Гражданско Движение ''ДНЕС''

Спорт и любопитно

Начало / Актуално - Спорт и любопитно / Преместихме стрелкит...
Преместихме стрелките с час напред. Как се отразява това на организма?

Преместихме стрелките с час напред. Как се отразява това на организма?



За пръв път лятно часово време въвежда Германия през Първата световна война. То действа в периода 30 април – 1 октомври 1916 г.

Тази нощ отново преместихме стрелките на часовника, тоест сме спали един час по-малко.

 

Идеята за въвеждане на лятно часово време е да се пести енергия за осветление, като се използва по-дълго време дневната светлина.

Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината.

 

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време.Сред тях са Казахстан (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011), Русия, части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015).

 

Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Беларус (2011), Турция и Севернокипърската турска република (2016).

 

Как се развива идеята през годините?

Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.

 

За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувано през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

 

Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

 

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).

 

През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври.

 

От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време. „Най-постоянното нещо е промяната”, твърдят психолозите. Но всяка смяна води до дизбаланс в човешкия организъм и пренастройка на всяка клетка. Смяната на часовото време е изкуствено наложена промяна в ритъма на човешкия живот, която води до разминаване на ритъма на организма с хронологичното време. По-чувствителни са малките деца, подрастващите и възрастните хора. 

 

Местенето на стрелките оказва влияние както върху психическото, така и върху физическото състояние на организма. Лятното часово време увеличава светлата част от денонощието, което се отразява зле на хора с по-изострена сетивност. Адаптацията е съпътствана с главоболие, мигрена, умора, неразположеност. Обикновенно тези симптоми са леки и отшумяват до седмица. Налице е и липса на концентрация, раздразнение и понижена физическа активност. Недоспиването е един от основните причинители на рискови заболявания през последните десетилетия. При въвеждането на лятното часово време и смяната на ритъма на живот безсънието е сред най-честите оплаквания на над 90% от населението. 

 

Възрастните хора трябва да бъдат изключително внимателни в периода след местенето на стрелките. Учените твърдят, че процентът на случайте на хора с исхимичен инсулт и хоспитализирани пациенти след прекаран инфаркт се увеличава с до 10 на сто. 

 

Адаптацията на организма е процес, обикновенно придружен с леки физически или психически неразположения. Препорачително е понижаване на физическата активност, нормализиране на съня и повишаване на тонуса с прием на витамини и минерали.

 

Източник:http://epicenter.bg/


94628