Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Топла вода и ток с д...
Топла вода и ток с дъх на боклук

Топла вода и ток с дъх на боклук



За екоминистерството всичко е цветя и рози, въпреки че топлоелектрически централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, тровят въздуха

Въздухът е жизненонеобходим, също както електричеството или топлината. През последните няколко години обаче миризмата на боклук неотлъчно съпътства работата на тецовете, контролирани от Христо Ковачки. Централите в орбитата на самоковския бизнесмен правят опити да заменят част от въглищното гориво с отпадъци, биомаса и шисти, но жителите в района на топлофикациите се противопоставят. 

 

Перничани например се оплакват повече от година, че ТЕЦ "Република" ги обгазява. Преди месец те излязоха на протест, на който призоваха отговорните институции да си свършат работата, тъй като централата няма право да гори боклук. „Усеща се остра, задушлива миризма. Всеки път е различна – от изгорели кабели и гуми до пластмаса. Усеща се остра бакелитова миризма. Подозираме, че тя идва от ТЕЦ „Република”. "Властите засега го отричат”, заяви пред Нова тв жител на града. За практиката на топлофикацията да гори RDF гориво перничани сигнализират още от септември м.г. Тогава проверка на Регионалната инспекция по околната среда и водите в града установи, че източник на неприятната миризма са инсталация за сушене на твърди горива и площадка за съхранение на отпадъци в ТЕЦ "Република". Констатирано е и наличие на смес от въглищен материал и отпадъци от лентите за подаване на гориво към инсталацията. До нея са намерени и шредирани боклуци. 

 

За разлика от други тецове, свързани с Христо Ковачки, този в Перник      няма комплексно разрешително да гори RDF, биомаса или шисти     

 

Преди година централата представи инвестиционно предложение за "добавяне при работата на горивната инсталация за производство на топлинна и еленергия на допълнителни горива - биомаса, шисти и RDF", срещу което вече има внесени над 500 отрицателни становища, включително и от общината. Въпреки това изпълнителният директор на "Топлофикация Перник" Любомир Спасов призна пред Mediapool, че от почти година тецът гори отпадна дървесина. "Иначе не можем да оцелеем с тези цени на тока, определени от енергийния регулатор, и скъпите парникови емисии", оправда се той.   

 

Проблемът стигна дори до прокуратурата, след като от ДАНС сигнализираха, че екологичната сигурност на страната е заплашена заради изгаряне на отпадъци от топлофикационните дружества. Това накара главния прокурор Сотир Цацаров да разпореди на екоминистерството да започне незабавни проверки в ТЕЦ "Перник", ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Сливен" и "Брикел". Проблемът обаче е, че голяма част от тецовете, свързани с Ковачки, вече имат разрешителни да горят RDF и биомаса, въпреки че не е ясно дали са направили необходимите инвестиции в пречистващи инсталации. Екоминистърът Нено Димов каза, че към момента по заявени инвестиционни намерения за горене на отпадъци има десет решения да не се прави оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), по девет заявки има отказ, а в пет от случаите е поискана екооценка.   Парадоксално е, че именно МОСВ, която прави горенето на боклук в тецовете законно, без дори да е необходима ОВОС, сега се опитва да тушира напрежението сред гражданите, които не искат да дишат задушливи газове. За всички е ясно обаче, че контролът върху бизнеса на Ковачки няма да бъде затегнат, поне не за дълго. Показателно за това е, че първоначално Нено Димов и кметът на Перник Вяра Церовска обявиха публично, че няма нарушения от страна на ТЕЦ "Република", но

часове след това екоминистерството промени позицията си.     

 

Топлофикацията беше принудена да затвори два от общо трите парогенератора по разпореждане на РИОСВ заради незаконно горене на биомаса. След по-малко от седмица административният съд в Перник спря решението на екоинспекцията.   Абсолютно същото се случи и с ТЕЦ "Брикел". Години след като започна поредица от протести на местни жители заради мръсния въздух в Гълъбово и околията, през септември Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора най-накрая откри, че "Брикел" замърсява въздуха и гори непозволени отпадъци. Инспекторите издадоха акт за спиране на котли № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на горивната инсталация за производство на топлинна енергия на теца. Преди седмица обаче РИОСВ-Стара Загора съобщи, че прекратява заповедта си за спиране на мощностите. "След извършена проверка на място беше установено, че неразрешените горива - биомаса, са отстранени от площадките на територията на предприятието. Проверката установи също, че операторът е изградил система за непрекъснато видеонаблюдение за контрол на съоръженията, осигуряващи подаване на горива към котлите на теца", пише в съобщението на регионалната инспекция.  В същото време стана ясно, че община Гълъбово се кани да сключи споразумение с ТЕЦ "Брикел" за изгаряне на отпадъци. Според РИОСВ-Стара Загора една от най-остарелите технически и морално въглищни централи в страната може да започне да гори боклук, без да е необходима оценка за въздействието върху околната среда.  Община Гълъбово продължава да заема     

 

първото място в класация на градовете с най-замърсен въздух     

 

в България. Така стоят нещата и в района на Дупница, където жителите също се оплакват от задушлива миризма. Според тях първоизточникът ѝ е ТЕЦ "Бобов дол", който има комплексно разрешително да гори отпадъци. То отново е издадено, след като регионалната екоинспекция в Перник е преценила, че не е необходима ОВОС.   

 

Преди месец пък РИОСВ-Хасково откри на площадката на димитровградската ТЕЦ "Марица 3", собственост на бизнесмена Христо Ковачки, струпани 622 тона частично балирани нееднородни отпадъци. Към момента централата няма право да гори боклуци. През 2013 г. тецът подаде инвестиционно предложение за изграждане на инсталация за съвместно изгаряне на битови и неопасни производствени отпадъци, за което РИОСВ-Хасково, реши, че подлежи на задължителна ОВОС, и компанията поиска прекратяване на процедурата. Година по-късно беше подадено ново предложение - за добавяне на биомаса към горивото, за което РИОСВ реши, че няма нужда от оценка.  Балите с боклук в ТЕЦ "Марица 3" са собственост на сливенската фирма "Траш еко пак", косвено свързана с Ковачки. Справка на "Сега" показа, че в края на 2018 г. дружеството е получило разрешение от регионалната екоинспекция в Стара Загора да съхранява и при необходимост да раздробява запалими отпадъци (RDF) и други. През февруари фирмата е уведомила община Сливен, че предвижда да третира и пластмаса, и чугун. Площадката, която "Траш еко пак" използва за съхранение на отпадъците, се намира на територията на теца и е наета от "Топлофикация Сливен". Тази година централата получи разрешително да изгаря двойно повече RDF без оценка на въздействието върху околната среда, което се обжалва от екологичното сдружение „За Земята“. Боклуците на територията на теца обаче     

 

станаха причина за пожар

в края на м.г. Близо 15 декара бали със слама горяха около 15 часа, преди огнеборците да успеят да потушат огъня.  Складирани бали смет пък, предназначени за изгаряне в ТЕЦ "Бобов дол", причиниха пожар под един от мостовете на магистрала "Струма", който доведе до поредна тапа на и без това претовареното трасе към Гърция. По предварителни оценки ремонтът на моста ще струва минимум 1.8 милиона лева. А от централата отрекоха отпадъците да са предназначени за тях.  На този фон няма никаква яснота колко тона с боклуци има по площадките на тецовете на Ковачки и колко от тях се изгарят ежегодно в пещите. Ясно е обаче, че     голяма част от отпадъците са внос     

 

от други държави. По данни на Агенция "Митници" 538 фирми внасят у нас боклуци от държави извън Европейския съюз, съобщи сайтът "Биволъ". Държавата не знаела какви количества отпадъци са внесени от ЕС, нито кои фирми го правят, защото тези трансфери се водели “вътрешнообщностни доставки” и Агенция “Митници” не администрирала информацията за тях.  Медията разкри още, че разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез своя фирма боклука, който се изгаря в тецовете, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. През 2010 г. Гозза е задържан като ръководител на престъпна група, обвинена във фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. До присъда не се стига поради изтекла давност.  Това обаче потвърждава съмненията, че горенето на RDF в старите тецове може да бъде животозастрашаващо за хората в околността. Лошото качество на боклука в комбинация с технически остарелите централи е предпоставка за сериозно замърсяване на въздуха. Проблемът е, че тези мощности са стари и не са пригодени да работят с други горива освен с въглища. Изгарянето на отпадъци трябва да става при много по-висока температура, отколкото позволяват пещите на топлоцентралите, за да се неутрализират вредни съединения. Въпреки това екоминистърът Нено Димов е на мнение, че България трябва да достигне до поне 25% изгаряне на отпадъци. "Горенето на отпадъци е утвърдена европейска практика и даже България изостава от нея, като изгаря едва 3% от отпадъците при средно 28% за Европейския съюз", заяви той.   Димов обаче удобно     

 

пропуска да каже какъв е размерът на инвестициите,     

 

които тецовете са направили в инсталации и филтри за пречистване. Показателно за това колко скъпо е изграждането на подобни съоръжения е проектът на "Топлофикация София" за инсенератор, който да изгаря RDF. Прогнозната му цена е 370 млн. лв., като капацитетът ще бъде едва 180 хил. тона на година. Вместо да направи подобни разходи, Ковачки се е прицелил към чиста печалба в няколко направления. 

 

Горейки RDF, биомаса или шисти, тецовете си спестяват заплащането на въглеродни квоти. Според разпоредбите на ЕС боклуците имат нулеви емисии CO2. "Разходите на предприятието за въглеродни емисии значително са нараснали. Само за миналата година пернишката "Топлофикация" е платила 6 млн. лв. за изхвърляне на парникови газове. Затова дружеството търси алтернативни биосуровини за горене", заяви изпълнителният директор на предприятието Любомир Спасов преди време. Другата линия, по която се реализират печалби, е вносът на боклук. Този, който го взема, получава над 100 евро на тон в зависимост от качеството му. Справка на "Биволъ" сочи, че родните компании, които пласират RDF, плащат само до 20 лева на тон на инсинераторите, като разликата с чуждестранните е в пъти. 

 

В крайна сметка цената на изгорения боклук я плаща всеки принуден да диша вредните газове. Ролята на държавата е да гарантира, че здравето ни не е поставено под риск заради бизнес начинанията на близки до властта фигури. Към момента фактите показват, че печалбата за Ковачки е на преден план.

 

Източник: https://www.segabg.com/

 

ВИЖТЕ ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМАТА:

Българската мръсотия! >> Топлоцентрали на Ковачки може да горят остатъците от боклука на София

Мая Манолова ще „осветли“ мръсни факти за боклука на София

Тотално безхаберие >> Нено Димов: Трудно се установява кой замърсява въздуха

 


113814