Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Колко е „дясна“ политиката на ГЕРБ

Колко е „дясна“ политиката на ГЕРБ



Квинтесенцията на правителствената пропаганда вече е изцяло геополитическа: като акцент евроатлантизмът замени магистралите. От строител ГЕРБ се позиционира като лице и стожер на „дясното“ у нас. Дали обаче има реален баланс между интересите на Русия и САЩ?

Със сигурност не и според търговския баланс. Със САЩ той е неутрално-положителен, а с Русия – трайно негативен от средно около 5 млрд. лв. годишно. Една сделка за 2 млрд. лв. покупка на американски самолети следва да балансира 3 млрд. лв. строителство на тръбопровод за руски газ и поне 10 млрд. евро за изграждане на централа с руски реактори от руска компания. Толкова за „евроатлантизма“.

Да видим сега „дясното“ в икономическата политика на ГЕРБ. Трябва да се признае, че за разлика от социалистическите управления постижение на ГЕРБ е запазването на макроикономическата стабилност: без съществени увеличения на бюджетните дефицити и държавния дълг (с малки КТБ изключения).

Каква икономическа политика обаче водеше ГЕРБ през последните 10 години:

1. Данъци
През целия период на управление ГЕРБ не намали нито един данък. Напротив, бяха въведени данък доход върху лихвите, бяха увеличени осигуровките и местните данъци. Единственото намаление на ДОД по времето на Орешарски с необлагаемия минимум беше премахнато впоследствие. Спекулацията ниски преки данъци не може да компенсира една от най-широките бази за облагане в Европа (което само по себе си е донякъде добре, ако се облагаха само бизнес разходи), нито огромната данъчна тежест от 53%, която работодателите трябва да начисляват върху нетните заплати на наетите. Т.е в това отношение „дясното“ не може да бъде забелязано. С „изключение“ на акцизите върху горивата, където поддържането на ниски нива при европейски потребителски цени облагодетелства една конкретна компания.

2. Държавни разходи
Дясната икономическа политика като канон изисква ефективно и икономично харчене на публичните пари. В контраст според доклад на ИПИ над 50% от публичните разходи за обществени поръчки се харчат без някакъв ефект за икономиката, а според различни анализи при 2/3 от поръчките има нередности.

3. Дял на разходите в БВП
През първата година от управлението делът на разходите е бил около 36% от БВП, толкова е и през 2018 г., т.е. няма намаление – дори в отделни периоди е надхвърляло 40% (при кризата с КТБ). И тук не може да се проследи някаква отчетлива дясна политика.

4. Държавна администрация
Тя се е увеличила от около 96 хил. през 2011 до 99 хил. души през 2019 г. Отново не се забелязва някаква подобрена ефективност и десен подход.

5. Държавна собственост
Както знаем, дясната икомическа политика предвижда приватизация на държавната частна собственост, но по времето на ГЕРБ стана само една съществена приватизационна сделка – продажбата на „Булгартабак“ на руската ВТБ, която след това я прехвърли на Пеевски, който я фалира. Но държавата национализира „Авионамс“ и направи дори невъзможното да национализира „Дунарит“. Бяхме свидетели и на непознатия в света икономически феномен: държава – рейдър срещу частна собственост.
В същото време държавните компании-касички като БЕХ и БДЖ са на командно дишане.

6. Намеса на държавата в икономиката
Както знаем, светият граал на „дясното“ е ненамесата или ограничената намеса на държавата в икономиката и по-специално в частния сектор. Икономическата политика на ГЕРБ обаче на фаворизиране на играчи в строителството и енергетиката доведе до фалита на доста фирми в тези сектори. Закони бяха приемани със задна дата да умъртвят нежелани ВЕИ инвеститори. А КЗК стана „Хотел Калифорния“ за чуждите инвеститори: „Уou may check out any time you like, but you may never leave.“

7. Философия на икономическата политика
В цял свят идването на дясна след лява политическа сила на власт е свързано с икономически реформи на закъсалите публични сектори. Това, което може да се каже за политиката на ГЕРБ, наподобява пожарна. Недофинансираните здравеопазване, образование, отбрана и сигурност и др. с рехави европрограми – чрез което се крепи бюджетната стабилност – съществуват на самотек до „избухването“ на някои публични служители. Тогава пожарната ги полива с публични средства, колкото да загаси временно пожара. По същество икономическата политика има за цел да държи протестиращите предимно в София под 100 души. И така – до следващите избори.
Да, прави са тези, които при спомена на катастрофалните БСП политики припознават ГЕРБ политиките като носещи стабилност. Дали обаче са „десни“ и дали дотам ни достигат разбиранията за добро управление е съвсем друг въпрос.

Евгений Кънев, икономист, в коментар във фейсбук

След местните избори премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се нахвърли върху избирателите на "Демократична България", които на балотажа в София са гласували за Мая Манолова, обявявайки ги за комунисти.

 

 

 

Източник:https://svobodnoslovo.eu/


116985