Гражданско Движение ''ДНЕС''

Новини от „ДНЕС“

Начало / Актуално - Новини от „ДНЕС“ / Има ли надежда за мл...
Има ли надежда за младите в България, или интересът на властта е да ги няма в родината?

Има ли надежда за младите в България, или интересът на властта е да ги няма в родината?



Всеки ден десетки българи си купуват еднопосочен билет и бягат от родината в търсене на нещо по-добро. Обявите за работа в чужбина са хиляди - "Търсим камериерки в Гърция", "Гледане на деца в Англия, не е необходим английски език", "Заварчик в Италия - много добро заплащане". Нашенците - млади и стари стягат куфарите и заминават зад граница. Близо 30 хиляди българи са емигрирали миналата година по време на уж успешното управление на ГЕРБ и то при втория ѝ мандат! Само за 2015-а над 25 хиляди са напуснали родината и с право. Това един средно голям град. Че какво ги очаква тук? Корупция, висока престъпност, ниски заплати, никаква социална политика, никаква перспектива. Отчаянието завладява и стари, и млади с всеки изминал ден. Въпреки че управляващите се тупат в гърдите и си лепят надписи по пътища и магистрали как всичко е построено и направено от ГЕРБ, то ситуацията си е трагична, направо отчайваща. Повечето наши сънародници не виждат светлина в тунела и предпочитат да са зад граница, отколкото роби в собствената си родина, защото там поне има ред, справедливост и прилично заплащане. Да, навън някъде им се подиграват, смятат ги за хора втора ръка, но нима и тук не е така. Несигурността, в която живеем, мизерията и ежедневният стрес са главозамайващи. А най-страшното е, че сякаш няма изход от ситуацията. Наглостта на управляващите достигна висоти, които дори не сме и сънували. По-старите си спомнят с умиление времето на комунизма, по-младите псуват отчаяно и сравняват доходите си с тези на връстниците си в чужбина. През последните години сякаш всички партии полагат неимоверни усилия да увеличават напускащите от страната. Вместо като проблем, бягството зад граница по-скоро се възприема от управниците ни като средство за решаване на проблемите им. Младите и будните ги няма и така се намалява вътрешният натиск, протестите почти няма, редуцират се и редица социални проблеми. От друга страна пък емигрантите не спират да пращат пари към родината... В крайна сметка се оказва, че управляващите имат изгода да прогонват младите и умните зад граница, а нас, останалите да държат тук... Въпросът е докога? А още по-смисленият въпрос е, докога ще мълчим и докога най-вече ще търпим?

 

 

 

dnes-bg.org