Гражданско Движение ''ДНЕС''

България

Начало / Актуално - България / Колкото повече акции...
Колкото повече акции и органи, толкова повече жертви на пътя

Колкото повече акции и органи, толкова повече жертви на пътя



Какво решиха всички толкова рекламирани оставки, мерки, разследвания, новосъздадени структури, полицейски операции след трагедията в Своге? Абсолютно нищо

Това е обичайна гледка по българските пътища през последните дни. Две жени са прегазени на пешеходна пътека в центъра на Варна. Моторист умира, след като се блъска в кола край Аксаково. Автомобил се удря в попаднали на пътя биволи. Трима младежи се размазват с кола в Родопите. Жена се хвърля с колата си в Искър. Микробус и тир се удрят на магистрала и оставят трупове и ранени. Автобус с деца катастрофира в канавка. Майка се хвали в социална мрежа с клип, на който 9-годишното й дете управлява автомобил, сменя скорости и се разминава с други коли. Мъж се удря с автомобила си, докато в движение пие вода и загива на място, а съпругата и внуците му са ранени и настанени в болница, жена бърка педалите за газта и спирачката, след което помита колчета и знаци край училище в София... 

Това е    

само малка част от смъртоносния пъзел,     

който България си сглобява по пътищата, при това само в рамките на последните няколко дни. 

Само за три седмици близо 60 души намериха смъртта си по родните пътища, а ранените са стотици и дори хиляди. Стигна се до рекордни за този период от годината трагични стойности. МВР и "Пътна полиция" първоначално обясняваха, че жертвите били само с трима повече от миналата година, че данните били динамични, че не били окончателни.  Няколко дни по-късно официални лица вече обясняваха драматично как до оня ден всичко било наред, било дори много положително, статистиката се движила с 10 на сто по-малко от 2018 г.,    

но изведнъж нещо им станало на хората и започнали да се избиват на пътя    

Часове по-късно стана ясно, че правителството е създало поредния орган, който да се грижи за безопасността на движението и се получи някак  нагласено - ние сега ще ви направим една структура и тя ще ви спаси. 

Всъщност, ако има нещо, което да показва безсилието на властта да се справи с войната по пътищата, това са заканите на премиера след всяка по-голяма пътна трагедия и създаването на поредната "спасителна" структура. И сега, само няколко месеца след като бе създадена Държавната агенция за пътна безопасност към Министерския съвет с щат от 39 души, кабинетът направи и Национален координационен център за безопасно движение по пътищата. Това идва на фона на наличието и на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, в която има представители на почти всички министерства. Отделно има МВР, "Пътна полиция", ДАИ, АПИ и др. Особено активни при правенето на нови структури    

управляващите станаха след тежката катастрофа край Своге,    

в която загинаха 20 души, а други 20 бяха ранени. Веднага след това бяха махнати трима министри, а правителството обеща мерки, които засега се изразяват единствено в правенето на нови агенции и центрове, и то с изключително странни аргументи. Последният въпросен център се оказа, че бил заложен в правителствено решение от януари т.г., с което са одобрени "мерки за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм до 2020 г.". Тяхната цел е "постигане на интегриран подход „Безопасна система“ с визия нула загинали и тежко ранени".  Срещу тези нищо незначещи думи стоят стотици и хиляди загинали на пътя. 

Както и да го погледне човек, става дума за истинска, необявена война. Защото само за 20 години България изгуби цял средно голям град. Статистиците изчисляват загубите от жива сила за десетки и дори стотици милиони левове. 

И най-страшното е, че става дума за напълно възможни за предотвратяване трагедии. Просто в тяхната основа са    

смъртоносна сплав от повсеместна

корупция, манталитет и безхаберие    

Манталитетът на тези хора, които безобразничат по пътя, карат пияни, плащат подкупи, като нарушат правилата на движение, на инструкторите, които дават шофьорските книжки на хора, които очевидно никога няма да се научат да карат, на катаджиите, които вземат рушветите, и на полицаите, които спасяват провинилите се, като им крият актовете. И на манталитета на политиците, на чиновниците и на натоварените с власт да наказват, да правят задължителни предписания и да поемат отговорност. Защото последните само говорят, но не правят нищо.     

Какво например се направи срещу подкупността на пътя? Нищо

Всеки пък се констатира, че е нарушена системата за обучение на шофьорите, че се купуват книжки. Обявява се и че над 20 000 водачи на МПС управляват автомобилите си без книжки - или изобщо нямат, или не им пука, че са им отнети за определен срок. И няма никаква промяна. Изчисляват се и дупките по пътищата - около 1 милион. И там никаква промяна.  Публична тайна е, че корупцията не е само в КАТ, но и при шофьорските книжки, и при техническите прегледи, и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за катастрофи, и при вещите лица, и при лекарите и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. В общи линии навсякъде. И  

какво можем да очакваме    

освен агресия, безпардонност, технически проблеми по колите, катастрофи, жертви?     

Сигурно мнозина са позабравили как, мине - не мине, и на два-три месеца и премиерът Борисов се изпъчва мъжки и започва да раздава заповеди и нареждания как веднага да се спре безумието по пътищата, привиква съботно-неделно министри и полицейски началници, снима се с тях, дава им спешни срокове. Поне от 2015 г. все е така. Тогава той пусна стенограма от правителствено заседание, от която ставаше ясно, че дава само няколко дни на министри от правителството да се измисли и да му се даде "проект с драстични  мерки, които да доведат до спиране на убийствата на пътя" И това се повтаря вече поне четири години: "Не може да продължава с това безогледно шофиране и неспазване на закона! Не може!     

Явно демокрацията не работи в сферата на движение по пътищата, не работи".     

Или пък твърденията, че държавата не може да си позволява годишно десет хиляди инвалиди и хиляда убити. И че няма икономика, която да издържи това нещо. Пак негово е и сравнението, че дори войната в Афганистан взема по-малко жертви годишно от това, което се случва по пътищата в България. Или че не може "да говорим за демография, в същото време всеки ден по две, три и повече жертви да се дават. Всеки човешки живот не само че ни е важен, но в същото време правим толкова много да се повиши раждаемостта, а толкова лесно отгледани деца загиват".    

И нарежда поредни крути мерки, законови поправки и пълен контрол    

И кой не се възползва от това. Пътната полиция си извоюва какви ли не правомощия и екстри - като например да могат да спират всяка кола, когато си поискат. Не само това. Ами и да могат да проверяват всички останали, возещите се в автомобила дали нямат невръчени актове и електронни фишове, или пък неплатени, но вече годни за събиране глоби. След това МВР си отвоюва законодателна промяна, с която  да се премахнат знаците за поставени камери и радари и така да могат да се "крият в храстите". 

Бяха приети какви ли не законови промени - завишаване на глоби, възможности за спиране на автомобили от движение, сваляне на номера, отнемане на книжки за по-дълъг период, дебнене за неплатени глоби и какво ли още не. Купени и наслагани бяха още десетки и дори стотици камери. И накрая повече катастрофи, повече ранени и поредните отнети човешки животи на хора в най-хубавата си, най-трудоспособната си възраст.  

На фона на закани и мерки, на всички огромни правомощия - просто касапницата на пътя продължава с пълна сила.

 

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

 

 

 

 

 

 


105090