Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Хвани ГЕРБ за Изборн...
Хвани ГЕРБ за Изборния кодекс, та удряй БСП за същото

Хвани ГЕРБ за Изборния кодекс, та удряй БСП за същото



Мандатността е ключов принцип в организацията на всички изборни органи на властта – две мнения по въпроса не може да има. Когато някой бъде избран да заеме определена позиция в държавното управление, трябва да я напусне в срока, в който законът е определил. Изключения се допускат само в много редки случаи. Например удължаване на 4-годишния мандат на Народното събрание се разрешава от конституцията в случай на война, военно или друго извънредно положение. Всичко друго е погазване на закона.

В България обаче мандатността отдавна е напълно компрометирана като практика, както стана и с всички други принципи на демократичното управление. Особено през последните десетина години се нагледахме на случаи, при които шефове и членове на всевъзможни държавни органи буквално се подиграват с правовата държава, като упорито се държат за постовете си, надхвърляйки всякакви законови срокове. Тук веднага идва наум настоящият социален министър Бисер Петков. Той оглавяваше Националния осигурителен институт (НОИ) в продължение на 3-4 години след изтичането на неговия мандат. А какво да кажем за Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)? Трима от членовете й остават на своите постове, макар че трябваше да бъдатсменени още преди 3 години. Подобни бъркотии с различен мащаб имаше в Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и други важни органи. Как да си обясним подобни случаи? С конюнктурни съображения? С липса на съгласие в задкулисието за кадровите промени? Или просто с небрежност и безразличие спрямо закона?

Каквито и да са причините, очевидно става въпрос за трайна тенденция в системата на държавната власт. Затова и не трябва да се учудваме, че същото за малко не се случи и с Централната избирателна комисия (ЦИК). Мандатът на нейните членове, избрани през 2014 г., изтича на 20 март т.г. От ГЕРБ отначало се запънаха да обновят състава й, както настояваше БСП, с аргумента, че провеждането на избори след три месеца с изцяло нова комисия би било "авантюра". Под давлението на своя лидер Бойко Борисов обаче управляващите смениха мнението си и стартираха процедура, която по план трябва да приключи точно на 20 март

Много хубаво – изглежда, че законът по изключение ще се спази до буквата. Парадоксалното е, че именно уповаването на закона в случая може да докара проблеми, каквито дори не можем да си представим. В корена им стоят разпоредбите в Изборния кодекс, засягащи избора на ЦИК, които по всеобщо мнение просто не стават за нищо.

По принцип съставът на комисията трябва да бъде от 18 души -

председател, зам.-председатели и секретар, които се определят и избират от Народното събрание, а останалите се назначават от президента по предложение на парламента. Право да номинират членове имат парламентарно представените партии и коалиции, както и извънпарламентарните политически сили, които имат свои депутати в Европейския парламент.

Действащата ЦИК, чийто мандат започна да тече от 20 март 2014 г., беше попълнена и избрана от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". От тогава насам имахме евроизбори, както и два предсрочни парламентарни вота, в резултат на което куп други формации – "Патриотичен фронт", АБВ, "България без цензура" и "Воля", се сдобиха с правото да излъчат свои представители в ЦИК. Нямаше как обаче да бъдат изгонени членове от действащия състав на комисията, за да се отворят свободни места за нови. Хората си имат 5-годишен мандат и пълното право да го довършат. Как тогава да се спази принципът на квотното представителство на партиите и коалициите? Ами просто се разшири съставът на комисията. На този бюрократичен процес, съвсем по законите на Паркинсон, политиците и експертите му викат "обрастване". Крайният резултат беше, че в момента ЦИК наброява 23-ма души. Всъщност, изглежда, комисията има толкова членове, колкото е и нейната помощна администрация, което само по себе си е страшен абсурд.

А това беше просто временното решение

с което беше разрешен казусът с допълването на комисията от новите политически сили в Народното събрание. Съвсем друг проблем изниква сега при пълното обновяване на ЦИК. Имаме две коалиции – "България без цензура" (ББЦ) на Николай Бареков и Реформаторският блок (РБ), които принципно имат право да излъчат свои кандидати за членове на комисията, тъй като разполагат с евродепутати. ББЦ обаче се разпадна преди години. Никой не е наясно съществува ли още РБ, кой може да говори от негово име и да прави номинации за държавни органи. Ако тези политически сили вече не са същите, каквито бяха, когато са спечелили места в Европарламента, имат ли още правото да излъчват членове на ЦИК? Още повече че до следващите евроизбори остават по-малко от три месеца

Съдейки по изявленията в парламентарната правна комисия, законът, изглежда, им дава такава възможност, колкото и нелогично да изглежда това. Това означава, че структурата на новата ЦИК също ще "обрасне", при това в дори по-уродлива форма, отколкото нейния предшественик (току-виж самият Бареков потърси пристан там предвид мижавите му перспективи в политиката). И това е по-добрият сценарий, който ще се развие, в случай че процедурата по обновяването на комисията протече гладко. Лошият ще настъпи, ако някой започне да създава проблеми – било Бареков, било бивши или настоящи реформатори, било президентът Румен Радев, който издава укази за назначаването на повечето членове. Тогава може да се наложи всичко да стартира отначало. През 2014 г. герберите обвиняваха БСП и ДПС, че създават нова ЦИК в 12 часа без 3 секунди, защото тогава също оставаха три месеца до евровота. Сега като нищо може да се окаже, че "смяната на караула" ще настъпи по средата на подготовката на изборите, че дори и по-късно.

Ситуацията е не просто абсурдна, но и ужасно глупава

Разбира се, виновни няма. От ГЕРБ дадоха да се разбере, че отговорността за всички проблеми трябва да се търси при социалистите, които приеха Изборния кодекс навремето, по-конкретно при бившия соцдепутат и настоящ национален омбудсман Мая Манолова. "Във всеки един елемент на конституирането на ЦИК има противоречия и те имаха абсолютно конюнктурен характер", обяви наскоро шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Той обаче удобно пропуска факта, че ГЕРБ имаха четири години на разположение, за да пренапишат изцяло текстовете, които регламентират образуването на ЦИК. В момента Кирилов непрекъснато разправя, че е съвсем наясно с проблемите, които произтичат от тези разпоредби. Защо не реагира досега? Можеше да прави в правната комисия на Народното събрание каквото си поиска

Самата Манолова благоразумно предпочита да мълчи за своята централна роля в изработването на Изборния кодекс и да го играе като защитник на гражданските права. От БСП пък се крият зад принципа "законът си е закон и трябва да се изпълнява", без дори да се появят в парламента, за да дадат някакъв конструктивен принос в разрешаването на дефектите на процедурата

В крайна сметка излиза така, че едно принципно правилно и добро решение – да се спази законът и да се изберат нови членове на ЦИК съобразно изтичащия мандат на досегашните, в българските условия може да докара страшни главоболия и неочаквани проблеми. Парадоксално е, но се оказва, че така стоят нещата. На човек му остава да се пита в каква държава живее, след като спазването на закона може да се окаже също толкова вредно, колкото и нарушаването му.

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ СТАТИИ, КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА:

НОВИНАТА НА ДЕНЯ: Изборният кодекс на коалицията ГЕРБ - ДПС обръща каруцата на властта! Всичко по темата ВИЖТЕ ТУК >>

Президентът наложи вето на Изборния кодекс и призова опозицията да се завърне в парламента

Симбиозата в парламента изработва закони срещу законността и Конституцията

За игрите с Изборния кодекс >> Ето защо е целият този шум


90926