Гражданско Движение ''ДНЕС''

Водещи новини

Начало / Актуално - Водещи новини / Защо расте броят на ...
Защо расте броят на заразените медици?

Защо расте броят на заразените медици?



Както се убедихме през последните дни, проблемът, който изтощава здравните системи в най-засегнатите от коронавирус страни, не подмина и нас. Броят на заразените медици нараства. Можем да кажем, че такава е тенденцията навсякъде по света, но можем и да поразсъждаваме над причините това да се случва у нас.

По данни на оперативния щаб към вчерашна дата (24.04.) общият брой заразен с COVID-19 медицински персонал е 129 души. От тях лекари са 42, медицински сестри и акушерки – 40, друг медицински персонал – 47 души. От тази сутрин има още 6 случая на заразени медици, с което броят им до момента става 135 или 11% от всички заразени.

В София заразените медици са 69. В УМБАЛСМ „Пирогов“ – 24, в УМБАЛ „Иван Рилски“ – 12, във ВМА – 5, в Центъра за спешна медицинска помощ – 11, в В УМБАЛ „Софиямед“ – 4, в УМБАЛ „Александровска“ – 3, в Пета МБАЛ – 2, в ИСУЛ – 2, в Първа градска болница - 1 и други – 7 (предполага се в извънболнична помощ).

От 13 области с разпространение на COVID-19, в 12 има заразени медици. Водеща е Видин с 31 инфектирани, Бургас със 7, Пловдив с 5, Хасково с 4, Пазарджик (Пещера) с 3, Кърджали 3, Кюстендил с 2, Смолян с 3, Смолян с 3, Стара Загора с 1, Сливен с 4, Велико Търново с 4.

Подценяват ли се мерките за безопасност 

По време на един от последните брифинги главният държавен здравен инспектор и член на щаба доц. д-р Ангел Кунчев обясни, че медиците, които са в най-рисковите места са предпазени, защото виждат риска и вземат мерки. „Тези, които си мислят, че не се отнася до тях – ето такъв е резултатът“, каза той и изтъкна, че все още на някои места не ползват "както трябва" предпазните средства. "Имаше в началото оправдание – нямаме достатъчно лични предпазни средства. Сега няма болница, в която да няма“, обясни доц. д-р Кунчев.

Дали наистина „няма болница, в която да няма“ много бързо може да стане ясно, ако човек погледне заявките за защитни средства и медицинска апаратура, които се подават от цялата страна към дарителската платформа #ЗАДОБРОТО кампания #bgcovid-19 във Фейсбук, където и в момента текат поръчки въпреки заявленията, че всички са подсигурени. Организаторите ѝ успяха да обединят 7000 дарители и за периода от 15.03 до 16.04., според представения отчет, бяха изпълнили 386 поръчки, които варират от аспиратори до ръкавици и дезинфектанти. Да добавим и кампаниите, които организираха медицински съсловни организации след сигнали на колегите си за недостиг на защитни средства. „За героите в бяло“ например в момента осигурява предпазни средства и облекла за личните лекари в столицата и страната. Това като че ли е достатъчно, за да бъде развенчан митът за стотиците хиляди защитни облекла родно производство, с които здравната система е запасена.

От щаба споменаха и за друг сериозен проблем – част от заразените медици работят на няколко места – в лечебно заведение, в стационар, в доболнична помощ и в Спешна помощ. Това прави кръга на контактните с тях лица много по-широк. Не е учудващо, че до момента установените заразени във Видин например са 55. Вероятно са много повече, а към тях се прибавят и четиримата обитатели на дом за възрастни в с. Гара Орешец, където един от инфектираните е лежал във видинската болница.

За този проблем спомена в интервю за OFFNews медицинската сестра Мая Илиева още на 1 март, преди да бъде обявено извънредното положение. С нея коментирахме ниските заплати на сестрите и тя каза: „В момента, ако наистина се наложи някои от нашите колеги да останат под карантина, няма да има кой да работи. А ние работим на два и на три договора“.

Че при голяма част от лекарите не е по-различно коментира и доброволецът в „Александровска“ Теодор Цанков: „В извънпандемично време работя на 3 места, за да се издържам. Не мога да сглобя нормален доход с една работа, няма специализант или млад лекар, който да не работи така“.

Защо са толкова много заразените във Видинската болница

Болницата от години има проблеми с недостига на персонал и заплащането на медиците. В началото на 2020 г. проблемите се подновиха, след като лекарите от неврологичното отделение хвърлиха оставки. Това принуди новото ръководство да търси специалисти отвън. Вариантът се оказа не особено добър, тъй като миграцията на лекари и сестри от едно място вече е призната за един от начините за пренасяне на инфекцията. Можеха ли мерките за безопасност във Видин да бъдат по-добри? Вероятно не. Дори да се спазват в болницата, никой не може да гарантира, че контролът на другите места, където работят медиците, е на ниво. Неспазването им също има логично обяснение. В началото на кризата с коронавируса болниците в страната бяха принудени да се снабдяват с предпазни средства на собствени разноски. Което, освен очевидния дефицит на такива при избухването на епидемията, е трудноизпълнимо при бюджетите, с които разполагат общинските и областните болници, а проблемите с бюджета на здравното заведение във Видин са очевидни.

Преди месец от Сдружението на общинските болници излязоха с позиция, че тези здравни заведения не разполагат нито със средства да осигурят безопасно лечение на болни с коронавирус, нито със специалисти, а и по-голямата част от тези медици, които работят в момента, са в пенсионна възраст и попадат в рисковата група. В този смисъл ситуацията във Видин не е изненада и не е прецедент.

Центровете за спешна медицинска помощ

От самото начало на епидемията екипите в тези центрове бяха неестествено диференцирани – на такива, които ще се отзовават на сигнали за вероятна коронавирус инфекция, и други, които ще обслужват останалите спешни случаи. На медиците, които се отзовават на сигнали за коронавирус беше дадена предпазна екипировка (при това не навсякъде пълна), а останалите обслужваха населението с предпазни маски и ръкавици. Впоследствие стана ясно, че никой не може да гарантира, че пациент със сърдечно-съдови оплаквания не е инфектиран с новия вирус. От Спешната помощ нееднократно настояваха да им бъде извършено тестване, тъй като, противно на първоначалната формулировка, всички те са на практика на „първа линия“. Когато най-сетне започна масовото им изследване, стана ясно, че моделът с разделянето на сигналите не работи. Последният случай е от Пловдив, където започна тестване на предполагаемия кръг заразени, които са били в контакт с медик от Спешната помощ. За медика, който се е самоизолирал от 10 дни, се знае, че е посетил 6 адреса. Над 100 души от работещите в центъра ще бъдат тествани, защото едва ли само той е попадал на рисков пациент по време на дежурство, без да е достатъчно защитен. Както призна и директорът на центъра - пропуски има.

Първа, втора линия в болниците и зелените коридори

„Първа и втора линия в болницата няма“, коментира неотдавна в интервю за OFFNews, лекар от болница „Св. Иван Рилски“. И се оказа прав. Защото въпреки „зелените коридори“ и противоепидемичните мерки, в отделенията, които не лекуват COVID-19, но извършват животоспасяващи манипулации, попадат пациенти, които впоследствие се оказват носители на вируса. Лесен е и отговорът на въпроса защо в Covid-отделенията няма заразени – защото там са въоръжени „до зъби“. Едва ли е възможно подобна защита да бъде осигурена на всички, които работят в здравните заведения. Можеше обаче да се предположи, че отделенията, които обслужват онкоболни например също са „първа линия“, тъй като пациентите им са рискови. Заради особеностите на терапията, която потиска имунитета, те са леснодостъпни за вируса, а и са сред най-застрашените – потвърждават го смъртните случи на онкоболни в статистиката на щаба.

Могат ли болниците да тестват всеки пациент, който потърси помощ? Едва ли. За да го правят, трябва да са си закупили бързи или PCR тестове. Някои могат да си го позволят, но областните и общински болници – не. Дори, за да тестват персонала си. Вярно е, че Министерството на здравеопазването предложи промени в Наредбата за основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК, но общественото му обсъждане приключи на 22 април, така че подобно финансиране от Касата все още не е факт, а и когато стане, болниците ще получават парите за направените разходи постфактум. С намаления капацитет на дейности, лечебните заведения, които могат да си позволят подобен разход в момента, са единици. Тези, които успяват да привлекат солидни дарения. Оказва се обаче, че дори при ежедневно тестване на персонала, разпространението на инфекцията не може да бъде спряно.

Случаят с Пирогов

Спешната ни болница е едно от най-подсигурените със защитни средства и апаратура здравни заведения и въпреки това има най-много заразени медицински специалисти – 24 души медицински персонал – 8 лекари, 6 сестри, 5 санитари, 4 болногледачки и 1 кинезитерапевт са дали позитивен резултат за COVID-19, съобщиха от щаба за OFFNews. Те са основно от хирургичното отделение, двама от Клиника по вътрешни болести, 1 невролог и 1 анестезиолог. Трима от заразените лица работят не само в „Пирогов”.

Според информацията в момента в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ” няма клиники, които да са спрели дейността си. Дейността е реорганизирана, осигурени са буферни зони, за да може лечебният и диагностичен процес да не бъде прекъсван. Изследването на служителите е всекидневно и по график. Освен това се извършва постоянна дезинфекция вътре и извън клиниките и отделенията. Персоналът на болницата е разделен и работи на смени от 2 седмици (14 дни работи-14 дни почива), за да е гарантирано медицинското осигуряване на населението.

И въпреки всички мерки, заразени медици има. Болницата е за спешна помощ, ежедневно се обслужват неотложни случаи и е невъзможно всички да бъдат тествани за коронавирус в момента на приемането си. Оказва се, че лечебните заведения нямат ефективен филтър, тъй като разделянето на потоците от постъпващи пациенти, явно не работи добре. Не помага особено и дезинфекцията. Но пък шефът на щаба посочи една друга причина – стаите за отдих, в които медиците се събират на големи групи, и това води до разпространието на инфекцията между тях.

Извънболничната помощ

На един от последните брифинги стана ясно, че личен лекар от софийски квартал е дал положителна проба за COVID-19. Това се случва в момент, когато детските консултации и имунизации се подновяват. От щаба обясниха, че пациентите могат да бъдат поети от друг лекар, ако практиката е колективна, или да се отложат имунизациите, което няма да е фатално. Проблемът е, че никой не може да гарантира, че останалите ОПЛ, които подновяват имунизациите, не са носители на вируса. Никой не ги тества, не са първа линия, нито попадат в сегментите, които подлежат на масово изследване, каквито са полицаите, някои общински служители или шофьорите от градския транспорт. Снабдяването с предпазни средства при тях първоначално също беше проблем, тъй като ангажиментът да се подсигурят беше техен, а в началото на извънредното положение имаше дефицит на предпазни средства, както знаем. В момента и в този сектор на здравеопазването ни разчитат основно на дарения.

Как се разпростанява в тази ситуация инфекцията илюстрира случай от последните дни:

Невролог от провинцията прекарва няколко дни в столична болница като придружител на болен, докато протича химиотерапията на пациента. Връща се в родния си град и започва да преглежда пациенти. Спазва мерките за безопасност, доколкото е възможно в извънболничната помощ. През кабинета преминават 20 души. Те вече са контактни лица на специалиста, който е приет за лечение в местната болница. Всички тези контактни лица имат семейства, с които също са в контакт. Само от един източник се разгръща върволица от потенциално заразени. Доказано заразените от това огнище засега са трима.

А ние до момента имаме заразени 135 медицински лица.

 

Източник: https://offnews.bg/

 

 

 


124951