Гражданско Движение ''ДНЕС''

Анализи, коментари и интервюта

Съдът на ЕС прегази борците срещу парното. Защо за българина проблемът е политически?

Съдът на ЕС прегази борците срещу парното. Защо за българина проблемът е политически?



Мечтите за топлинна демокрация са попарени

Лоша новина за враговете на Топлофикация дойде от Страсбург. Съдът на ЕС постанови, че плащането на сградна инсталация и отопление на общите части е законно, независимо дали си си изключил парното.

В България са заведени хиляди дела от абонати на топлофикации в различни градове, най-много в София, които претендират, че не трябва да плащат нищо, след като са изключили радиаторите си. Според българския закон (а така е и в Европа), абонат, който не ползва парно, трябва да плаща за общите части на сградата, които също поемат топлина и регистрират разходи за отопление.

В България обаче се спори по въпроса, включително в съда. През 2017 няколко районни съдилища от София и от Асеновград са се обърнали към съда в Страсбург да се произнесе, поради много на брой заведени искове на Топлофикация София и Топлофикация ЕВН-България срещу клиенти, които не си плащат за общите части. Решението на съда на ЕС излезе чак сега. То гласи, че това е законно.

Борците за топлинна демокрация няма да могат да претендират повече по съдебен ред, както правеха досега. Освен индивидуални дела, заведени от множество потребители, има и колективни искове, заведени от някои борчески организации срещу Топлофикация.

Колкото и да се гневят, съдът на ЕС само потвърждава европейската практика, според която няма изключване в сграда с централно парно. Всеки може да си спира и пуска с кранчето един или друг радиатор, но плаща за сградна инсталация и общи части на сградата. Това е справедливото решение, почива на измервания, инженерни проучвания и др. Няма по-справедливо решение, примерно, да плащат само онези, които ползват парно.

Всъщност казусът освен юридически, е също така и технически, и социален проблем, и дори политически въпрос, пряко сблъскващ интересите на отделни собственици при съжителство в сграда.

Онези, които са си изключили парното и не искат да плащат нищо, имат

няколко основни аргумента:

– Топлофикация да си махне тръбите от апартаментите им или да им плаща наем.

– Те също се отопляват с климатик или друго, така отопляват и част от общия имот, не ползват топлото на топлофикация, даже на тях трябва да им плащат, че отопляват част от сградата.

– Само тези, които ползват парно в жилищната сграда, само те да плащат за сградна инсталация и отопление на общите части, другите не са искали това отопление, то е непоискана услуга.

Привеждат се и още юридически и технически аргументи, да оправдаят отказа да се плаща за общите части на сградата.

В общи линии цари неразбиране по въпроса, което довежда до гняв от някаква несправедливост борците срещу парното. Има принципни положения, които не всички познават или отчитат.

Илюзия е, че Топлофикация можела да си махне тръбите или да плаща наем за тях. Тръбите са част от имота, част от инсталациите на сградата, а не са собственост на Топлофикация.

Топлофикация не разпределя дяловете, тоест сметки на всеки апартамент. Топлофикация има топломер общ за жилищния блок, който отчита колко топлина влиза и колко излиза и за разликата има обща сума за отопление на сградата. Как се разпределя тази сума по апартаменти – това е работа на топлинните счетоводители – т. нар. фирми за дялово разпределение. Те подават данните на Топлофикация и тя изпраща фактура на всеки апартамент според разпределението, извършено от друга фирма.

И тук започват несправедливостите,

както ги разбират живеещите в блока. Те могат да се дължат на неразбиране на клиента, на големи загуби в блока, неравномерно разпределени. Например спиране на радиатори по стълбите имат голямо значение за някои апартаменти и натоварва сметките им. Повечето блокове са без изолации, със стари дограми по стълбища, някъде дори в жилищата. И загубите са големи.

И към това се добявят шашмите и кражбите на съседи. Мнозина си изключиха радиаторите и после въведоха разни тайни байпаси с тръби, или наслагаха по тръбите с топлото самоделни радиатори от метално фолио и др., с вентилаторчета към тях. Така се топлят за сметка на съседите, чиито сметки растат.

В някои блокове половината апартаменти са си изключили радиаторите, но неминуемо ползват топлината на сградата. И натоварват сметките на другите, които ползват парното.

На Запад не е позволено да си откачиш радиаторите. Може само да спираш с кранчето. Тук се създаде една илюзия в някакъв период, когато откачаха радиаторите, че ето, аз съм ги откачил, защо да плащам. Понеже повечето софиянци са от село, възприемат апартамента си като къща, вътре в нея аз съм си господар, извън нея е чуждо и не ме интересува. Българинът по принцип има проблеми със съжителството и чувството за общност.

Има и пряк сблъсък на интереси между собственици. Който смята, че не трябва да плаща за общи части, директно бърка в джоба на съседа си. Защото парното влиза в сградата по тръби и топлината се разпространява по стени, подове, в бетона навсякъде в сградата. Това се прости закони на физиката, по които у нас спорят юридически в съда.

Който има апартамент плаща данък и такса смет, без значение дали го ползва или го държи празен. Подобно е и с парното – щом сградата е топлофицирана, притежателят на апартамент плаща за сградна инсталация и за отопление на общи части, независимо дали си е изключил радиаторите.

Законът дава възможност да се съберат собствениците на апартаментите и да решат дали

да се изключи целият блок от Топлофикация

Това става с решението на 2/3 от собствениците на идеални части от сградата (а не от брой жители или брой апартаменти). Тоест – не е принудително това отопление. Онези, които не го желаят, приемат решението на мнозинството, на преобладаващия собственик на сградата. Няма как малцинство да наложи над мнозинството от притежателите на собствеността на сградата. Не са много такива такива случаи на откачили се, с решение на общо събрание. Същевременно много нови сгради непрекъснато се включват в Топлофикация или подават заявки и чакат тръбите да стигнат до тях.
Неслучайно цените на апартаменти в сграда с парно са по-високи от цените на апартаменти в сграда без парно при равни други условия – квадратура, квартал и др.

Понеже много често се привежда аргумент как онези, които са спрели радиаторите си,

се топлят с климатици,

тоест и от тях идва топлина, не само от парното, ето как седят нещата с тях.

Това, което наричат масово климатици, и виси по стени и балкони, специалистите по климатична техника го наричат „духалки“. Независимо дали климатикът е 12-ка, 16-ка, 18-ка (така се обозначава мощността им), това е духалка. Тя духа както малките духалки с нагреватели по 2 кв, които се продават във всеки супермаркет есенно време.
Само че – за разлика от малките духалки, климатикът духа с постоянна температура от 40 градуса. Даже може и с 2-3 градуса по-малко да е, зависи от климатика, настройката и др. И духа така, докато температурата в стаята достигне зададената от обитателя й, примерно 25 градуса. Като достигне тази температура, духалката спира да духа и си влючва пак като температурата падне под зададената. И има по-модерни духалки (инверторни), които (казано с думи прости) духат и по-начесто, помалко, и по-слабо, и т. н. Но и те духат с температура до 40 градуса.

И кой ще твърди сериозно, че тези духалки отопляват сградата повече или равно на парно? И останалите с радиаторите трябвало да плащат на онези с духалките, а не обратно?

Топлофикация подава много по-гореща пара от 40 градуса, има топломер на блока, настройки, има инсталация, има загуби, има всичко, но не може да се сравнява духалка с парно.

Проблемът с парното е политически, защото според някои Топлофикация е последното убежище на комунизма. Тя се дотира от държавата, натрупала е огромни загуби. Потребителите й са свикнали от социализма на евтино парно и сега се гневят от високите сметки (въпреки дотациите). Пенсионери, които са живели нормално в 2-3-стаен апартамент, сега не могат да му плащат отоплението и не искат да го продават или да го дадат под наем и да се пренесат в по-малък (както правят по света). Вместо това изискват ниски сметки за парно, а това става невъзможно в някои блокове.

Проблемът става още по-политически след решението на съда на ЕС – дребнособственическият манталитет на българина се сблъска с европейското право и принципи. Българският сиромах човек, жив дявол, си мислеше, че може да живее в отоплена с парно сграда и да не плаща сградна инсталация.

 

Източник: www.e-vestnik.bg


118458