Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / ОЦЕНКА 3.72 ПИШАТ РУ...
ОЦЕНКА 3.72 ПИШАТ РУСЕНЦИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ

ОЦЕНКА 3.72 ПИШАТ РУСЕНЦИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ



Спешни за решаване, според гражданите на общината, са проблемите, свързани с безработицата, ниския стандарт на живот и равнището на доходите

За 21 % от населението в Община Русе животът се променил в положителна посока след приемането на България в Европейския съюз (Е) през 2007 г. Това е сравнително нисък дял на фона на проведените през последните три години аналогични регионални изследвания, като се има предвид, че общината е една от най-големите в страната, с традиционно висок икономически потенциал, а граничното разположение до друга държава-членка на ЕС се вързприема като неоспорим плюс.

Данните са от представително социологическо проучване, направено съвместно от Гражданско движение „ДНЕС” и агенция „ЕСТАТ”. В проучването са обхванати 407 пълнолетни жители на Русе и съставните села от русенска община, а целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината. Резултатите от изследването бяха изнесени на пресконференция днес, 8 септември 2011 г., в Русе, от Анжелика Цокова – член на Координационния съвет (КС) на Гражданско движение „ДНЕС”, Иво Желев – управител на агенция „ЕСТАТ”, и Красимир Казаков - председател на КС на „ДНЕС”-Русе.

На въпроса „До каква степен споделяте мнението, че Русе е добро място за живеене?” 43 % респондентите отговарят утвърдително („напълно” или „в голяма степен”). Противоположно мнение споделят 56 % от жителите на общината. Сравнително по-висока степен на одобрение за Русе като „добро място за живеене” се наблюдава при най-младите (18-29 г.) и най-възрастните респонденти (над 60 г.) - съответно 54 и 52 % от тях. За разлика от други сходни общини (Варна, Бургас, Стара Загора), Русе изостава чувствително по показателите „подобрение в живота на местното население” и „оценка за средата”.

На фона на факта, че определящите Русе като „добро място за живеене” са малцинство, особена важност придобива индикаторът за основните проблеми в общината. В челото на тази своеобразна класация стои състоянието на икономиката в региона (48 %). На следващите места са проблемите с общинската инфраструктура, озеленяване и благоустройство (34 %), социално-икономически проблеми (20 %), чистота и сметосъбиране (15 %), местна администрация и управление (10 %), други инфраструктурни проблеми (7 %), транспорт, трафик и организация на движението (6 %).

Помолени да изберат най-належащият за решаване проблем, интервюираните лица от община Русе съставят следната подредба: безработица - 32 %; нисък стандарт на живот - 24 %; ниски заплати и пенсии - 23 %; здравеопазване - 8 %; инфраструктура - 4 %; чистота и лоша администрация - съответно с по 3 и 2 %.Тази подредба показва, че най-силно въздействие върху оценките на респондентите за общината имат възможностите за трудова реализация, равнищата на доходите и социалните плащания и стандартът на живот като цяло. Факт е, че огромната част от новите работни места са в сферата на търговията и услугите, а тези сектори по традиция осигуряват сравнително ниско заплащане, при отсъствие на бонуси и социални придобивки. Русе е своеобразен „първенец” по новопостроена търговска площ в търговските центрове от нов тип - т.нар. МОЛ-ове. На практика, високата степен на безпокойство на русенци от безработицата е тъкмо заради липсата на достатъчно на брой добре заплатени и с висок статус работни места в общината.

В допълнение към определянето на местната икономика като най-важния проблем, респондентите дават твърде ниска оценка за икономическото състояние на общината („среден” 3,32). Оценката определено по-ниска, в сравнение с измерената през април 2008 г. („добър”  3,66). За разглеждания период в икономическото състояние на общината очевидно не са настъпили положителни промени, а предвид икономическата криза, е възможно да се говори и за наличието на спад.

Миграционните нагласи сред населението на общината са от умерено ниски до средни. 23 % интервюираните споделят, че имат сериозни планове за преселване в друго населено място или за напускане на страната. Ниската оценка за икономическото състояние на града и общината са ключовите предпоставки за евентуално намаляване на демографския потенциал в бъдеще.

Оценка на местната администрация и политици

Данните от изследването показват, че населението в общината е умерено критично настроено към работата за града на кмета Божидар Йотов и сравнително по-недоволно от дейността на общинския съвет. Респондентите оценяват градоначалника на Русе с „добър” 3,83 по шестобалната система, а работата на общинските съветници е на границата между „средна” и „добра” оценка -3,49. Оценките са по-ниски от измерените при проведеното през 2008 г. аналогично изследване – съответните стойности са 4,14 (за кмета) и 3,63 (за общинския съвет). Това говори не толкова за настъпили негативни промени в качеството на работа  на двете основни общински власти (местният парламент и кмета), колкото за изчерпващото се доверие и търпимост към тях от страна на жителите на общината.

Населението на община Русе е сравнително по-удовлетворено от работата на общинската администрация, на която интервюираните поставят оценка „добър” 3,84 по шестобалната система (при „добър” 3,74 в изследването през 2008 г.).

Въз основа на данните от изследването не може да се заключи, че местната власт върви към края на един успешен управленски мандат. Налице са нерешени проблеми в състоянието на инфраструктурата, чистотата, пътищата и трафика. Изследването регистрира твърде повишена неудовлетвореност от  личността на Божидар Йотов. Попитани дали „биха сменили кмета на Русе”, 42 % от интервюираните отговарят утвърдително - напълно идентичен с дела на заемащите противоположната позиция. По-висока склонност за промяна е отчетена у най-активните групи от населението - гражданите на възраст между 30 и 49 г., висшистите, работещите на ръководна длъжност, учащите и безработните, получаващите над 500 лв. на месец.

Висока е и критичността към политическото представителство. 46 % от изследваните лица реагират със силен негативизъм при определяне на степента, в която местните политици представляват интересите на обществото. Всеки пети пък смята, че политиците са изразители на неговото мнение в малка степен. Групирането на отговорите в две категории - положителна и отрицателна, дава следната картина: недоволните имат мнозинство (67 %, докато удовлетворени (пълно или частично) са едва 28 % от интервюираните в хода на изследването.

Що се отнася до изпълнението на предизборните обещания, делът на негативните мнения остава доминиращ. 66 % от запитаните смятат, че политиците не изпълняват поетите пред избирателите ангажименти, а 29 % споделят противоположното мнение.

Контент анализ

В допълнение към количественото изследване за община Русе е направен и контент анализ на изказванията и дейността на политиците, отразени в три от основните печатни издания в региона - местните ежедневници „Утро” и „Бряг”, както в регионалното седмично издание „Форум Север”. Целта е да се откроят най-дискутираните теми от местните политически лица и на тази база да се направи сравнение с дефинираните от жителите на общината сфери, в които следва да се работи. За установяване доколко политическият дебат е в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществения дневен ред.

Резултатите от анализа показват, че вестник „Утро” е най-активното в издание в отразяването на политическата тематика в региона - делът на публикациите във вестника е 48% от всички материали с такава тематика през месеца.

Политическото говорене се фокусира най-вече върху събитията в регионалния център (така е във всички материали). Основни действащи лица и говорители в публикациите са кметът на Русе - Божидар Йотов (10%), общинските съветници Теодора Константинова (4%) и Искрен Веселинов (3%), председателят на ОбС Васил Пенчев (3%) и др.

Начело на политическата класация на проблемите (отразявани в медийната среда) са свързаните с инфраструктурата и благоустрояването на Русе (с 28 % честота на срещане), следвани от финансовото състояние на общината (23 %), икономика и инвестиции (21 %), отразяване на наближаващите избори за президент на страната и за местни органи на властта (20 %), социални проблеми (15 %), вътрешни дейности на ОбС (13 %), чествания, културни и религиозни проблеми (9 %), вътрешнопартийни проблеми и взаимодействия (9 %), пътища, улици, трафик и транспорт в общината  (8 %), работа с европейски институции и международно сътрудничество (8 %). Сравнително по-рядко се споменават сфери като обществен ред, престъпност и законност (6 %), работа на администрацията ( 6 %), екология (5 %), здравеопазване (3 % честота на посочване) и т.н.

Данните ясно показват, че вниманието и на гражданите, и на политиците е съсредоточено върху проблема с благоустрояването на Русе и общинската инфраструктура. Независимо от съвпадението, е важно да се отбележи, че спешни за решаване, според гражданите на общината, са проблемите, свързани с безработицата, ниския стандарт на живот и равнището на доходите, които остават в известна степен подценени от местните политически говорители.

Темите, които най-често вълнуват обществеността и за които политиците се изказват, се разминават отчасти. Налице е дефицит на политически мнения по някои от дефинираните от гражданите проблемни области - темите чистота и екология са най-характерните в тази насока. Като цяло, по някои от основните теми - инфраструктура, благоустрояване, комуникации, икономика и инвестиции, социални проблеми и др., интересът на гражданите и на политическите лидери в общината се припокрива. Местният политически елит подценява темата за чистотата и сметосъбирането. В полезрението на населението пък не влизат културната и спортната проблематика, дискутирани сравнително интензивно от политическите представители.

Сравняването на данните от контент анализа с резултатите от количественото изследване дават основание да се смята, че има разминаване между обществения и политическия дневен ред. Изчисленият индекс на съвпадение е със стойност от 36,4%.

Пълното изследване на ЕСТАТ


696