Гражданско Движение ''ДНЕС''

България

Начало / Актуално - България / Система, зачената в ...
Система, зачената в грях

Система, зачената в грях



Автор: Мария Пеева

Свършиха ли дискотеките, г-н Симеонов, че подхванахте майките на деца с увреждания? Вчера чух изявлението ви за "закона, заченат в грях" и се изпълних със срам, че сте мой вицепремиер, че живея в държава, която допуска политици от най-висок ранг да правят подобни грозни изказвания, при това изпълнени със самодоволство от собствената си значимост, с физиономия на отвращение, безчовечно и грубо, в пълен отказ да видят условията, в които някои хора са принудени да оцеляват:

"Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група КРЕСЛИВИ жени, които СПЕКУЛИРАХА с децата си, които плюеха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея УЖ БОЛНИ деца, без грам майчинство чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестен начин като инструмент за постигане на техните ЧИСТО материални цели. Затова казвам, че е заченат в грях. Той започна с грях, продължи с нарушения, с погазване на административните срокове…"


 

Не съм юрист, нито политик, затова допускам, че е възможно този закон, г-н Симеонов, да има недостатъци. Но дали вината за това е на майките? Нима беше тяхна работа да творят закони? Други са избрани от народа, но вие ги принудихте с бездействието си. Ако има такива недостатъци, посочете тях, посочете вариантите, по-добрите решения. И посочете виновниците за това положение - правителствата, които в продължение на 11 години не успяха да създадат условия за хората с увреждания да водят нормално и достойно съществуване в България (колко да са тези административни срокове, боже мой, че толкова години не ви стигнаха). Историята, която ще прочетете по-надолу, ако отделите малко от времето си, ми прати Росица Букова от Движение на българските майки. Тази история предава цялата хронология на протеста на "кресливите" жени, които се борят за децата си. Думата популизъм, която с такова удоволствие използвате, за да опишете как ви притискат, не е правилна. Не е популизъм, а война за оцеляване и участниците в нея имат само два варианта - да победят или да напуснат бойното поле. Ако не го осъзнаете, ще дойде момент, когато ще управлявате само собствените си деца. Чуждите - здрави или болни - вече ще са избягали. Прогонени от вас и подобните ви. 

Очевидците и преките участници в събитията, наречени „недоволството на майките“ през последните 11 г. могат да разкажат много. Някои от тях все още издържат и търпят наглостта на постоянно сменящите се управляващи в България. Да видим какво провокираха майките още през 2007 г. с протест по повод един уронващ престижа на България филм, който показа мизерията на хората, заложници на системата. Да видим и какво оттогава досега се промени. Убедена съм, че поне 20 жени ще кажат: “Да, така беше. Бяхме там, тук сме и сега 11 г. след Могилино и знаем, че през тези години поне сме били част от общността, която се опита да промени нещо в полза на хората с увреждания.“. Те ще се разпознаят в думите, описващи събитията.

През 2007-а год., заедно с други разгневени граждани организирахме протеста под прозорците на МТСП, който трябваше да изрази несъгласието ни с политиката на държавата и грижата, която дава на децата с увреждания в институции. Дойдоха много хора, много семейства, които не бяха изоставили децата си с увреждания на държавна грижа. Някаква малка светлинка се промъкваше в тъмнината, която не подозирахме колко е дълбока.

Системата сме самите ние

43009891 10215755950318997 4792115739106476032 o

След протеста се запознахме с много семейства и съдби, които бяха заключени между 4 стени. Тяхното Могилино мъждукаше в някоя инвалидна количка, която нямаше как да обикаля кварталните тротоари и въздухът беше лукс. Намираха ни много семейства и ние им помагахме. Както можем. Така до 2009 г. станахме част от една система. Паралелна - децата в домовете и децата в семействата. Ходехме в държавните институции и обсъждахме възможните промени с цел подобряване качеството на живот на децата с увреждания. Едни от нас знаеха как е в домовете, други как е в семействата. Изградихме един голям екип от доброволци, които тичаха по срещи, пишеха текстове, съгласуваха закони, ходеха в медиите да обясняват на обществото кое и как. Получавахме обещания всеки път и всеки път бяха лъжливи. Всеки път ходехме забързани по коридорите на това и онова министерство, за да сме там и на време, за да бъдем отговорни към ангажимента, който сме поели. Да помогнем на системата да запълни дупките с нашата експертност. Тази, която сме придобили покрай работата ни в домовете и покрай грижите за децата ни вкъщи.

2009-а. Януари. 19-и. Големите сурови и студени протести на майките, земеделците, студентите, пчеларите, млекопроизводителите… Пак така. Дни на срещи, писане, ходене по срещи, обещания. С малки стъпки пробивахме статуквото за равен старт и достойно съществане на хората с увреждания. Много жени изоставиха каквото правеха тогава, за да бъдат отговорни към поетите ангажименти за работа по закони, наредби и т.н. обещани текстове, които трябваше да гарантират донякъде исканията им. Тези искания не бяха просто някакъв каприз. Те бяха адекватните действия, които управляващите трябваше да предприемат, за да има наистина случваща се човешка политика за тези хора. А те са много. Вярвайте ми, тези хора са много. Само дето ние не ги виждаме. Не можем да ги видим, няма ги сред нас. Ние продължавахме да трамбоваме коридорите на министерствата с едната малка надежда за промяна.

В домовете нищо не се променяше. Децата порастваха и ги местеха в други домове - за възрастни. През тези няколко години около мен витаеха и хубави, и лоши моменти. Хубави, защото всеки следващ път виждах познатите лица на някои деца усмихнати, а лоши, защото други никога повече не видях. И знаех, че са в известното селско (градско) гробище, в известен парцел с плоча и име на починалия и… толкоз. За 11 години изпратих повече от 20 деца, а за колко не знам, дори не смея да мисля.

Майките, от които нищо не зависи

43006404 10215755938558703 3906376144164749312 o

Но ние не спирахме да говорим, пишем, казваме къде и какво куца, какво трябва да се промени. Пишехме, ходехме, пак пишехме и пак викахме. Неуморно. По коридорите и извън тях. Майките не мирясваха, защото не можеха. Виждаха „светлото“ бъдеще на децата и семействата си. А аз виждах онова на тези в институциите. Изходите и в двата случая бяха два - следващата институция или гробището.

Нещата след 2009-а като че ли позатихнаха откъм граждански публични прояви, а ние донякъде се поизморихме да ни лъжат и да въртим километраж в коридорите. Виждахме обаче, че в домовете нещо се случваше. Великата деинституционализация започна. Местеха децата от големите лоши и грозни домове в други. Малки, уютни, хубави „семейни“ такива. Същите болни деца в нови домове. Смяната на табелите доведе до още по-големи проблеми. Стресирани деца и възрастни, неподготвен персонал, лоши условия, текучество и липса на кадри, занижаване на грижата и купища неразбории, които бяха подхранени със стотици милиони левове.

С исканията ни за промени и нови закони за реформа нищо не се случваше.

Ние пак си обикаляхме домовете, поемахме ангажиментите на държавата, за да не ходим на гробищата, ръчкахме дарителите за какво ли не, молехме се някой да разбере, че има проблем. Голям. Не. Тишината бе като в онова място… Такъв бе пейзажът и в семействата. Там поне любовта на родителите лекуваше децата им.

Неуморните майки отстояваха исканията си и с право. Отстоявахме ги и ние, защото знаехме какво очаква децата в семействата, ако държавата не направи каквото е необходимо. Не искахме това да се случва.

Така преди 3 години майките избухнаха отново. Яростно, гневно и с ясното съзнание, че е време поредният управник да ги чуе и размърда подчинената му администрация, която е там, за да обслужва именно нас, гражданите. Тези хора са там точно за това - да решават проблемите на хората и да защитават правата им.

Вече 8 протеста за последните 3 години писнаха на всички ни. Да отстояваме правата си, да искаме полагащите ни се реформи, да желаем за децата си грижи, които се полагат по закон. Защото в тази държава законите са за всички, но някой трябва да ги отстоява. Коридорите на институциите вече знаем като десетте си пръста. Политиците са едни и същи за тези 11 години. Те знаят отлично какво се иска в задачата, но защо не я решават, отговор нямам.

Условията в много ЦНСТДМУ се влошават, семействата изнемогват, системата е в тотален блокаж. Никой не го е грижа за тези хора. Без значение дали са в семейство или в институция. Те са на един кантар. Говорим за едно и също нещо от 11 години поне. И вече сме изморени. Защото изход няма. Генерален няма и да има.

Докато ние като общество не осъзнаем, че сме едно цяло, че сме тук и ни има, че политиците сме ги избрали, за да ни защитават и отстояват правата ни.

Докато разрешаваме да ни разиграват, тези хора бъдеще нямат. Методично, бавно и без много усилия системата убива. С право са гневни майките. С право искат политиците да си свършат работата, защото, извинявайте, но майките не трябва и не могат да им я свършат. Помагат им 11 години да го направят. Пишат вместо тях, внасят вместо тях, висят в тъпите работни групи, понасят подигравки. Обвиниха ги в какво ли не. Нарекоха ги как ли не. А те търпят. Търпяха...

След осем протеста Системата блокира

43126128 10215755952239045 1320714576802611200 o

След 11 години съм уверена, че проблемът не е в нас, че не знаем как и не можем, че не сме компетентни и достатъчно упорити. Проблемът е, че решението е в ръцете на друг. А на онзи друг не му дреме, защото не мисли, че проблемът е негов. Затова наблюдаваме бавната смърт на много млади хора и техните родители. От Могилино до днес разлика няма. Никаква. 

Гневът на майките е разбираем, учудващо е търпението им.

Чудя се как издържаха изобщо на това системно подигравателно подмятане с годините… Как са живи, се чудя…  И вече не виждам мъждукаща светлинка. Защото обществото ни е обвито в черен облак. И ние всички сме част от него.

Това е историята на протеста, г-н Симеонов - макар и доста емоционално написана. Тази битка не е от вчера и имахте предостатъчно време да предложите сами такъв законопроект, вместо да обвинявате майките, че техният не бил достатъчно добър. Разбира се, винаги е по-лесно вместо да решиш проблема, да нападнеш човека, който го създава. Особено ако му е трудно или невъзможно да се защити, защото не разполага с власт, пари и връзки.

По какво се познава дали едно общество има ценности, г-н Симеонов? По шума в дискотеките или по грижата за болните и слабите? Хиляди пъти бих предпочела една дискотека да вдига врява до небесата, стига в нея да може да влезе свободно и да се забавлява с приятелите си някое двайсетгодишно хлапе в инвалидна количка. Защото те също танцуват, Валери. Знаете ли, че те танцуват, и се усмихват, и се забавляват, и имат приятели, и ходят на работа, и дори обичат, не много по-различно от нас. Някъде по света те живеят, вместо да оцеляват. Хубаво е да помислите върху това.

 

 

Майка съм на четири деца, които по никакъв начин не "тежат" на системата ви, защото са имали щастието да се родят здрави. Те са умни и способни момчета и вярвам, че ще станат достойни граждани и добри хора, ще създадат семейства, вероятно ще ме зарадват с още внуци. Но знаете ли какво си обещах след вашето изявление, (чиято значимост всъщност е единствено в грозотата му, но се оказа капката, с която чашата преля)? Обещах си, че повече никога няма да произнеса и една дума, която да ги задържи тук. Твърде много ги обичам, за да им го причиня. 

Иска ми се да запитам нашите политици - не виждате ли, че нещо страшно се случва с България? Не виждате ли, че скоро няма да останат хора, които да управлявате? Няма да имате работна ръка, данъкоплатци, родители и деца. България се изнася! Новите емигранти не са млади хора, които просто искат да видят и друг свят, да опитат късмета си на друго място. Новите емигранти са семейства - семейства с деца, семейства с работоспособни родители, които бягат НЕ от любопитство, а защото търсят сигурност. Тук няма сигурност, а и надежда вече няма. Ние сме държава, в която, за да хванат изнасилвача ти за два дни, трябва да си млада, красива и известна. Държава, в която мъжът ти може да те пребие, защото полицията не вярва на сълзи. Държава, в която блъскат майки по тротоари и пешеходни пътеки, а после ние, обикновените хора, на които им дреме за чуждата болка, събираме пари, за да лекуваме децата им. Държава, в която лекарствата за онкоболни се изнасят, а на тях се влива физиологичен разтвор. Държава, в която умират родилки, защото им скачат по коремите, а после системата оправдава виновните. Държава, в която се експериментира с чернодробни трансплантации върху деца и в която политиците се държат като мутри и се гордеят с това. Ето такава държава сме ние. Цялата ни система е зачената в грях и хора умират на кръста всеки ден, но не успяват да я спасят.

Хора като вас, г-н Симеонов, превърнаха патриот в обидна дума.

И най-жалкото е, че дори няма да разберете какво се опитвам да ви кажа. 

43018926 10215755972119542 7514393146638204928 o


Снимките от протеста са на Росица Букова.

Препоръчваме ви още: 

Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Моля те, Боже... или нещо друго...

"Коя си ти да отнемаш надежда?"

 

Източник: http://mamaninja.bg/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ СТАТИИ, КОМЕНТАРИ И ПОЗИЦИИ ПО ТЕМАТА: 

"Системата ни убива": Ще ви изненадваме, докато Бойко Борисов не изпълни мъжката си дума

Гневните майки: "Борисов, ще ни гледаш ли децата, докато ние ти вършим работата"

Майките на деца с увреждания нощуваха на "Дондуков" пред МС

Блокада на бул. „Дондуков”: Палатките на майките на деца с увреждания остават

Майките на деца с увреждания опънаха палатки пред Минестерски съвет

Майките гневни: "Споразумение няма! Не може да чакаме да се наиграете! Безобразни сте! Довечера на протест!"

"Системата ни убива ": Властта цинично и нагло се подиграва с децата ни! Позор! Няма да чакаме поредната лъжа!

"Системата УБИВА всички": 10 октомври - сряда, 17:30 ч. Протест пред Министерски съвет! Да потърсим отговорност от Бойко Борисов!

Протестът на майките на деца с увреждания се мести под прозорците на Борисов

Майка на дете с увреждания: Борисов да застане като мъж срещу нас

 

 

 

 


79097