Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Не глаголствайте, бр...
Не глаголствайте, братя и сестри!

Не глаголствайте, братя и сестри!



Трябват ли им въобще на политиците и обществото журналисти?

„Работата на журналистите е не да правят оценки, а да предават фактите такива, каквито са, и да не вземат политическа страна, и да ми глаголстват по теми, които дали ги разбират или не ги разбират, това си е тяхна работа. Да си имат убежденията, да си ги държат вкъщи".

Това заяви лидерът на ВМРО и част от управляващата коалиция Красимир Каракачанов навръх празника на независимостта по повод скандала в БНР. Да припомня – над директора на БНР е оказан натиск от ненанозаван от него висшестоящ да свали от ефир журналистката Силвия Великова, в противен случай, цитирам, “щях да бъдя сготвен, заплашваха и семейството ми.“ В паниката на ръководството се стига до там, че за първи път в историята на БНР е дръпнат шалтера и са заглушени предавателите му.

Случаят със Силвия Великова е емблематичен за ставащото с медиите и журналистите у нас. Само през последния мандат на ГЕРБ и Борисов поменикът с отстреляни, свалени, заглушени, уволнени, понижени, заплашвани, тормозени и многократно сваляни и връщани журналисти запова да прилича на безкрайно дългия списък на „падналите в бой за свобода“, който ни рецитират на всеки празник като днешния.

А ако се сетим и за заслугите на БСП към този поменик, списъкът става още по-дълъг:

Лили Маринкова, БНР

Силвия Великова, БНР

Искра Ангелова, БНТ

Камен Алипиев, БНТ

Мария Чернева, БНТ

Милена Цветанска, БНТ

Евгения Атанасова, БНТ

Весела Петрова, БНТ

Валя Ахчиева, БНТ

Йоана Левиева, БНТ

Генка Шикерова, Нова тв

Миролюба Бенатова, Нова тв

Ани Цолова, Нова тв

Милен Цветков, Нова тв

Иво Инджев, Бтв

Люба Кулезич

Светла Петрова, Бтв

„Гонг“ и сайтовете на „Дарик“

„Господари на ефира“

„Шоуто на Слави“

„Нощни птици“

„Открито“

Цялата телевизия BIT

Този списък може да се продължи още, в него сложих само онези, за които се вдигна шум през последните години. А без много шум си отидоха още няколко пъти по толкова журналисти.

Какво правят и къде са те сега? Някои се местят от телевизия в телевизия, от сайт в сайт, пишат в блога си или изцяло се отказват от журналистиката. Генка Шикерова успя да пусне филма си, заради който бе отстранена. „Война за трупове“ може да се види в ютюб. Миролюба Бенатова пък кара такси. Доста хора реагираха на тези два факта с „Браво“ и „Ето, че човек може да оцелее, да си покаже филма, без да се подчинява на силните на деня!“. Принципно това е така. И Генка, и Миролюба, и всички останали в списъка ще намерят какво да правят, за да си плащат тока и парното. Въпросът обаче не е какво ще правят те, а какво ще прави обществото без тях?

Колко филма може да направи и пусне в ютюб Генка? Един. Журналистическите разследвания са най-скъпото перо в журналистиката. За да докараш едно разследване докрай, ти трябва екип. Трябва някой да ти осигури гърба – и финансово, и юридически. Да те остави да работиш няколко месеца и после да ти публикува разкритията. Понякога се случва така, че разследването въпреки това е неуспешно. Няма как един човек да оцелее сам на това поприще. То просто изисква огромен ресурс.

Колко колеги като Миролюба Бенатова ще заемат празнината, която тя остави? Нула. Просто в журналистиката не важи принципа, че незаменими хора няма. Има. За да се получи една Миролюба Бенатова, трябват медии, които да й позволят да работи и да се изгражда като журналист поне 20 години. Такива вече у нас няма. Или да погледнем малко по-назад. Колко са водещите на политическа публицистика, които заеха напълно равностойно мястото на Светла Петрова? На Жени Атанасова? На Кулезич, която каквито и духове да разбунва има едно ужасно неудобно качество – не страда от амнезия и знае политическия път през годините на доста от днешните силни на деня. А кой може да интервюира така, както Милен Цветков? Колко са непокорните като колегите от „Гонг“ и „Дарик“? Къде другаде видяхте сатира за Пеевски освен в „Шоуто на Слави“? Кой откликва на ежедневни проблеми, за които властите иначе мълчат, освен „Господари на ефира“? Какво се случва изобщо с предаванията за култура в националния ефир?

И трябват ли му на българското общество въобще журналисти?

През последните години не останаха колеги на предния фронт. Онези, които задават въпроси. Които

1. Знаят какво да питат,

2. Знаят защо и кого да питат и

3. Знаят как да получат отговор.

През последните дузина години се насади едно такова гузно-доволно отношение към журналистите у нас: Ние сме журналя, които докараха страната до 111-о място по свобода на словото. Само че, мили слушатели, читатели и зрители, не ние, журналята, сме на 111-о място, а ние, обществото, сме на 111-о място. Защото тези индекси не оценяват качеството на медиите, а средата, в която те могат да работят. А такава среда вече няма, та и 100-о място ни е много. Средата се прави обаче от всички нас.

Примирили сме се с водевилите, които ни разиграват и даваме на драго сърце ухо на всякакви слухове, които биха принизили поредния уволнен журналист. От гледна точка на психологията, последното е разбираемо. Най-трудно е да си признаеш, че си част от проблема, а не негова жертва. И нямаме против да вярваме, че премиерът „не знаел какво става“. Че СЕМ „ще сезират прокуратурата“, сякаш не те са назначили въпросните директори на БНР и БНТ. Да поздравяваме журналистите с това, че вече са си намерили „почтена“ работа. Сякаш журналистиката е непочтена. И в този смисъл да се съгласяваме изцяло с Каракачанов, за когото задаването на въпроси е „глаголстване“, а мнението трябва „да си го носим у дома“. То така си го носеха у дома и родителите ни при Тодор Живков, когато истинските новини се слушаха тайно по радиото, а коментарите се правеха само под юргана.

И ако обществото вече напълно е загубило допирателната и не може да се ориентира кое е допустимо и кое не в журналистиката, то политическите партии би трябвало много добре да знаят цената на дръпването на шалтера. Но, странно, нито една политическа партия не се опълчи и не зае ясна позиция срещу безобразията, извършвани срещу журналисти. Което за мен означава, че всички се боят от въпросите.

автор: Капка Тодорова

 

Източник: https://clubz.bg/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМАТА:

Случаят "БНР" стигна до Съвета на Европа

СЕМ: БНР няма да мине без санкции

Георги Харизанов: Докато БНР и БНТ получават държавни пари, те не са обществени медии

Нагъл >> Генералният директор на БНР не смята, че оставката му ще реши кризата в медията

Светослав Костов: Когато има криза, най-лесният начин е да си тръгнеш. Но дали е най-достойният?

ВКП установи нарушения, извършени от техническия директор на БНР


113132