ДНЕС - Движение за Национално Единство и Спасение

Всеки и всички

От няколко дни у нас се води фармацевтична война. Можем даже да наблюдаваме бойните действия почти в реално време в сутрешните блокове или вечер в новините на електронните медии. Време има. Пациентът у нас е централна фигура в осигурителната ни система и в здравеопазването, както пише във всички партийни и държавни програми.  И по тази причина го раздава малко началник. Няма грижи да ходи по банките, т.е. теглят му осигуровката директно от заплатата. Не му се налага да разглежда сложни оферти и различни пакети от здравни услуги, тъй като у нас здравноосигурителната каса е само една. Не харчи пари допълнително и поради това в края на миналата година статистиката отчете спад на доброволното здравно осигуряване с 3,4 процента спрямо 2011-та.  Най-накрая – не се прави на холандец, т.е. не си губи времето по събрания на пациентски организации, които искат да участват решенията и съответно в политиката на здравното министерство.

Единственият проблем в социалната ни държавата идва, когато, не дай боже, се разболеем. И пристъпим прага на кабинета, аптеката и болницата, където все пак тя е отстъпила място на частната инициатива. Защото за разлика от държавата – Министерство и Здравна каса, предприемачът си е предприемач. И понеже неговите сметки са различни от тези на държавата, безгрижието ни приключва. Плащаме скъпо и прескъпо, над или под масата, или пък студуваме в някоя от болниците по Северозападна България.

Ето защо сега, когато тече войната между две фармацевтични компания за част от тези 3-4 милиарда лева пари на осигуряващите се у нас, аз си мисля, че не е виновен този, който яде зелника. А кой го дава? Това вече е задача, която не е по-силите на един пациент. Не вярвате ли? Отворете Надзорния съвет на Здравната каса и ще видите вътре двама зам.-министри на здравеопазването. Погледнете сега състава на  Комисията по цени и реимборсиране на лекарства и ще видите няколко представители на Касата.  И още толкова на Министерството на здравеопазването. Сложете в кюпа и синдикатите, които по незнайни (но законни) причини участват в надзора и управляват нашите здравни вноски.  Добавате към всичко това Изпълнителната агенция по лекарствата, а също така и едноименната дирекция в Министерството. Спомнете си също така как министър Стефан Константинов отказа да коментира бонусите в Здравната каса и накрая се опитайте да разберете какво става.

И аз не разбрах. Особено тази сутрин, докато гледах в един от сутрешните блокове как д-р Станислав Хасърджиев, член на Надзорния съвет на НЗОК и представител на пациентските организации, обяснява съвсем сериозно колко е лошо решението за децентрализирани търгове на лекарствата.  Разбира се, след като от името на същите пациенти е гласувал решението в Надзорния съвет.

Имаше един лозунг, издигнат по времето на комунизма от Партията: „Всеки за всичко пред всеки е отговорен!” И така никога не можеше да се разбере кой точно е виновникът.

Що се отнася до здравното осигуряване и изобщо здравната система, към днешна дата май този принцип е все така актуален.

Виктор Киселов

(22.02.2012 г.)