Гражданско Движение ''ДНЕС''

Спорт и любопитно

Начало / Актуално - Спорт и любопитно / За политиката и футб...
За политиката и футбола

За политиката и футбола



Те Апостола оскверняват, та футболния „Левски“ ще пожалят.
А някои медии едва сега се сетиха, че футболът е заложник на политиката.
Навремето казваха „Цар Футбол“ – сега „царят“ се превърна в парцал.
Читателите на тази страница сте интелигентни хора, знаете много – а и разбирате от половин дума.
Затова да не си губим времето с Б. Б. и Божков.
Играели покер – каза един.
При тяхната класа, сигурно има и белязани карти.
А може и тестето да не е пълно.

По-добре да ви припомня някои други истории.

ЗА ЦСКА, ТИГРИТЕ И ПОЛИТИКАТА
/20 октомври 2015 година/

Българската политика се прави предимно там, където не й е мястото. Нейният разум не е в Голямото – а се разпилява в дребни хитрости и в несмислени препирни.
За енергията, която се харчи за далавери, няма нужда да говорим – а и в далаверите особен разум не се иска, само вълчи апетит е напълно достатъчен.
Сега една уговорка.
Десетилетия наред бях обикновен, но предан „левскар“.
Правил съм по телевизията остри полемики за българския футбол и все в защита на „Левски“ – тогава, когато мнозина се спотайваха. Дивият „цесекар“ Милко Балев – втори човек в държавата, ме е заплашвал публично – и то на най-неуместни места.
Сетне постепенно станах „Гундар“, само „Гундар“, вече ме топлеше единствено спомена за Гунди-Аспарухов.
Още по-сетне бъркотията стана такава, че се отказах дори от спомените си за „Левски“, за да не ме наскърбява прекалено много настоящето.

А сега ще пиша за ЦСКА.
„Бистришките тигри“, за които и бистришките котки знаят, че са отборът на Бойко, решили да не играят с ЦСКА.

Опасявали се от провокации.

Би ТиВи представи перфектно казуса.

Показаха треньора на „Тигрите“, който едва местеше думите в устата си, и той каза, че никога не е виждал Бойко.

Той не го е виждал, но в същия момент телевизионната публика виждаше как Бойко, с екипа на „Тигрите“, изпуска стопроцентов гол, обаче сетне – пак със същия екип – вкарва дузпа.

Но няма нищо общо с „Тигрите“.

И защо те не искат да играят с ЦСКА?

Щели да ги провокират.

Как – не казват.

А трябваше, понеже е известно, какви ще са тези провокации.

От доста време насам, агитката на ЦСКА скандира неприлични неща по адрес на Бойко.

Властта е подгонила Гриша Ганчев – а пък агитката на неговия отбор е подгонила Бойко.

Това спорт ли е?

А и политика не е, поне както си я въобразява нормалният човек.

Вече всичко е възможно – както „ултрасите“ на „Левски“ съблякоха по бельо новоназначения треньор на отбора Петев – без никой да им попречи – така и „ултрасите“ на ЦСКА могат като нищо да съблекат гол и Бойко.

Такъв е вече българският футбол.

Нищо добро няма да излезе от подобна педерастия – любимата дума на агитките.

И, разбира се, че именно политиката генерално е виновна за това.

Вижте сега една проста сметка.

Комбината „Кремиковци“ бе продаден от Костов за 1 /един/ долар.

Три години по-късно новият собственик Захариев го препродаде за около 230 милиона лева.

Какъв гений е бил Костов, нали.

Веднага след като го купи от Захариев, поредният собственик Митал заложи комбината и пусна облигации за 330 милиона евро.

Дотук комбината направи от един долар близо 890 милиона лева.

Последва нова продажба – сега пък за нови 300 милиона.

И накрая, след тия врътки, единият долар на Костов се превърна в над един милиард лева.

А има и още много бял хляб в комбината.

Обаче тази историческа далавера бе опростена от всички политици след Костов Продавача.

А сега загази ЦСКА, същото се случи и с „Локомотив“ – София, който е в небитието, „Левски“ се държи, неясно как, а и останалите отбори не са цъфнали и вързали, като изключим „Лудогорец“, а може би и „Литекс“.

Всички са в ръцете на държавата, НАП и данъчните – искат да ги набият на кол за някакви общо двайсетина милиона задължения.

И сега да се запитаме: защо бе тази щедрост към „Великата Далавера Кремиковци“ – и тази непримиримост към ЦСКА и другите?

Много просто.

За да имаме футбол, в който премиери тичат по топката – а агитките ги псуват и овикват.

Няма да влизам в още подробности.

Вие разбирате всичко.

Сега някои собственици на футболни отбори са доволни, че разполагат с лични преториански гвардии – това са агитките от крайни привърженици.

А аз се сещам за един от митовете на Прехода, за който само се шушукаше.

В средата на 90-те години, по време на пълния разцвет на мутренското нашествие, една вечер Васил Илиев, шефът на ВИС, се озъбил на известна публична фигура, че разполага с 2 хиляди души, въоръжени с калашници.

На другата вечер бил убит – от кого, и досега не е известно.

Може и да е случайно съвпадение, но може и да не е.

***
ДРОГА
/10 септември 2011 година; фрагмент/

И Господ трудно ще се оправи в българските футболни дивотии.
Надявам се, че вече схващате, защо навремето комунистите смениха имената на двата най-големи отбора и за малко да ги закрият, защо изключваха завинаги и не толкова завинаги и всичко останало.
Не слушайте посткомунистическите дрисъци – сега десни отрепки – които зад всичко виждат идеология. Джунглата беше същата, вместо босовете на ВИС, СИК и т.н. за гърлата се бяха хванали влиятелни членове на Политбюро.
Водеха се истински пунически войни.
Телевизията – докато там беше Славков – беше очевидно на едната страна, нейните пристрастия бяха ясни. Ако някой се реши, може да препечата статията ми „Големият страх”, за да се види как пишехме в ония години, поне някои от нас.
Водих доста време полемиката „Истината за българския футбол”, накрая телевизията направи специална пресконференция, извън „Всяка неделя” – водеше я Димитър Езекиев. Беше голям майстор на този жанр, но и той се стресна от страстите ни.
Когато веднъж, след поредното издание на „Всяка неделя”, се качих в кабинета на Славков, той се смееше неудържимо, дори невротично – бях направил на дреб тогавашният шеф на футбола Крум Василчев, а той беше кандидат-член на ЦК на БКП и приятен човек, доколкото един македонец и цесекар може да е такъв.
Смеехме се, обаче отказаха от печат книгата „Истината за…”, която щяхме да правим със Славков.

Искам да кажа, че понякога бяхме пристрастни, но и дивотиите във футбола бяха невероятни. Левски разчиташе на Славков – вече ги нямаше във властта Борис Велчев и Солаков, но пък ЦСКА имаше цял дублиращ отбор – все от големци, като се започне от Джуров, Милко Балев и т.н. Джуров беше много въздържан и кротък човек, но Балев беше на тази тема като булдог, който е непрекъснато разгонен.

***
УБИЙ ГИ СЪС СПОМЕНИ
/24 март 2012 година, фрагмент/

„Уикенд”/Стоил Йотов припомни една история от „Всяка неделя”, която отдавна бях забравил. Това се случи в новата поредица на вестника за тайните на българския футбол. Първата част беше за Димитър Николов, колоритния шеф на футболната федерация през средата на 80-те, наричан с фамозното „Мобуто”.
Ето цитат от материала: „Димитър Николов втрещява всички с разкритието, че шефове от БКП са тези, които прокарват корупцията /във футбола/. Това става по най-гледаното предаване „Всяка неделя”. В ефир Кеворк върти на шиш Мобуто и настоятелно задава въпроса „Откъде идват парите за черните каси във футбола, другарю Николов?” Мобуто отговаря честно: „Най-често от окръжните и районните комитети на партията…”
И по-нататък: „Да обвиниш пред „Всяка неделя” партийните секретари от най-големите градове, че са се омотали в корупция, си е живо отрязване на собствената глава…” /край на цитата/

Бях забравил тази история. Проверих и открих, че този разговор се е състоял на 26 юни 1983 година.

Хубаво е да се чете миналото. Представете си само, най-гледаната програма, с публика към 5 милиона зрители – нещо немислимо и до сега, подобен успех никога повече не се е случвал – изтръгва толкова ужасяващ за онези години отговор!

Свободата има различни изражения – това искам да кажа. Възможно ли е сега някой – нали сме в рая на всепозволеността – да каже, как се формират черните каси на поредната управляваща партия, ако ги има, разбира се. Дори за тия на опозиционната соц партия няма да посмеят да гъкнат, или ще смутолевят нещо през стиснати зъби. Основното правило на днешната свобода е: „Ритай падналия!”

Вероятно една от причините за самоубийствената откровеност на онзи футболен деятел е било доверието, което е събуждала знаменитата програма. Дори да се казваш Мобуто, не можеш да отидеш там и да шикалкавиш. Ако го направиш, просто ще се опозориш.

А сега единственото, с което се занимават участниците в различните предавания е да шикалкавят. Овладели са това изкуство до съвършенство. Трябва да издадат един указ, с който вкупом да ги произведат в „народни артисти”, може би дори във „вселенски артисти”.

 


Източник: http://afera.bg/

125975