Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Рейтингът на управляващите се движи като сърфист по вълните на COVID-19

Рейтингът на управляващите се движи като сърфист по вълните на COVID-19



Боряна Димитрова. Снимка Веселин Боришев

 

Ако живееше в България, Тръмп би бил в партията на Мангъров, а Байдън - на Мутафчийски, казва Боряна Димитрова

 

Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политическите проучвания. Управител е на социологическа агенция "Алфа рисърч". Тя даде интервю за Клуб Z по актуалните теми в обществено-политическия живот в страната.

Г-жо Димитрова, задълбочава ли се разделението в българското общество? Извън линията на политическите разломи - антиправителствени протести и групи, подкрепящи управлението, наблюдаваме и остра поляризация около коронакризата – два фундаментални блока "вярващи" и "невярващи". Изглежда, че все по-лесно (и бързо) се делим и заемаме двата полюса. Какво обещава това за бъдещото ни развитие като общество?

Усещането за небивало остра поляризация е донякъде измамно и има връзка с отслабването на колективната памет на българското общество. Разделението днес не е по-дълбоко от фундаменталните разломни линии през 90-те, но тогава те бяха ясно и устойчиво обособени - привържениците на радикалните демократични промени срещу адептите на т.нар. плавен преход, който трябваше да гарантира трансформацията на номенклатурните елити.

С разпада на големите партии, идеологии и с разширяващото се влияние на социалните мрежи големите разломи бяха заменени от невидимите ограждения на bubble life - "животът в балон", както стана популярен този процес.

Това, което се случва в момента, е, че пандемията реидеологизира и обедини бълбукащите кризи на малките групи, придавайки им политически хъс. Вижте обаче колко подвижни са тези разделения - в САЩ привържениците на либерално-демократичното крило са най-ревностните носители на маски, в България – тъкмо обратното. Ако живееше в България, Тръмп би бил в партията на Мангъров, а Байдън – на Мутафчийски. И пр. превратности.

Днешните деления може да са "злобата на деня", но те не са фундаментални и няма да разкъсат българското общество. Повече ме тревожи фактът, че липсват търпение, далновидност, себеотрицание, ако щете, да се създаде про-мислена, основана на факти визия и да се намери консенсус по стратегическите проблеми пред страната – кои са икономическите приоритети на България и как да се реализират, каква здравна система да имаме, какво образование ни е нужно, как върховенството на закона да не е клише, а гражданска норма. 

Нараства ли потенциалът за солидарност, ангажираност и съпричастност у българските граждани - или по-скоро всеки се затваря в черупката си или в най-близкото си обкръжение (семейство, близки)?

През пролетта, с първия етап на коронакризата, видяхме моментен изблик на солидарност, който сега - след успокоението презв летните месеци - като че ли липсва.

На пръв поглед може да изглежда, че в сравнение с пролетта солидарността е по-слаба, но това не е така. Тя просто е по-различна. Събирането на дарения или шиенето на маски например е по-лесно видимо, докато промяната в грижата между близки, приятели, колеги, създаването на нови форми на взаимопомощ и подкрепа е по-трудно уловима. Освен това емпатията е винаги лична и много хора не искат да разкриват вътрешния си свят.

Днес цяло едно поколение, на "пред-, пост- и самите милениуми", т.е. поколението между 20 и 50 г., което е потопено много по-пряко в културната и ценностната среда на Европа, е далеч по-разбиращо, отзивчиво и ангажирано, отколкото сме свикнали да мислим през призмата на дребните деления. 

Как есенната вълна на COVID-19 се отразява на рейтинга на управляващите?

Рейтингът на управляващите се движи като сърфист по вълните на COVID-19. В самото начало на есенната вълна ГЕРБ възвърна равновесие и се закрепи на гребена й след срива в най-острата фаза на протестите. В момента обаче, когато развитието на пандемията се мени с дни и часове, рейтингите са по-нетрайни и от есенното слънце. В крайна сметка как управляващите ще излязат от водата ще зависи от цялостната хуманитарна, здравна, икономическа и социална равносметка, с която страната ще премине през пандемията. Безспорно това ще бъде и един от най-важните фактори, които ще определят вота на избирателите в предстоящите парламентарни избори.

Идва ли краят на "ерата Борисов"? В каква нова роля ще влезе лидерът на ГЕРБ?

Бойко Борисов е сървайвър и с лекота се възползва от обратите в обществото, за да премине от една роля в друга. Не е изключено и сега да намери такъв модус, но очевидно вече мисли какво ще пише за "ерата Борисов" в учебниците по история. Той няма време за "поправителни". Затова му е екзистенциално важно да овладее икономическата и хуманитарната криза. Именно тя, както и играта на президента Румен Радев, ще го тласкат да му се противопоставя, като ще се опитва да влезе в ролята на "обединител". Дали ще се получи - не знам, но това е логиката. 

Ще се превърне ли темата за Северна Македония в разкол за коалицията между ГЕРБ и "патриотите"?

Не мисля. Не е в полза на ГЕРБ да остави на "патриотите" да радикализират отношенията със Северна Македония, още повече че двете партии имат противоположни политически интереси. За ГЕРБ по-печелившата стратегия е да намери дипломатически компромис и да затвори темата, без да изостря напрежението с европейските си партньори. За ВМРО по-изгодно е да държи казуса отворен, тъй като той поднася на залинелите електорално националисти готова предизборна кампания. Разделителните маркери ще са в политическата реторика, не в коалиционните взаимоотношения.

Има ли управлението на ГЕРБ и "Обединени патриоти" алтернатива? Каква би била тя?

От гледна точка на днешните реалности управление без ГЕРБ може да се сформира около два клъстера: около БСП, с партньори ДПС и движението на Мая Манолова. Втората възможна конфигурация би била около своеобразната коалиция на протеста – Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова, Отровното триото като част от тях. Но ако бъдещият парламент бъде силно фрагментиран, както се очертава към момента, всяка коалиция би била взривоопасна. Така че не е невероятно да има и втори парламентарни избори през 2021-ва. Ще подчертая отново обаче, че ключът към изборите, както и към възможните управленски конфигурации, се държи от трите К - ковид, криза, корупция.

А каква би била алтернативата на Румен Радев? Изглежда, той върви с амбиция за втори мандат. Има ли кой да се изправи срещу него?

У нас печелившият кандидат-президент обикновено е този, който в най-голяма степен се възприема като политическа контратежест. Българският избирател рядко дава и изпълнителната, и президентската власт на една политическа сила. Или поне не на едно нейно крило. Ако тази тенденция се запази, възможните варианти са два: след парламентарните избори управлява коалиция около ГЕРБ - тогава шансовете на Радев за втори мандат нарастват. След изборите управлява коалиция около формациите на протеста, припознаващи Радев като обединяващо звено между тях - тогава алтернативата ще дойде от едно умерено-консервативно дясно, от фигура, символизираща опит, баланс, преграда срещу резки политически обрати. 

Какви данни излизат за новопоявилите се формации като "републиканците" на Цветан Цветанов, "Изправи се.БГ" на Мая Манолова, "Има такъв народ" на Слави Трифонов, както и за "Демократична България"?

Динамиката на всяка от тях е различна. С началото на протестите "Демократична България" удвои електоралната си тежест, значително нарасна и персоналният рейтинг на Христо Иванов. Към момента тя се движи в едно плато от около 8-10%, което би трябвало да пробие, ако иска да има значима роля в следващия парламент. "Изправи се.БГ" на Манолова прескача с малко границата от 4 на сто, но обратно движение на нейните симпатизанти към БСП не е изключено. "Републиканците" на Цветанов са с резултат под 1%. Безспорно най-интересен е неочакваният тласък, който получи от протестите партията на Слави Трифонов, достигайки до 14-15% от гласуващите и позицията на трета политическа сила. Парадоксално или не, за неизкушените от политиката, както и за по-младите, дългогодишното му шоу, превърнало се в партия, се оказа най-разпознаваемият носител на протестните послания. 

Има ли политическо бъдеще Отровното трио и какво би било то? 

Поотделно всеки един от тримата може да видим като бъдещ политик от някоя от новите формации. Ако обаче имате предвид дали Триото може да създаде успешен собствен политически проект, съм силно съм скептична. Задънената улица, до която тримата доведоха протеста, ги направи да изглеждат като слуги на много господари, а от този образ трудно може да се роди привлекателна алтернатива. 

Догодина предстои национално преброяване. Какво очаквате да покаже, къде ще са според вас значимите промени спрямо предишното от 2011 г.? 

Най-напред искрено се надявам, че пандемията няма да застраши преброяването. Успехът му е изключително важен, защото дава безценна информация и за нас като общество и на всички, които стъпваме на неговите данни за следващи проучвания и анализи. Колкото до значимите промени, преброяването ще ни покаже точните измерения на една по-малка по население България със застаряващо население и увеличаващи се регионални диспропорции – все по-силна концентрация на хора, икономика и заетост в няколко големи града и обезлюдяване на малките селища, с по-голямо етническо разнообразие.

Една България с по-мобилно население, по-малки домакинства, с подобрени жилищни условия и битова осигуреност, вкл. по-голям достъп до интернет (още повече хора спрямо 2011-а например ще се преброят електронно), с бавна, но все пак модернизация на професиите и икономическите дейности. Много е важно и това как се е променило българското общество в сравнение с останалите европейски страни, защото това ще ни зададе по-реалистични перспективи.

 

Източник:  https://clubz.bg/

 

 

 


140197