За 10 години натикаха свободата на словото в ъгъла, в най-долния ъгъл :. Актуално

За 10 години натикаха свободата на словото в ъгъла, в най-долния ъгъл

14.09.2019г.

Информационен сайт „ДНЕС“

България, държава в Европейския съюз се оказа на 111-то място по свобода на словото. Преди нас са дори Кувейт, Непал, Парагвай, Габон, Македония и Боливия.

А само как се надявахме в недалечното минало, че словото ще възтържествува, ще се говори истината, ще звучи обективният журналистически коментар, ще може да се задават неудобни въпроси. Е, останахме си само с надеждата, че словото ще ни е свободно и ние че ще сме свободни.

Свободата, Санчо е скъпа, толкова скъпа, че малцина биха могли да си я позволят. И това са само някои журналисти. Единици. Мнозина си платиха за тази свобода, защото не позволиха да ги "нахранят".

Тази седмица се случи нещо в духа на това „призово“ 111-то място„ - дългогодишният журналист и водещ в програма "Хоризонт" на БНР Силвия Великова бе отстранена с аргумента, че е представяла едностранна позиция в ефир. След многобройни реакции на професионалната общност решението беше отменено. Великова остана водещ и дори е вписана в графика за следващата седмица. Тя ще продължи да отразява и съдебния ресор, но... в него ще има и втори човек, който да осигурява плурализма.

Иновации в журналистиката. За жалост!

Нямаме свобода на словото.

Какво се случи в последните 10 години със свободата на словото в България? Какво направи диктатурата на ГЕРБ със свободните медии и "неудобните" журналисти? Натика ги в ъгъла. Нека проследим как.

Промяната на програмната схема на БНТ, свалянето от ефир на знаковата водеща за националната телевизия Искра Ангелова и анонсът за предстоящото уволнение на Камен Алипиев – Кедъра, далеч не са единствените случаи на "скриване" от екран на журналисти с характер. В последните години бяха смачкани още знакови лица – някои от тях уволнени, а други просто скрити от ръководствата на въпросните медии.

Отстраняването на журналисти обаче не засегна само телевизиите, макар там да е най-видимо. През 2016 година внезапно "освободена" от БНР се оказа една от символните водещи на "Хоризонт" Лили Маринкова. Уволнението й предизвика възмущението на много нейни колеги, които тогава разпространиха протестна декларация, определяйки решението на генералния директор на БНР Александър Велев като "абсурдно действие". Последва и реакция от международната организация "Репортери без граници", която определи случая като проява на груб политически произвол. Две години по-късно с решение на Върховния касационен съд уволнението на Маринкова бе отменено. На следващия ден бившият шеф на БНР възстанови журналистката на работа и веднага я пенсионира.

Подобни случаи в обществената телевизия обаче са много повече. Главният продуцент на БНТ Роберт Ковачев, който отговаряше за публицистичните предавания, бе съкратен от там без каквито и да е обяснения. Впоследствие журналистката Мария Чернева напусна телевизията, след като ресорът й, здравеопазване, бе отнет от новоназначената шефка на дирекция "Информация" Уляна Пръмова. По-късно Чернева се върна в телевизията. А пък Пръмова, която бе назначение на бившия вече директор на БНТ Константин Каменаров, бе уволнена от неговия наследник Емил Кошлуков. Свалени от програмата на националната телевизия бяха и предаванията "Светът е 7" и "Плюс това", а водещите им, макар и в структурата на БНТ, вече не са в ефир. Това са Евгения Атанасова, Йоана Левиева и Милена Цветанска. Уволнена, а в последствие върната на работа, бе и една от продуцентките на "Денят започва с култура" – Весела Петрова. Именно от културното предаване на БНТ започна и един от публичните скандали, довели до протести на граждани. Това се случи след като в тогавашният програмен директор на БНТ1 и настоящият генерален директор, Емил Кошлуков, поиска културните теми да бъдат заменени с лайфстайл. Уволнена от БНТ бе и Валя Ахчиева. Сходна е и ситуацията в Нова телевизия, откъдето "освободени" бяха знакови за медията журналисти. През лятото на 2017 година частната телевизия се раздели с директора на новините Роберт Ковачев. В прессъобщението за уволнението на Сарелска от Нова телевизия бе посочено, че именно тя е "допринесла за издигането на медията като информационен лидер", но не бе спомената причината за освобождаването й. Месец след това от екран бе свалена и дългогодишната водеща на сутрешния блок Анна Цолова. Телевизията анонсира, че журналистката ще прави "лайфстайл предаване", което така и не стартира. През октомври 2018 година в интервю Цолова съобщи, че е напуснала медията след като е разбрала, че ново предаване няма да има. Без да коментира подробности за отстраняването й от сутрешния блок, тя обясни, че времето на слизането й от екран не е избрано от нея.

България остава на 111-о място по свобода на пресата в света

През 2018 година Нова телевизия прекрати отношенията си и с друг символен за медията водещ - Милен Цветков, чието предаване бе свалено от програмата на телевизията. Това лято от Нова телевизия бяха "освободени" още две от символните лица на медията – Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. Ръководството на Нова телевизия им предложи да работят на граждански договори. Първоначално и двете не коментираха случилото се, а публикуваха еднотипни съобщения в социалните мрежи за прекратяване на отношенията си с Нова. Дискусия предизвика начинът на съобщаването от страна на журналистките - те честитиха рождения ден на премиера Борисов. По-късно Шикерова публикува свое разследване, което Нова телевизия не е излъчвала в продължение на почти една година.

Мрачната и нелицеприятна статистика ще продължава да расте, ако обществото не се вземе в ръце. Не може новоназначени самозванци с лека ръка да премахват наложили се професионалисти, само защото са неудобни на управлението. Новите директори да признават гафовете си и да подават оставка и така проблемът да се замита под килима. Очевидно е, че ръководствата се сменят с цел. Новите директори идват да изпълнят нечия поръчка, извиняват се и тихомълком се изнизват, признавайки "грешката" и уж треперейки пред размахания пръст на Борисов. Премиерът пък отново се бие в гърдите колко работа е свършил, след като най-важната и мръсна работа вече му е свършил някой друг.