Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Как коронавирусът променя политическата карта на света

Как коронавирусът променя политическата карта на света



1. Китай – комунистическа партия или консервативна и конфуцианска?

Въпросът за политическата алтернатива не е въпрос само за замяната на една политическа партия във властта с друга, а за промяната на обществената и политическа система. И макар Франсис Фукояма в прочутото си есе още през 1989 г. да обяви безвъзвратната победа на либерализма и „краят на историята“ в световен план, то въпросът се реактуализира с промените в Китай и забележителните успехи на китайската държава от последните десетилетия.

Зад привидно запазената „комунистическа“ фасада на Китай с портретите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Мао се извършваха дълбоки изменения не само в икономическата, но и в политическата структура на обществото. Комунистическата партия запази ръководната си позиция, но престана да бъде „партия на работническата класа“. Тя отвори вратите си за всички прослойки на китайското общество и все повече се превръща в партия на китайския национален елит. Наскоро например в нейните редове беше приет милиардерът Джак Ма, собственик на „Алибаба“ и най-богат човек в Азия.

Не по-малки са промените и в идеологията. Формално „марксистко-ленинска“ (което значи революционна) Китайската комунистическа партия по своя поглед върху света еволюира все повече в консервативна, националистическа и конфуцианска. А това означава, че реформите в Китай доведоха до появата на нов тип политическа система, която със самото си съществуване хвърли предизвикателство пред либерализма в световен план. И наистина, как бихме обяснили замайващите резултати на китайската икономика и наука от последните десетилетия, ако не с появата на нов по-висш тип социална организация.

Това предизвикателство бе усетено от структурите на господстващата в света „Дълбока държава“, политическа проекция на световния финансов елит. Съответно идеологическите кампании срещу китайския „тоталитаризъм“ зачестиха. Удобен повод те да бъдат подновени стана възникналата криза с коронавируса в Китай.

2. Епидемията в Китай като повод за критики на тяхната политическа система

Избухналата в Китай криза с епидемията от коронавирус бе използвана за нова идеологическа война срещу китайската държава. Какъв по удобен момент да се атакува китайската политическа система за нейната неефективност от времето, когато епидемията застрашително се разрастваше, а на ден се отчитаха по 3000 нови заразени и над сто загинали. Критиката бе изразена от различни китайски дисиденти – учени и блогcри. В началото на февруари професорът по право Сю Джангрун, написа есето „Вирусна тревога, когато яростта превъзмогва страха“, в което критикува остро ръководството на страната, оглавявано от Си Дзинпин. „Епидемията от коронавируса разкри прогнилото ядро на китайското управление; крехката и празна сърцевина на клатещата се сграда на държавата се показа, както никога досега“, посочва професорът (виж тук).

Тезата с още по-голяма острота бе поставена от представители на китайската диаспора на Запад.Така кризата с коронавируса и противопоставянето между световната „Дълбока държава” и Китай изведоха на преден план въпроса за ефективността на китайската политическа система, наричана с обвинителен патос „тоталитарна“.

3. Обратът в кризата насочи критиката срещу либералната система

Учудващо за много наблюдателите обаче „тоталитарната“ политическа система се справи изключително бързо с опасната зараза. Още на 9 март заразените в Китай отбелязаха спад. А това на практика означаваше победа над болестта. Си Дзинпин посети гр. Ухан на 9 март, символичен акт на победата. Към днешна дата нови заразени в гр. Ухан, огнището на епидеията, вече няма.

В същото време епидемията силно се разраства в Италия, където вече са надминати трагичните резултати от пика на болестта в Китай. Към днешна дата в Италия починалите са 6820 души, в Китай – 3277. Докато в Китай епидемията на практика е ликвидирана и нови случаи на коронавирус се отчитат единствено като привнесени от чужбина, то в Италия, водеща страна от ЕС, броят им рязко надмина показателите от най-трудните дни в Китай. В Италия кризата на европейската здравна и обществена система се проявява в най-тежък вид, но остро протича разпространението на болестта също в Испания, Франция, Англия и Германия.

И макар че в новата ситуация критичните гласове към китайската политическа система вече заглъхнаха, веднъж поставен в разгара на кризата в Китай, въпросът за ефективността на политическата система повече не може да бъде свален. Той ще придобива все по-глобално значение. И световната общественост вече констатира, че китайската политическа система издържа с успех изпитанието на самия живот. Оттук нататък чисто идеологическите атаки спрямо нея ще загубят тежестта си.

В същото време разпространение на заразата в Италия и Европа със сигурност ще постави въпроса за основателността на считаната за „свещена крава“ либерална политическа система. Идеята за нейното заменяне с по-ефективна ще престане да бъде табу. В ситуация, когато под въпрос е животът на хората, всякакви спекулативни тези губят значение.

4. Кризата в Италия и перспективите пред национално консервативни сили в Европа

Тежката ситуация с коронавируса в Италия ще предаде ново измерение и на съществуващата политическа криза в тази страна, където устремът към властта на прагматичния национален консерватор Матео Салвини бе спрян от скалъпена коалиция на две леви сили – бившата комунистическа партия и възникналото през 2009 г. движение „5 звезди“. Може да се очаква, че в условията на днешната криза с болестта позициите на лявата коалиция силно ще се разклатят, а Салвини ще акумулира целия протестен вот на италианското общество. Просто в Италия днес няма кой друг да поеме тази функция. При евентуална победа на Салвини на следващи парламентарни избори, каквато е логично да се очаква, резултатите му ще имат силен международен отзвук. Още повече, че, както бе посочено, ситуацията с епидемията в основните европейски страни се изостря. Особено тежко е положението във Франция, френският президент Макрон и назначеното от него правителство станаха обект на остра критика. Особено за безотговорното провеждане на муниципалните избори.

Логичното следствие от днешната ситуация може да е укрепване позициите на християнските и консервативни сили в Европа. И не е изключена възможността либералните политически режими в Европа да изиграят танца на доминото. В този случай пред Европа биха се открили нови перспективи, включително на замяна на овехтялата либерална политическа система.

 

 

Източник: https://e-vestnik.bg/

 

 


123256