Гражданско Движение ''ДНЕС''

Свят

Начало / Актуално - Свят / Спорове между Франци...
Спорове между Франция и Германия водят към блокаж избора на ръководители на ЕС

Спорове между Франция и Германия водят към блокаж избора на ръководители на ЕС



Три седмици минаха, откакто лидерите на Европейския съюз се събраха за последно, за да обсъдят кой да заема висшите постове в блока през следващите години. Оттогава обаче, изглежда, нищо не се е променило. Днес държавните и правителствени ръководители отново още се съберат на смятана за решаваща среща, на която трябва да определят номинациите си за няколко председателски поста в ЕС. Очакванията за пробив, меко казано, не са високи.

 

Най-очакваната новина от днешното заседание е предложението за следващ председател на Европейската комисия. Европейският съвет може да избере име от списъка на предварителните водещи кандидати, но има право да направи и друго предложение. Европейският съвет взима решението си с мнозинство (най-малко 21 от 28-те държави членки, представляващи 65% или повече от населението на блока), но определеният за председател на ЕК се нуждае от 376 гласа в Европейския парламент.

 

Франция и Германия не изглежда да са близо до изглаждане на различията си след сблъсъка на предишния Европейски съвет, а групите в Европейския парламент постигнаха слаб напредък в междупартийните разговори, но не са готови да се обединят зад един кандидат за председател на Европейската комисия.

 

Отново сблъсък между Париж и Берлин

 

Според дипломати и официални лица, цитирани от "Ройтерс", заради разнобоя между Германия и Франция е малко вероятно лидерите да се договорят за конкретни имена за главните постове в съюза. Петте главни поста в ЕС (в Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет, Европейската централна банка и този на върховния представител за външната политика и сигурността) се овакантяват по-късно тази година след изборите за европарламент преди близо един месец. Резултатът от вота е един фрагментиран парламент на ЕС, в който все още не се е оформило мнозинство, което да утвърди новото ръководство и да съгласува политически цели до 2024 г.

При предишните избори през 2014 г. европарламентът веднага след гласуването излезе с убедителна позиция, настояваща националните лидери на съюза да номинират избраника на депутатите, Жан-Клод Юнкер, за нов шеф на изпълнителния орган - Европейската комисия. Този път те все още не са се обединили около едно име.

 

Нещата се усложняват от това, че френският президент Еманюел Макрон е против германския кандидат, издигнат от отслабената, но все още най-голяма група в парламента: Манфред Вебер от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).

 

Дипломати и официални лица в политическия епицентър на блока казаха, че публичните критики на Макрон срещу Вебер, както и неотдавнашните му изказвания, че самата Меркел би била чудесен нов лидер на ЕС, са настроили враждебно Берлин.

 

Меркел неведнъж вече отрече да проявява интерес (към всякакви политически постове, след като се оттегля като канцлер след 3 години). Подкрепата й за Вебер, който е от нейната сестринска баварска партия ХСС, отначало се струваше неохотна на Брюксел и резултат от вътрешна сделка в управляващата коалиция. Според някои източници обаче тя сега се чувства задължена да защитава неговата кандидатура.

Ангела Меркел и Манфред Вебер

Тъй като се овакантяват и другите ръководни постове, включително президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), председателят на Европейския парламент и ръководителят на дипломацията на съюза, анализатори смятат, че договарянето им в пакет ще отнеме доста време. "На тази среща на върха решение няма да има", каза източник в една от 28-те столици на страните членки. Подобно мнение изразиха още няколко източника в Брюксел.

 

Все още няма усещане за спешност на въпроса. Необходима е обща френско-германска линия, необходимо е мнозинство в европарламента. Нищо от това засега не е налице, твърде рано е за хората да покажат ръката си", каза друг дипломат в Брюксел.

 

Новият Европейски парламент трябва да се събере официално за първи път на 2 юли, за да избере новия си председател. Ако няма сделка в края на тази седмица, дипломати от ЕС смятат за възможна нова среща на върха на съюза на 30 юни, през юли или дори към края на август, за да се постигне съгласие за имената.

 

Сценариите

 

"Файненшъл таймс" представя четири сценария за срещата днес.

 

Задънена улица (отново)

 

Според изданието това е най-вероятният резултат, защото Макрон изглежда твърдо против Вебер, а Меркел е готова да го защити поне веднъж. Възможно е дебатите да се фокусират върху тактиката кога да се проведе следващият Европейски съвет. Вариантите са това да се случи преди Европейският парламент да избере новия си председател на 2 юли или малко след това. Интересите на лидерите на ЕС и на евродепутатите не са съвсем еднакви. Има различия дори и в самите политически семейства в Европейския парламент. Партията, която получи председателския пост в институцията, може да бъде ограничена, що се отнася до останалите висши позиции.

 

Подкрепа за "водещия кандидат"

 

Това е малко вероятно, но лидерите на ЕС все пак може да застанат зад някой от кандидатите, които водеха кампаниите по време на евроизборите. Европейският съвет например може да реши да отхвърли Вебер и да застане зад Маргрете Вестагер от либералите или Франс Тимерманс от групата на социалистите и демократите.

 

Вебер може неформално да получи първия шанс, председателят на Европейския съвет Доналд Туск да определи нова дата за срещата и да каже, че Вебер има време дотогава да покаже, че е способен да събере мнозинство в своя подкрепа в Европейския парламент. Ако националните лидери от семействата на социалистите и либералите са уверени, че техните евродепутати ще успеят да устоят, това може да е елегантен начин да провалят кандидатурата на Вебер.

 

Да се изберат другите председатели

 

Ако се стигне до безизходица за председателския пост в Европейската комисия, Туск не изключва възможността да се изберат ръководители за други постове – на Европейската централна банка и негов наследник в Европейския съвет. И за двете е необходимо единствено съгласието на лидерите без одобрение от европарламента.

 

Начало на политическа битка

 

Краят на срещата може да е "кървав". Водените от Макрон опити да се сложи край на кандидатурата на Вебер може да рикошират, поваляйки другите водещи кандидати. Лидерите ще искат да избегнат подобна политическа битка. Известна колективна загуба на контрол обаче не може да бъде напълно изключена.

 

За, против, кой какво казва

 

Би Би Си обобщава кои са хората с шанс да получат висшия пост в еврокомисията. Някои от тях са официални кандидати, а други – не.

 

Манфред Вебер, Европейска народна партия

 

За: ЕНП спечели най-много гласове на изборите на европарламент. Четиресет и шест годишният баварец, чиято кандидатура бе подкрепена от видни лидери като Меркел и австрийския канцлер Себастиан Круц, бе лидер на групата на ЕНП в парламента от 2014 г.

 

Против: ЕНП може и да е най-голямата група в институцията, но загуби позиции след изборите и Вебер ще трябва да си осигури подкрепа от други политически семейства, за да спечели. Групата около депутатите на Макрон е трета по големина. А на фона на възхода на Зеленитеняма да са в негова полза обвиненията срещу колегите му дясноцентристи, че са гласували против мерки, свързани с климатичните промени.

 

Какво казва той: Вебер наскоро говори за необходимостта да се засили сигурността в блока и да се защити "европейският начин на живот". Обеща да назначи еврокомисар, който да надзирава връзките с Африка, за да се подпомогне контролът върху миграцията към Европа. Според него бъдещите търговски сделки с други страни трябва да включват клаузи, забраняващи детския труд.

 

Маргрете Вестагер, либерали

Маргрете Вестагер

За: Важна личност в датската политика, Вестагер прекара последните пет години като еврокомисар за конкуренцията, оглавявайки антитръстовите разследвания на ЕС, които завършиха с големи глоби за технологичните гиганти "Гугъл" и "Епъл".

 

Битката й да защити потребителите и да накара големите фирми да плащат й навлече гнева на президента на САЩ Доналд Тръмп миналата година, който каза на Юнкер след новините за големите глоби: "Вашата данъчна дама, тя наистина мрази САЩ."

 

Против: Либералите спечелиха тежест след евроизборите отчасти благодарение на депутатите от партията на Макрон. Те обаче предложиха "екип водещи кандидати", състоящ се от седем души, и според източник от еврокомисията нейният избор е под въпрос, тъй като тя дори не е водещ кандидат.

 

Какво казва тя: "Работих за разбиване на монополите. Това правят и избирателите. Монополът на властта е разбит", заяви тя след изборите, на които бе сложен край на мнозинството на двата големи блока в европарламента – дясноцентристкия и лявоцентристкия.

 

Франс Тимерманс, Партия на европейските социалисти

Франс Тимерманс

За: Франс Тимермас отведе холандската лявоцентристка Партия на труда до неочаквана победа на европейските избори и спечели 19% от гласовете с проевропейска кампания.


Той е зам.-председател на Европейската комисия и помогна за прокарването на европейско законодателство, забраняващо пластмасовите сламки, и за предоговарянето на сделката на ЕС с Турция, целяща да се намали притокът на мигранти.


Против: Не е харесван в Полша и Унгария заради действията си срещу двете страни във връзка с нарушенията на върховенството на закона.


Какво казва: Миналия месец предупреди за рисковете от национализъм: "Хората, които гласуваха за моята партия и много партии тук, сега гласуват за националистки партии, понякога много крайни партии. Това е наша грешка."


Едни от последните му предложения за блока включват минимален корпоративен данък в ЕС от 18% и въвеждане на минимална заплата във всяка страна.


Ска Келер, Зелени

Ска Келер

За: След възхода на Зелените на евроизборите нейната група е четвъртата по големина в Европейския парламент, а въпросите, свързани с опазването на околната среда, са ключови в дневния ред на ЕС за следващите пет години. В нейната страна, Германия, Зелените са на първо място по одобрение според социологическите проучвания.

 

Тя вече бе водещ кандидат през 2014 г. Фокусира се върху правата на мигрантите и околната среда. Преди е настоявала бъдещите споразумения на ЕС да включват по-добра защита на човешките права.

 

Стана евродепутат през 2009 г., когато бе на 27, и каза, че макар да иска да представлява всеки, особено младите хора трябва да имат по-силен глас в Европа.

 

Против: Трудно ще намери подкрепа от достатъчно държави членки, а именно те номинират кандидати, които след това трябва да бъдат одобрени от европарламента.

 

Какво казва: Иска мерки срещу климатичните промени, но не чрез забрана за пътувания със самолет, а с подобрение на железопътния транспорт.

 

Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка

Кристалина Георгиева

За: Българският икономист дори не е кандидат, но като успяла източноевропейка има шанс. Шейсет и пет годишната Георгиева е уважавана от европейските лидери за намаляването на разходите на блока, докато бе еврокомисар за бюджета между 2014 и 2016 г. Тогава тя беше и зам.-председател на Европейската комисия.


Управляваше един от най-големите бюджети за хуманитарни нужди в света и защитаваше равенството между половете. Работи редом с Бил Гейтс и бившия генерален секретар на ООН Бан Ки-Мун за поставянето на въпроса за климатичните промени на челни позиции в дневния ред на блока. Предвид всичко това и миналото й в ЕНП тя може да бъде обединителен кандидат за държавите членки, които са против Манфред Вебер.


ГЕРБ и Бойко Борисов заявиха няколко пъти, че застават зад Манфред Вебер. Ако се стигне до кандидатура на Георгиева, Борисов ще трябва да жертва еврокомисар Мария Габриел, защото една държава не може да има двама представители в комисията.


Против: Тя все още не е кандидат и европарламентът може да се противопостави на някого, който не е бил в надпреварата.


Какво казва: "Моите баби и дядовци нямаха почти никакво образование. Родителите ми завършиха гимназия. Бях първата в рода, която получи докторска степен. От едно село в България до изпълнителен директор на Световната банка - така изглежда възможността", написа Георгиева в профила си в "Туитър".


Мишел Барние, главен преговарящ на ЕС за Брекзит

Мишел Барние

За: Може и да не е кандидат, но малко са личностите в ЕС с толкова доминиращ профил като 68-годишния бивш френски външен министър, който успя да запази единството на държавите членки по време на преговорите за Брекзит с Великобритания.

 

Ползва се с възхищението на Макрон, който миналия месец каза, че той е "един от европейските лидери, които имат забележителни качества и може да бъде в списъка (с кандидати за висшите постове в ЕС)".

 

Против: Преди време бившият френски президент Никола Саркози каза за него, че има "харизмата на стрида". Подкрепя наследството на Шарл дьо Гол, който настояваше за централизирана икономика, силна президентска власт и независима външна политика.

 

Какво казва: Сега повече от всякога ние, европейците, се нуждаем от колективни действия в защита на нашите ценности и на основания на правила международен ред. Това може да бъде моментът на Европа, основан на един по-силен и решителен Европейски съюз (януари, 2019 г.)

 

Ангела Меркел, канцлер на Германия

 

За: Все още е начело на списъка на най-влиятелните жени на света според "Форбс". Жената, някога наричана "Императрица на Европа", ще се откаже от канцлерския пост през 2021 г. - решение, което разпали спекулации какво следва после.

 

Според Юнкер Меркел е "високо квалифицирана" за висша позиция в ЕС. През април той каза, че тя е не просто уважаван човек, но и "произведение на изкуството".

 

Против: Заяви, че няма да търси пост в политиката, след като се оттегли през 2021 г.

 

Какво казва: "Като член на семейството на ЕНП, разбира се, ще работя в подкрепа на Манфред Вебер".

 

Как?

 

Процесът с т.нар. водещ кандидат бе използван за пръв път при избирането на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. Според поддръжниците му той прави избора на председател на еврокомисията по-демократичен и прозрачен. Преди 2014 г. председателят се назначаваше от лидерите на ЕС. С въвеждане на системата за водещ кандидат (наричан още шпиценкандидат) европейските политически партии издигат свои претенденти.

 

Въз основа на резултатите от евроизборите един от тях би трябвало да бъде избран за председател на Европейската комисия от Европейския парламент, след като бъде официално предложен от държавните и правителствените ръководители. Идеята на този подход е, че председател на еврокомисията трябва да стане кандидатът на партията, излязла начело в изборите. Френският президент Еманюел Макрон и други национални лидери обаче са против искането на европарламента за използване на метода. Според Макрон "водещият кандидат" е бил замислен да работи с нова система от транснационални листи за парламента, която в ЕС все още няма.

 

Другите теми

 

Освен висшите постове лидери ще обсъдят и стратегическия дневен ред на ЕС за следващите пет години. Повече за него четете тук.

 

Сред другите теми са многогодишната финансова рамка на блока за 2020-2027 г., дезинформацията по време на евроизборите, защитата на околната среда. В петък държавните и правителствените ръководители ще обсъдят състоянието на еврозоната и преговорите по оттеглянето на Великобритания.

 

По-рано тази седмица стана известно, че ЕС отложи за октомври решението за започване на преговори със Северна Македония и Албания за присъединяване. Повече по темата четете тук.

 

Повече за процедурата с водещия кандидат вижте тук.


При договореностите за висшите постове трябва да има и баланс между представителите на двата пола. За жените, които може да ръководят ЕС, четете тук и тук.

 

 

Източник:https://www.dnevnik.bg/






103601