.

- Т.е. той не само е дебел-дебел и елементарен, като в живота, а и метафоризираш, на всичкото отгоре.

- (смях) Да. Този човек е преял с всичката тази власт, безконтролна и безгранична. Една здравословна диета ще му е от полза. Както и на другите дебели.

- Хайде сега ние, като видни песимисти...

- ...А-а, не, аз съм виден оптимист.

- Извинявай, не знаех.

- Ами аз така се водя, имам мнение за себе си, че съм оптимист. Ако не бях оптимист, нямаше да правя това, щях да правя нещо друго.

- Добре. Аз пък съм елейски тип песимист, но това не е важно: важното е да се опитаме заедно да дадем малко кураж на хората, жертви – съзнателни или не – на сегашното блато, наречено “стабилност”.

- Не знам. Може би да осъзнаят, че не са сами. Да се огледат, да видят, че има и други хора като тях. Да опитат по някакъв начин нещо да направят заедно с тези други хора. Да стоят будни, а не да празнуват този “ден на будителите”, който е много смешен. Ей такива неща.

- И последно: дай няколко свои карикатури, които си обичаш, за да ги публикуваме отново.

- Разбира се, с удоволствие.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

 

Източник: https://m.offnews.bg/


44044